Испания почете годишнината от атентатите в Мадрид без политически речи

В петък Испания отбеляза първата годишнина от бомбените атентати в Мадрид на 11 март 2004 г., отнели живота на 191 души.

Камбаните на 650 църкви биха в продължение на пет минути в 7.37 часа местно време, когато преди година първата от 10-те експлозии избухна в пътнически влак.

По обед испанците почетоха жертвите с петминутно мълчание.

Испанският крал Хуан Карлос и съпругата му участваха в церемония по откриването на Гората на изчезналите в мадридския парк Ретиро, където са посадени дръвчета в памет на загиналите.

Някои от оцелелите при атентатите бойкотираха организираните церемонии, като обвиниха управляващите социалисти в политически манипулации.

Атентатите станаха три дни преди парламентарните избори, които отнеха властта на дясно- центристката партия на премиера Хосе Мария Аснар.

Правителството първоначално обвини за атаките баската сепаратистка организация ЕТА - грешка, която според мнозина допринесе за загубата на изборите.

Народната партия все още е убедена, че може да съществува макар и по-далечна връзка на ЕТА с бомбените атентати, поради което се задълбочава конфликтът ѝ с управляващите социалисти.

Отговорността за атаките бе приписана на мароканско подразделение на терористичната мрежа Ал Каида. По-голямата част от арестуваните за експлозиите са марокански граждани.

В отговор на антитерористичния международен форум в Мадрид иракският клон на Ал Каида, ръководен от Абу Мусаб ал Заркауи, разпространи в интернет комюнике, в което обещава разгром на неверниците и вероотстъпниците. "Каквото и да правите, вие сте победени. Бог ни обеща победа", се казва в съобщението, чиято автентичност не може да бъде потвърдена.

Испанското разследване твърди, че вече са изяснени ключови аспекти от подготовката и провеждането на атентатите, в което са замесени шест държави.

На церемонията в парка Ретиро присъстваха генералният секретар на ООН Кофи Анан, кралят на Мароко Мохамед Шести, президентите на Алжир Абделазиз Бутефлика, на Пакистан Первез Мушараф и на Португалия Жоржи Сампаю, председателят на Европейския парламент Жозеп Борел, испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и други официални представители.

Мохамед Шести, от чиято страна са повечето от извършителите в терористичните атаки, благодари на жителите на Мадрид, че са се въздържали от прояви на расизъм и подчерта, че испанците и мароканците водят обща борба срещу тероризма.

Кореспондентът на ББС в Мадрид посочва, че по време на мемориалния ден не е имало политически речи.

Оцелелите от атентатите и семействата на загиналите по-рано призовата това да бъде спокоен ден, посветен на скръбта за жертвите.

Асоциацията на жертвите от бомбените атентати в Мадрид обяви, че е решила да бойкотира всички прояви.

От асоциацията казаха, че тяхната скръб се използва като политически футбол, като основните политически партии в страната продължават да спорят кой е манипулирал събитията около атентатите в опит да спечели изборите миналата година.

На 11 март 2004 г. избухнаха 10 бомби в четири влака. Испанците нарекоха трагедията "нашия 11 септември", по аналогия с терористичните атентати в САЩ на 11 септември 2001 г.

Над 100 заподозрени бяха арестувани във връзка с експлозиите, от тях 22 са още в затвора в очакване на съдебен процес.

Прокуратурата обяви, че няма съмнение, че зад атентатите стоят ислямисти.

В Испания бе създаден и център за координация на антитерористичните дейности, в който участват различните служби и агенции за сигурност.

Паметта на жертвите от атентатите в Мадрид бе почетена и в централата на НАТО в Брюксел, съобщи пресцентърът на българското външно министерство. По инициатива на генералния секретар Яп де Хоп Схефер знамената на страните членки пред сградата бяха спуснати наполовина, а точно в 12 ч. сирените дадоха знак за едноминутно мълчание в памет на загиналите при терористичните удари в испанската столица преди една година.

В навечерието на годишнината от експлозиите в Мадрид се състоя антитерористичен форум на високо равнище, който прие документ, озаглавен Мадридски дневен ред.

В него се посочва, че разпространението на демокрацията и засилването на международното сътрудничество са от приоритетно значение за борбата с тероризма.