Иван Костов: Управлението е слабо, СДС не предлага алтернатива

2. Правителството се провали в енергетиката и в земеделската политика

Аз няма да ви спестя и още един упрек, който има в политическото, общественото пространство, макар че има и теми, които са много по-любопитни за сегашното време, но нека да изясним нещо важно, защото ми се струва, че от това зависи в голяма степен и съдбата на българската икономика. Става въпрос за съдбата на трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй". Сега, очевидно тя е предрешена..Обаче, г-н Костов, дали сегашното правителство единствено е виновно? Знаете упреците, че всъщност тези дати, затварянето им е подготвено от вашия кабинет?

Вие ме предупредихте за това, че ще ме питате за този въпрос и аз подготвих копие на оригиналното подписано споразумение между ЕС и българското правителство, в което много ясно е записан текст, който може да бъде намерен от всички хора в сайта на електронното издание Mediapool.

Той много дълго време стоя там и аз съм го чела.

В него е казано съвсем ясно, че позицията на Европейския съюз е да бъдат затворени блоковете най-късно през 2006 г., но позицията на България е поставена под условие и е казано, че българското правителство при изпълнение на определени условия ще договаря дати преди 2008 и 2010 г. Това означава, че няма постигнат компромис в меморандума. И това, което трябваше да направи правителството преди време е, да стъпи на тази позиция, на това, че то има свои интереси, разграничени от интересите на ЕС, противоречащи на ЕС, за да бъдат запазени блокове три и четири колкото се може по-дълго време, и изхождайки от тази позиция да поведе борба да защити по-късни срокове за затваряне на реакторите. Ето тези документи позволяват това нещо да се направи. Какво стана обаче? Още на 20 януари 2002 г. министър-председателят заяви, че ще затвори блокове три и четири съобразно натиска и исканията на Европейската комисия, с което на практика обезсмисли ролята на министрите, които трябваше да ги защитават.

Макар че те се опитаха, ми се струва.

Това, което казвате вие, отново е внушено пак от правителството и не е истина. Не е истина, защото още е възможно България да защити трети и четвърти блок. . .

Наистина ли мислите, че има възможности за маневри?

Абсолютно има възможност и ще кажа как да се направи. Това може да се направи, когато се приключва Глава 31 "Други въпроси", където се поставят едни срещу други различни претенции на ЕС и на страната, която става членка. Тогава България трябва да отвори временно Глава 14-та - "Енергетика", и да поиска в компромис с други клаузи в Глава 31, да се удължи срокът на блокове три и четири, тъй като шансовете още не са загубени. Но ако ще го прави България това нещо, още сега трябва да започне да защитава тази позиция, да търси подкрепа на страни, които ще я подкрепят, ако постави този въпрос, защото това трябва да
стане в много кратък период от време, когато вече се приключват преговорите.

Много страни използваха тази възможност и поставиха свои такива трудни и нерешени въпроси. Така че шансът не е загубен.

Но в енергетиката има много по-тежък провал от това, за което говорим, въпреки че това ще качи, затваряне на блокове три и четири ще качи цената на тока вероятно с 25 на сто, но много по-тежката последица е, че България ще загуби завоюваните от нашето предишно правителство позиции като основен производител и дистрибутор на електроенергия на Балканите. След като правителството не можа да договори, а беше лесно да договори продължаване на износа на тока за Турция, и след като сега не задейства процедурите, за да се изградят заместващи мощности на тези, които ще бъдат изведени като реактори три и четири, България по принцип няма да може да възстанови позициите си на основен производител и дистрибутор на електроенергия и на други горива на Балканите. Това е тежкият проблем в енергетиката. Това е изоставяне на една позиция, за която е работено изключително много, но все още може да се защити. Защото, ако се направи това, което аз сега казвам, би могло да се отвоюва срок, през което време да се изградят тези заместващи мощности и позицията да се запази.

Виждам, че имате доста критично отношение към сегашното правителство. Ще ви помоля да кажете обаче кое е най-трудното нещо, с което може да се справи едно правителство? Вие бяхте 4 години премиер, мислите ли, че е възможно с магическа пръчка да се управлява страната?

Не, не е възможно, иска се непрекъснато формулиране на ясен дневен ред, на приоритети, на цели, да се мобилизират ресурсите. Иска се да се пишат и да се осъществяват планове за действие, да има програми, които да се преследват, те да създават мобилизация и ентусиазъм сред хората - и сред администрацията, и сред гражданите. Хората трябва да знаят къде отиват, какво бранят, за какво се борят, защото това е смисълът на една добра политика.

Аз обаче искам да отворя още една изключително тежка тема, защото от нея произтичат много негативни последици и хората трябва да ги чуят и трябва да ги знаят.

Коя тема?

Това е провалът на земеделската политика, аз така ще го нарека. Без да влизам в спорове има ли зърнена криза или няма, само ще посоча безспорните признаци, които са много болезнени за хората. Цената на килограм масов хляб от 2001 г., когато е била 42-45 стотинки, сега е 89 стотинки. Във вестниците пише, че щял да става 1,50- 2 лева хляба. Цената на брашното се увеличи двойно, двойно. Нараснаха цените на фуражите, и то на всички. В следствие на това добитъкът започна рязко да намалява. Само от началото на годината досега с 30 процента е спаднал броят на свинете-майки. В ликвидация са свинеферми в областите Русе, Плевен, Пазарджик, Пловдив. В Сливен един от най-големите свинекомплекси от 1500 свине-майки в момента има 200. Кравите са намалени почти наполовина и в момента са около 200 000. Цената на млякото скочи на 45-55 стотинки. В следствие на всичко това българските производители на мляко, което е основно изделие за производство на всички млечни продукти, и на месо, отстъпиха своите позиции. Започват да се внасят все повече количества земеделски стоки. Вижте какво се получава само за деветмесечието. Вносът на тези хранителни продукти се увеличава от 620 на 820 милиона лева, което вече гони една четвърт от цялото вътрешно потребление на тези хранителни стоки, което е около 3 милиарда и 300 милиона. Значи вътрешният пазар, нашите левове, вашите и моите, вместо да отидат за това да създават работа и поминък, и препитание на българските производители и фермери, отиват за други. Те напускат страната. Затова се влошава дефицитът на текущия баланс на страната. А то пък знаете ли какво предизвика? Високият дефицит, а щом като внасяш все повече хранителни продукти, и вие храните детето си между другото с кисело мляко, в което има сухо мляко, внесено от чужбина, и всичко хора трябва да го знаят това, и саламите са с такива, внесени отвън. . .

Господин Костов, по ваше време нямаше ли сухо мляко в киселото?

Имаше, имаше, но относителният дял на българските производители в целия пазар на хранителните стоки беше много по-голям. Значи, той е бил дори миналата година 80 процента, повече от 80 процента. Тази година вече по-малко - гони 75 процента. Представете си какво става като глобална промяна.

Мислите, че е рязък спадът в. . .

Нека да завърша какво, какво обаче означава това, защото това има макроикономически и бюджетни последици. Защото високият дефицит на текущата сметка накара фондът да принуди правителството да се откаже от 360 милиона лева разходи, които то можеше да направи, и го принуди да отиде на нулев бюджетен дефицит тази година. Знаете ли какво е 360 милиона лева разходи.

Не съм . . . със сигурност повече знаете от мене.

Ами това е 10 пъти да се компютъризират училищата в България, 10 пъти. Това са програми в образованието, в здравеопазването, това е изграждане на инфраструктура и така нататък.

Правителството се отказва да харчи тези пари, за да няма този натиск върху текущата сметка на платежния баланс, който идва обаче от нахлуващите все по-конкурентоспособни външни стоки. Защото българските стоки стават все по-скъпи. Сега, нека, нека решава господин Дикме дали това е криза или не, и мнозинството да решава, но той направи изключително слаби ходове. Той беше предупреден, че такава криза се задава. Отговорни служби от Съединените американски щати на база на спътникови наблюдения са го предупредили, че това нещо се задава и той можеше, ако беше взел решение още навремето, да внесе липсващото зърно на 30-40 процента по-ниска цена. Той не го направи това нещо и сега кризата ескалира.

Това е слаба политика. Това е провал. Защото изпуснатите сектори от пазара отиват не само в ръцете на други, на външни производители, а това означава, че утре, когато се гледат квотите на България в Европейския съюз, българските производители и фермери ще претендират за по-малки квоти. Това крие в себе си тежки последици за цялата страна.

Макар че земеделието е в спад, господин Костов, казват специалистите, аз наистина не знам точно как да отсъдя за това, но земеделието е в спад от години наред. Има криза в земеделието.

Това, което казах не е и вече криза, това е колапс. Това, което се задава това е загуба на позиции на вътрешния пазар, които са изключително големи. Представете си какво е 200 милиона лева, похарчени за чужди стоки, а не похарчени за български стоки в работни места. Представете си го в поминък и препитание, за да си представите за какви щети става въпрос. И това е само за 9 месеца.

3. Сегашното управление е ляво по своя характер