Издръжката на живота на четиричленно семейство е 2508 лв. на месец

Според КНСБ 2/3 от домакинствата живеят с по-малко от необходимите пари за нормален живот

Пламен Димитров

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2508 лв. месечно.

Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за последното тримесечие.

Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 627 лева.

Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.

Данните на КНСБ показват, че 67.6 на сто от домакинствата живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот. Групата на бедните се запазва на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, но спрямо декември нараства с около 200 хил. души. Най-бедните 20% са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20 на сто. Налице са икономически рискове тази част от домакинствата да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той припомни, че Ковид кризата промени начина на живот и работа. Проучване на Eurofound констатира, че поради пандемията много от гражданите в Европа работят от вкъщи (44.6 на сто), докато в България делът им е едва 25.6 на сто.

Високият дял на хора с просрочени задължения е показател за широк обхват на бедните домакинства. Между страните членки на ЕС България е на първо място по процент на хората, които са срещали затруднения да изплатят потребителски заеми и кредити (съответно април - 24.4 на сто, юли - 21.1 на сто), неформални заеми към близки и роднини (19.6 процента и съответно юли 19.4 на сто), както и затруднения при плащането на телефон/интернет (23.9 на сто и юли 23.2 на сто).

Около две трети от наетите продължават да получават работна заплата, по-ниска от средната за страната, което дава ясен знак за разслоение в доходите, което е по-голямо от нормалното, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Около 70 процента от хората са със средна работна заплата под тази за страната в диапазон от около 35 процента за хотелиерството и ресторантьорство до 12 процента в търговията. В тези сектори с ниски работни заплати темпът на нарастване е в диапазон от минус 3.6 на сто до 13.8 на сто. Благодарение на антикризисните мерки в хотелиерството и ресторантьорството се постига ръст от 13.8 на сто на годишна база, но обаче е недостатъчен, за да изтегли ниското равнище на заплатите, за да се гарантира добър стандарт, каза Виолета Иванова. Задържа се свиването на разликата между издръжката на живот и получаваната работна заплата. Виолета Иванова напомни, че само за година в хотелиерството и ресторантьорството има намаление на наетите с малко над 30 000 работни места.

Задълбочават се и неравенствата на областно равнище у нас, като Благоевград и Видин остават водещи по най-ниска работна заплата. Има драстична разлика в стандарта по региони, а в условията на пандемия това означава нарастване на дела на бедните, коментира Виолета Иванова. През 2019 година всеки пети българин е бил изправен пред тежки материални лишения, което е близо три пъти повече от средните европейски нива. Очаква се този процес да се задълбочи, коментират синдикалистите.

Пламен Димитров припомни, че около 300 000 работни места се запазиха благодарение на мерките и схемите, договорени между социалните партньори. 103 000 работни места за периода март - октомври бяха загубени. Най-силно са засегнати са тези, които са изложени на риск от бедност и социално изключване, а България продължава да е водеща по този показател с около 32% от населението.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?