Истинските причини за кризата в Македония остават

Въпреки че се приближава към дълготраен мир, една година след избухването на въоръжения етнически конфликт Македония все още е далеч от решаването на последвалите го проблеми.

Двете общности, които воюваха помежду си - македонската и албанската - сега живеят заедно, придържайки се към мирното споразумение, подписано миналия август с посредничеството на Запада, но са загубили доверието, което преди цареше между тях.

Хората, които живеят в смесени райони, като например столицата Скопие, се гледат с недоверие и пренебрежение и се страхуват от най-лошото.

"Един от главните проблеми, наследени от конфликта, е пълната загуба на доверие между двете общности", отбеляза Едуард Джоузеф, анализатор от Международната кризисна група /МКГ/.

Преди година двете общности бяха разтърсени, когато малка група въоръжени етнически албанци превзе малко селце на границата между Македония и Косово и отхвърли властта на македонското правителство.

Те се определиха като Армия за национално освобождение /АНО/ и заявиха, че водят борба в защита на човешките права. Македонското правителство ги нарече "терористи", които целят да разединят страната по етнически признак.

Атаката срещу Танушевци в края на февруари 2001 г. отбеляза началото на продължилия шест месеца конфликт, в който бяха въвлечени много области в страната, бяха убити около 100 души и разселени повече от 70 000.

Двайсет души все още се намират в неизвестност.

Въоръжените сблъсъци бяха прекратени през август с подписването на подкрепено от Запада споразумение, което предостави по-големи граждански права на най-голямото малцинство в Македония - албанското.

Армията за национално освобождение се съгласи да предаде оръжието си под надзора на НАТО.

От страна на македонското правителство бяха направени редица отстъпки като използване на албански език на държавно равнище, включването на повече представители на етническите албанци в държавните институции, включително в полицията, и децентрализирано местно управление.

Според някои анализатори истинските причини за конфликта са по-дълбоки и засягат по-широки регионални въпроси като окончателния статут на Косово, доминираната от етнически албанци югославска провинция, която в момента се управлява от ООН.

"Мирното споразумение е добра база за решаването на някои открити въпроси, но то не засегна истинските причини за кризата", отбеляза политологът Сашо Орданоски, собственик на седмичното списание Форум, занимаващо се с актуална проблематика.

Година след като светът с безпокойство отбеляза началото на поредното кръвопролитие на Балканите, над Македония изглежда вече не тегне заплахата от война и страната прави опити за консолидиране.

Въпреки че македонските медии непрекъснато отбелязват перспективата за нов бунт на етническите албанци, западните гаранти на мирното споразумение са настроени по-оптимистично.

"Страната се намира на прав път, но е едва в началото му, тъй като трябва да бъдат решени още много проблеми", отбеляза специалният пратеник на Европейския съюз в Македония Ален Ле Роа.

Въпреки че въоръжените сблъсъци днес не са нещо необичайно в Македония, в някои отношения със сигурност е постигнат напредък.

Полицията възстанови патрулите си в повече от петдесет от сто и двадесетте села, които преди се намираха под контрола на етническите албански партизани. Голяма част от разселеното по време на конфликта население се завръща по домовете си.

Според Ле Роа Македония вече е намерила решение на проблема със сигурността и трябва да се съсредоточи върху други важни въпроси.

"Въпросът за сигурността вече не е приоритет, повече трябва да се работи за решаването на реалните проблеми на страната като икономиката, създаването на работни места, привличането на чуждестранни инвестиции и борбата с корупцията", отбеляза Ле Роа.

Анализаторите са по-предпазливи в оценките си за Македония, като посочват, че все още има сили, които ще се опитат да дестабилизират страната.

"Неразумно и рисковано е Македония да се обявява за стабилизирана", заяви Едуард Джоузеф от Международната кризисна група. Въпреки че в Македония все още има много непредадено оръжие, според Джоузеф е малко вероятно една искра да възпламени мащабен конфликт.

"Въпросът е не дали някой случаен инцидент ще поднови конфликта, а по-скоро дали някой от властимащите ще реши, че има интерес от това", посочи представителят на Международната кризисна група.

По БТА