Историческа победа за Макрон в поляризираната Франция

Привържениците на Макрон са щастливи - но дали той не принуди тези, които му се противопоставят, да се озоват в крайностите на политическия спектър?

Преди всичко справедливо е да признаем мащаба на постижението на президента Макрон.

Не се говори достатъчно за това, но за първи път в историята управляващ президент на Петата република е преизбран.

Да, и преди президентите са оставали за дълго в Елисейския дворец. Но както Франсоа Митеран през 1988 г., така и Жак Ширак през 2002 г. бяха ефективно в опозиция в периода преди гласуването.

И в двата случая, в резултат на междинните парламентарни избори, реалното управление беше в ръцете на противниците на президента. Въпреки че бяха на власт, Митеран и Ширак бяха политически безсилни - но това им помогна, когато колелото се завъртя отново и те отново се оказаха в благоприятна позиция.

Що се отнася до победата на Шарл дьо Гол през 1965 г., той изобщо не е бил избиран от народа.

И така, Еманюел Макрон е първият президент в съвременната френска история, който, след като е бил активен в ръководенето на всички аспекти на външната и вътрешната политика в продължение на цял мандат, отново е спечелил доверието на народа.

Той го постигна чрез два метода, първият от които е добро предзнаменование за следващите пет години, а вторият - не толкова.

Резултатите сочат, че под кипящата изобилна маса от карикатури в социалните мрежи - на арогантните парижки богаташи и гневната провинциална тълпа, се крият милиони французи от средната класа, които смятат, че Еманюел Макрон съвсем не е бил лош президент.

Тези хора оценяват факта, че безработицата вече не е политически въпрос, до голяма степен благодарение на реформите на Макрон. Те смятат, че той се е справил компетентно с пандемията от коронавируса и са съгласни, че увеличаването на пенсионната възраст е неизбежно.

Те също така разпознават в него лидер, който може повече от добре да се справи на международната сцена и може би се радват, че в Елисейския дворец има човек с авторитет, който може да говори директно с Путин, дори ако това се окаже безплодно начинание.

Тези французи са на мнение, че под ръководството на Макрон Франция може да се стреми да заеме водеща позиция в Европа в момент, когато неговата визия за по-голяма военна и икономическа автономия на ЕС изглежда все по-актуална. Контрастът с Марин льо Пен в тази област не би могъл да бъде по-ярък.

Тези хора може и да не харесват особено Еманюел Макрон - той е твърде различен, но достатъчно голям процент от тях със сигурност са започнали да го уважават.

Вторият аспект на методологията на Макрон обаче е по-проблематичен - и тук се появяват опасенията.

Преди пет години Макрон направи блестяща прогноза за състоянието на съвременната политика.

Като се намести в центъра, той разруши старата двойка "вечни противници" -консерватори и социалдемократи, и използвайки правомощията, заложени от Дьо Гол, установи силно персонализирана и силно концентрирана система на управление от Елисейския дворец.

Опозицията беше изтласкана в "крайностите": на лявото и дясното, за които Макрон вярваше, че никога няма да могат да представлява истинска заплаха. Досега той се оказа прав, както показват тези избори.

Но изборите показаха и нещо друго: че все повече хора във Франция вече са готови да се заиграят именно с "крайностите". Те го правят, защото - благодарение на успешната революция на Макрон - няма къде другаде да отидат, ако искат да му се противопоставят.

Много от тези гласоподаватели - особено милионите, които избраха крайнолевия кандидат Жан-Люк Меленшон, сега искат да си "отмъстят" на новоизбрания държавен глава.

Те се надяват, че ще могат да го направят на парламентарните избори, които ще се проведат през юни тази година. Но ако това не се получи, те мечтаят за социален "трети тур" през септември под формата на улични демонстрации срещу Макрон, особено ако дотогава той ще е започнал нова вълна от реформи.

Еманюел Макрон несъмнено ще започне втория си мандат с обещание за нов вид управление. Той ще бъде по-скоро внимателен слушател. Той знае, че има рани, които трябва да се излекуват. Проблемът е, че настоящият президент и преди е казвал подобни неща, а много хора просто вече не му вярват.

"Тези избори не само показаха, че има две противоположни групи французи. Те разкриха и нарастващата склонност на хората да казват, че противоположният лагер не е легитимен", казва коментаторът Наташа Полони.

"В миналото изборите винаги завършваха с избирането на някой, когото хората признаваха за президент на всички французи. Не съм сигурна, че това все още е така", допълва тя.

Превод БГНЕС