Истински ли е ръстът на приходите на митниците?

През последните години се затвърди тенденцията към НОМИНАЛНО нарастване на митническите постъпления, но внимателният анализ показва, че РЕАЛНОТО им състояние е дефинирано от макроикономическите показатели като СПАД!

Повишената събираемост на администрираните от Агенция ,,Митници" налози се дължи основно и преимуществено на непрестанното увеличаване на физическия обем на вноса, особено на обема на вноса на стоките с най-голям относителен дял в бюджетните приходи, каквито са енергоносителите.

Друг фактор на номиналния растеж е световната инфлация като цяло и драстично увеличаваните  международни цени на енергийните суровини в частност. Така например след 2003 г.  цената на суровия петрол постоянно нарастваше, като увеличението в определени периоди достигаше 3 пъти. Известно е, че България не притежава енергийни суровини и задоволява нуждите си от суров петрол и горива чрез постоянно нарастващ внос.

Покачването на редица автономни мита и на акцизните ставки и нормативно обоснованото разширяване на номенклатурата на подлежащите на облагане с акциз стоки също допринасят за засиления приток на парични средства в републиканската хазна.

Тези изводи се потвърждават и от анализите на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет. В декемврийския бюлетин на министерството между другото се казва, че „основният фактор, който продължава да влияе върху изпълнението на косвените данъци, е ръстът на вноса в страната. Освен ръста на вноса, за нарастване на постъпленията от косвени данъци допринесоха високата цена на суровия петрол и на цветните метали, както и увеличените количества внесени горива (с 30% повече за сметка на местното производство) и увеличените ставки на акциза през 2006 г.”

На 25 януари директорът на митниците Асен Асенов за пореден път проведе тържествена и традиционно лишена от елементарен икономически анализ пресконференция, за да се похвали с 29,9-процентен ръст на приходите от внос през 2006 г., чийто общ размер  достигнал рекордните 7 007 751 357 лева. Обявено бе, че и през 2006 г. се била запазила константна тенденцията за изпреварващ ръст на приходите пред изменението на стойностния обем на вноса. Но дали е така?

На 13 февруари НСИ изнесе отчет с обработени данни за външната търговия през 2006 г., в резултат на което се разбра, че средноаритметичният обем на вноса през миналата година е нараснал с 25,3% в сравнение с този през 2005 г. През 2006 г. са внесени стоки на обща стойност 35 милиарда 938 милиона и 300 хиляди лева, което е със 7 милиарда 221 милиона и 900 хиляди лева повече от стойността на реализирания внос през 2005 г.  При отчетеното влияние на инфлацията за 2006 г. (6,4%) и на увеличения обем на вноса, обявеният от ръководителя на българските митници ръст на приходите от 29,9% се оказва обикновен спад в размер на 1,8%, което ясно личи от следната таблица за реалното състояние на митническите приходи:

Източници на данните:
- За обема на митническите приходите и техния номинален ръст в  абсолютни  цифри и проценти – Агенция „Митници”;
- За обема на вноса и неговия номинален  ръст в абсолютни цифри и проценти, както и за нивата на годишната инфлация – Национален статистически институт (http://www.nsi.bg/) 

Ясно се вижда, че реалният спад в събираемостта на митническите приходи в размер на 1,8% е същият като регистрирания през 2005 г., което вече говори за една трайна тенденция. Важно е, обаче,  да се отбележи, че отрицателният резултат от дейността на митниците е много по-голям, но той не може да се с определи с точност по две причини.

Първо, посочените  величини на годишната инфлация са много по-малки от реалните за целите на табличния анализ на митническите приходи. Това е така, защото тук са използвани средните потребителски цени в България, в чиято кошница влизат цените на масово потребяваните в България стоки, както и цени на услуги, които не са и не могат да бъдат предмет на внос. Инфлационните величини биха били абсолютно прецизни и много по-високи, ако отразяваха флуктуацията в цените на стоковата номенклатура на българския внос. Такива детайлни данни НСИ не публикува официално, но е безспорно и доказуемо, че инфлацията при стоките с най-голяма тежест в импортната номенклатура на България е значително по-висока от инфлацията при стоките с най-голяма тежест в потребителската кошница.

Второ, дори когато след абстрахиране от годишната инфлация, е налице минимално изпреварване на ръста на приходите от внос пред ръста на обема на вноса, не може да се говори за повишена събираемост, ако не се отчита стоковата структура на българския внос. Обявените в колона №6 стойности на ръста на приходите са относителни, като реалните на практика са по-ниски и понастоящем неизчислими, защото Агенция „Митници” не предоставя информация за стоковата структура на митническите постъпления.

Разширяващата се диспропорция между големия дял и ръст на осигуряващите високи приходи вносни стоки като енергоносителите (облагат се едновременно с високи мита, акцизи и ДДС), от една страна, и малкия дял и ръст на осигуряващите ниски постъпления импортни артикули, от друга страна, изцяло премахва посочените в колона №6 на горната таблица незначителни разлики между ръста на митническите приходи и ръста на обема на вноса.

Съставляващите една трета част от стоковата структура на българския внос минерални горива и суровини, сериозно увеличеният им внос през последната година (видно от поместената по-долу таблица от НСИ) и рекордните им ценови стойности в световен мащаб са фактори, които стопяват визираните разлики и развенчават мита за фискалните успехи на Агенция „Митници”.

Таблица на НСИ за износ и внос на горива за януари - декември 2005 и 2006 година

(млн. лева)

За номинално нарасналите приходи митническата администрация няма никакъв принос, точно така както не следва да бъде винена отсега нататък за очаквания срив на приходите от внос с около 60% в резултат на българското членство в Европейския съюз. И това го разбират дори първокурсниците в икономическите университети.

Най-смущаващ в анализа, обаче,  остава устойчивият и силно деструктивен процес на източване на данък върху добавената стойност посредством българските митническите учреждения. В следващите редове са посочени най-новите данни на Националния статистически институт на България относно параметрите на външнотърговския оборот през 2006 г. С помощта на безпристрастните числа от статистиката се разкриват едни наистина шокиращи загуби, за които митническата пропаганда упорито мълчи. Съвкупната данъчна основа за ДДС през  2006 г. е 36 милиарда  903 милиона и 944 хиляди лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки (35 милиарда  938 милиона и 300 хиляди лева), на събраните мита (454 милиона  489 хиляди и 915 лева) и на касово постъпилите в бюджета акцизи (511 милиона  153 хиляди и 695 лева). Тази данъчна основа е приблизителна и следва да нарасне допълнително, защото към нея не са добавени сумите на дължимите при внос продуктови такси и тютюневи вноски, за чиито размери шефът на митниците Асенов тенденционно не предоставя информация.

Това изчисление има своята нормативна регламентация в чл. 31 от ЗДДС (в сила до 31 декември 2006 г.), където данъчната основа при внос е дефинирана като митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. В действащия от началото на настоящата година Закон за данък върху добавената стойност, принципът на изчисление е запазен, като само е терминологично преформулиран в чл. 26, определящ данъчната основа на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчиците във връзка с доставката, увеличено с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.

Облагането на изчислената с наличните данни данъчна основа в размер на 36 милиарда  903 милиона и 944 хиляди лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима сума в размер на 7 милиарда 380 милиона и 788 хиляди лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2006 г. е 5 милиарда 975 милиона и 647 хиляди лева, т.е. с 1 милиард 405 милиона и 140 хиляди лева по-малко от реално дължимия.

За сравнение, загубите от несъбран ДДС през 2005 г. бяха 1 милиард и 300 милиона. По месеци загубите от ДДС през 2006 г. са както следва: 115 милиона през януари, 92 милиона през февруари, 125 милиона и половина през март, близо 112 милиона през април,  над 101 милиона и половина през май, над 126 милиона и половина през юни, над 131 милиона и половина през юли, 118 милиона през август, над 130 милиона и триста хиляди през септември, над 97 милиона и 160 хиляди през октомври, почти 124 милиона през ноември и 131 милиона през декември.

Директорът на митниците би оправдал част от фрапиращите загубите от ДДС с вносните пратки, освободени от облагане с този данък. Но това е само една пренебрежимо малка част от тази месечна загуба в размер на повече от 1 милиард и 405 милиона и не е случайно обстоятелството, че пресцентърът на Агенция ,,Митници" никога не предоставя статистика за величините на освободения от облагане с ДДС импорт. Но Агенция ,,Митници" не предоставя този тип информация, защото на дневен ред би възникнал актуалният въпрос за занижения и на места - напълно липсващият митнически контрол върху нормативно предопределеното използване на освободените от вносни данъци и такси стоки.

Повод да се заговори за бездействието на митническите органи в тази насока през отминалата година даде придобилият печална известност скандал с отклоняването на хуманитарни помощи. Върху Българският червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ и други хуманитарни организации, освобождаващи от митниците необлагаеми пратки, години наред не е извършван контрол дали стоките са били използвани по декларираното предназначение. Такива задължителни планирани и регулярни проверки по силата на членове 718, 719, 754-757 от ППЗМ, във връзка с чл. 15, ал. 2, точки 4 и 5 от Закона за митниците, почти не са правени както в София, така и в провинциалните митнически учреждения.

Едва ли другаде по света има друга държава като България, която да  позволява на митническата си администрация да калкулира такива крупни бюджетни загуби!  Ако легалните, видимите с невъоръжено око загуби на ДДС за 2006 година приближават милиард и  половина лева, какъв ли е истинският размер на нелегалните загуби от контрабандата и митническите измами като цяло?

Според неправителствени организации и известни български финансисти, от контрабанда и измами при внос и износ държавата губи около един милиард и половина лева годишно. Основания за подобни твърдения се откриват и в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга.

За непредубедените наблюдатели е очевидно, че контрабандните канали продължават да действат с пълна пара, като  грандиозните щети от несъбран ДДС е само едно от многобройните доказателства.

Хвалбите с повишаващи се приходи в резултат на прогресивно нарастващ внос за сметка на вътрешното производство приличат на пир по време на чума. Не са случайни регулярните протести на различните браншови организации, негодуващи от контрабандата, която задушава и унищожава реалния сектор у нас. При отрицателно външнотърговско салдо от 5,3 милиарда лева за 2004-та година, от почти 8 милиарда лева за 2005-та година и от 12,5 милиарда лева за 2006-та година може да се направи трезва преценка за едно национално стопанство, изправено пред ниска конкурентоспособност и висока импортна зависимост, с които не би следвало да спекулира директорът на българските митници.