Ислямизмът е новият болшевизъм

"Струва ми се, че в душата си виждам една благородна и мощна нация, която се надига като силен мъж след сън." Думите на Милтън идеално описват Америка днес. След ужаса на 11 септември светът видя как тя събира силите си, обединява съюзниците си и започва война през половината земно кълбо срещу своя и наш враг.

Америка никога повече няма да бъде същата. Тя доказа на себе си и на другите, че на практика, а не само на думи, е единствената глобална суперсила, че силата ѝ превъзхожда силата на явните или потенциалните ѝ врагове толкова, колкото не сме виждали в съвременната история. Следователно и светът извън Америка никога няма да е същият. Естествено, ще се появяват нови заплахи от нови посоки. Но докато Америка полага усилия да запази технологичната си преднина, няма причина някое от предизвикателствата срещу нейното могъщество да успее. А това на свой ред ще гарантира стабилност и мир.

Да, както президентът Буш напомни на американците, няма място за самодоволство. Америка и нейните съюзници, тоест западният свят и неговите ценности, са все още изправени пред смъртоносна заплаха. Тя трябва да бъде елиминирана и е време да действаме решително.

В много отношения предизвикателството на ислямисткия терор е уникално и затова за западните разузнавания беше трудно да прогнозират и предотвратят неговите нападения. Врагът, естествено, не е религията - повечето мюсюлмани осъждат това, което се случи. Не е и една държава, въпреки че тази форма на тероризъм има нужда от подкрепата на държави. Вероятно най-удачният паралел е с ранният комунизъм.

Днес ислямският екстремизъм, както болшевизмът в миналото, е една въоръжена доктрина.Той е една агресивна идеология, проповядвана от добре въоръжени и отдадени на каузата фанатици. И както комунизмът, срещу него е необходима цялостна и дългосрочна стратегия.

Първата фаза от тази стратегия трябва да е военна операция срещу врага в Афганистан - нещо, с което скоро ще приключим. Смятам, че макар новото временно правителство да заслужава подкрепа, Съединените щати са прави да не затъват в амбициозната задача да градят нация в тази несигурна територия. Някои ще възразят, че урокът от сегашната криза е, че пренебрегването на провалилите се държавности е причина за тероризъм. Това е банално твърдение. То изисква някаква глобална ангажираност, за която всички са съгласни, че е непрактична.

По-важният урок е, че Западът не успя да реагира достатъчно рано и достатъчно силно срещу Ал Каида и режимът, който я приютяваше. И тъй като винаги има избор къде да насочиш международните си усилия, най-добре е Съединените щати, единствената глобална военна суперсила, да се заеме с военна, а не със социална работа. Другите по-добре ще се справят с насърчаването на гражданското общество и демократичните институции в Афганистан. И тъй като тези "други" сега включват и Великобритания, се надявам, че ще бъдем реалисти относно това какво можем и какво не можем да направим.

Втората фаза от войната срещу тероризма трябва да включва удари срещу други центрове на ислямистки терор в Африка, Югоизточна Азия и на други места. Това изисква първокласно разузнаване, умела дипломация и продължително военно ангажиране. Враговете ни укрепват позициите си от години и няма да отстъпят без ожесточена и кървава съпротива.

През третата фаза ще се справим с тези враждебни държави, които подкрепят тероризма и се опитват да се сдобият или да търгуват с оръжия за масово унищожаване. Иран и Сирия например остро критикуват и Осама бин Ладен, и талибаните, и атаките от 11 септември. Въпреки това те са врагове на западните ценности и интереси. И двете страни енергично подкрепят тероризма. Иран наскоро беше уличен, че подпомага с оръжие насилието срещу Израел. Техеран се опитва да разработи и ракети с далечен обсег на действие, които могат да бъдат въоръжени с ядрени глави.

Други критици на 11 септември също са заплаха. Либия например все още мрази запада и с удоволствие ще поиска да си отмъсти. Судан предприема геноцид срещу собствените си граждани в името на Исляма. В Северна Корея режимът на Ким Чен Ир е все толкова абсурден и продължава да е основният световен доставчик на балистични ракети с далечен обсег на действие, които могат да носят ядрени, химически или биологически бойни глави.

И най-големият проблем - Саддам Хюсеин, доказателството, че недовършената работа вчера създава главоболия утре. Саддам Хюсеин никога няма да изпълни условията, които му поставяме. Целта му е съвсем ясна - да разработи оръжия за масово унищожаване и да извоюва своята безнаказаност.

Как и кога, а не дали да го отстраним, са единствените съществени въпроси. Отново решаването на този проблем изисква най-доброто разузнаване. Необходима е, както в Афганистан, мобилизация на вътрешната съпротива. Вероятно ще се стигне до масова употреба на сила. Съюзниците на Америка, преди всичко Великобритания, трябва да подкрепят силно президента Буш в решението му за Ирак.

Събитията от 11 септември ни напомнят по ужасен начин, че свободата изисква постоянна бдителност. А ние твърде дълго не бяхме бдителни. Подкрепяхме тези, които ни мразеха, толерирахме тези, които ни заплашваха, глезихме тези, които ни отслабиха. В резултат сме почти безпомощни срещу балистични ракети, изстреляни срещу нашите градове. Една система за противоракетна отбрана ще започне да променя това. Но промяната трябва да се задълбочи. Западът като цяло трябва да засили решимостта си срещу терористичните режими и да модернизира отбраната си. Добрата новина е, че Америка има президент, който може да предложи необходимото лидерство за всичко това.

По БТА