Иван Кръстев: Кризата на социологията не е български феномен

Кризата на социологията не е български феномен. Резултатите от почти всички големи избори в света от 2016 г. насам – изборът на Доналд Тръмп, референдумът за Брекзит, че дори и последните избори в Германия, не бяха прогнозирани точно от социолозите.

Тази теза разви в интервю за "Свободна Европа" световно известният български политолог Иван Кръстев. Той коментира драматичното разминаване между прогнозите на социологическите агенции в България за победа на ГЕРБ на изборите на 14 ноември и реалните резултати от вота. Оказа се, че разминаването между прогнозираните гласове за новата формация "Продължаваме промяната" и реално гласувалите за нея е около 10 процентни пункта. Тежестта на БСП и "Демократична България" в прогнозите бе силно надценена, както и очакваната избирателна активност.

Обяснението за разминаването на социолозите бе, че много хора са решили в последния момент да гласуват за коалицията на Кирил Петков и Асен Василев. Според Иван Кръстев обаче в обществото се случват промени, които в някаква степен са неуловими от демоскопските проучвания.

Един от тежките проблеми е ниската избирателна активност, за която има дълбоки причини, които далеч не могат да се ограничат до страха от пандемията. "На практика България е разделена на две Българии. Едната продължава да гледа политически новини, дори ситуацията да не ѝ харесва, а другата изключва телевизора. Това е по-радикален отказ на хората да повярват, че политиката може да промени живота им", твърди Кръстев. Според него именно този процес силно изкривява картината на резултатите от социологическите проучвания. "Социолозите мислят, че цялото общество участва в политическия процес, а това не е така. Хората от [втората] България през годините са гласували за различни партии, но имат усещането, че независимо кой е на власт, нищо не се променя", смята Кръстев.

Другото важно обяснение е в електоралното поведение. "В последните години България е разделена не толкова на политически партии, колкото на две големи политически пространства – хората, които искат да гласуват за Борисов и ГЕРБ и против Радев, както и другите, които са за Радев и против ГЕРБ. Независимо че пред социолозите отговарят на въпроса коя е тяхната предпочитана партия, в деня на изборите хората гласуват за партията от тяхното политическо пространство, която има реален шанс да победи. Тоест, хората гласуват много повече "срещу", отколкото "за", и гласуват за победителите", смята Кръстев.

Според него БСП и "Демократична България" не са успели да убедят избирателите, че могат да победят, и когато хората са видели, че потенциалът за победа е при "Продължаваме промяната", са избрали да гласуват за новата формация. "В момента, в който се появи усещането, че дадена политическа сила ще спечели изборите, хората се преориентират към нея", смята политологът.

По думите на Кръстев в цяла Източна и Централна Европа политическият сблъсък в момента е между статукво и промяна, а не между ляво и дясно, като антикорупционната тема е ключова. Това важи за случващото се в Словакия след убийството на журналиста Ян Куцяк, в Чехия, че дори и в Унгария, където партии от ляво до крайно дясно се обединиха в опозиция на режима на Виктор Орбан.

Иван Кръстев смята, че шансовете за формиране на правителство в България в момента са много по-високи от тези след изборите през април или юли. "След опита на ИТН е ясно, че нито една партия, която се опита да се държи деструктивно, няма да получи подкрепа. ИТН се опита да се позиционира не просто като алтернатива на предишното управление, а като алтернатива на всички политически партии в България, докато "Продължаваме промяната" се държи по много по-конструктивен начин", посочи Кръстев.

По думите му, за да създадат по-устойчиво управляващо мнозинство, новите лидери от ПП трябва да накарат всички партии в бъдещата коалиция да се почувстват като победители.

Друга задача пред Кирил Петков и Асен Василев е да проведат разговор, през който да бъдат препотвърдени важни за страната позиции, които бяха разклатени през последните години – за външнополитическата ориентация на страната, за членството в еврозоната и т. н.

Това е особено важно и в контекста на влизането в парламента на партия "Възраждане", която според Кръстев не е старият тип русофилска партия на възрастни хора, а привлича образовани млади хора, които са привлечени от антиваксърски, антиевропейски позиции.

Иван Кръстев предлага и нестандартната идея Кирил Петков и Асен Василев да привлекат в експертните преговори за бъдещата управленска програма на страната и кметовете на големите населени места у нас, които вероятно ще представляват партиите в опозиция. Досега обаче Петков и Василев многократно са заявявали, че няма да влизат в преговори с ГЕРБ и ДПС. Иван Кръстев обаче смята, че подобен ход ще заздрави силно разклатената политическа система на България.