Избрахме МиГ-овете, а после?

Едно от първите решения на настоящото българско правителство бе да вземе политическо решение за модернизацията на МиГ - 29. Отделен е въпросът, че решението беше обосновано като икономически най-изгодно, без да се изнесе и поне страница публична информация на базата на какви оценки и разчети е направена тази преценка. Офертата за закупуване на американски F - 16 беше определена като неизгодна, а други опции така и не бяха дискутирани.

Европейският консорциумът EASD направи специална промоция на офертата за модернизация на МиГ -овете, а депутатът на НДСВ от Пловдивски регион Нонка Матова нееднократно изтъкна като приемущество на тази оферта създаването на работни места в завод "Бенковски" и на възможност там да се ремонтират и поддържат и самолети МиГ и на външни клиенти, след като се приключи с модернизацията на българските.

Днес е крайният срок за подаване на оферти за изпълнение на обществена поръчка за ремонт и модернизация на изтребителите МиГ-29. Публикуваната в "Държавен вестник" обява за обществена поръчка и официалните изявления на представители на Министерството на отбраната са крайно пестеливи. Докато руски вестници, например, писаха още преди месец, че българските МиГ-ове ще се правят в Русия, българските власти така и не отговориха. А като минимум е необходимо да се даде отговор на четири простички въпроса, чиито отговори биха помогнали българския гражданин да се ориентира в отношението си към този най-скъп към момента инвестиционен проект на българската държава.

Каква е цената на проекта, за колко самолета и колко години след модернизацията ще се използват самолетите от българските ВВС?

По наша оценка отговорът на този въпрос би трябвало да бъде в границите 250-500 хиляди долара на самолет за година ресурс. Т.е., ако се модернизират 20 самолета и всеки от тях лети 10 години след модернизацията (без това да налага последващ капитален ремонт), общата стойност на проекта трябва да е в границите 50-100 милиона долара. (Допустимият марж е голям, защото конкретната договорена сума ще зависи от броя самолети, дълбочината на модернизация и отговорите на следващите въпроси.)

За сравнение -отхвърлената с лека ръка американска оферта за закупуване на самолети F-16 беше в рамките 750 хиляди - 1 милион долара на самолет за година летателна експлоатация, като разходите за последващата експлоатация на самолета са поне 2 пъти по-ниски от тези за МиГ-29 и оперативната съвместимост е 100 % гарантирана.

Каква част от работата ще се извърши от българската промишленост? Респективно, каква част от парите за проекта ще се върнат в България?

Приемаме широко отразената от медиите цифра 70 % за рекламен трик. Но българският данъкоплатец би следвало да очаква поне 30-50 % от средствата да останат в България и да създадат работни места. Важно е също как точно ще се измерва този показател и какви възможности се залагат за контрол на неговото изпълнение.

Какви лицензионни права ще бъдат договорени за българската промишленост?

Ще имат ли право заводите на ТЕРЕМ ЕАД да извършват последващ капитално-възстановителен ремонт на нашите самолети? Ще можем ли да извършваме ремонт на самолети на трети страни и ще ни трябва ли всеки път руска благословия за това? В такива случаи руснаците (или консорциума МАПС) ще ни предоставят ли резервни части и агрегати на пазарен принцип или всеки път ще извиват ръце по политически или икономически причини?

Ще бъдат ли използвани за целите на проекта отдавна договорените 48 милиона долара от руския дълг към България или става дума за средства, които ще бъдат заделени от държавния бюджет наново?

Въпросите са простички, но не и лесни. Надяваме се Министерството на отбраната да намери и да даде на обществото ясни отговори. Защото това е в интерес на всеки български гражданин. И обратното - едно лошо решение ще бръкне в джоба на всеки от нас без да даде нужния на България резултат.