Изкушението "Путин"

Най-опасната дума в човешките разговори е "но". Това, което се намира от другата страна на "но", може да бъде място, на което човек не иска да бъде. Такава е ситуацията с част от мненията за Владимир Путин след събитията в Крим.

Найджъл Фараж е лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство. Говорейки неотдавна за руския президент Владимир Путин, Фараж каза: "Не го харесвам, не бих му се доверил и не бих искал да живея в неговата страна. Но в сравнение с хлапетата, които водят външната политика тук, изпитвам повече уважение към него, отколкото към нашата пасмина."

Това е мнение, което човек чува - често полугласно – от изтънчени хора в САЩ и Европа. "Не одобрявам това, което прави Владимир Путин в Крим и Украйна, но. . . той е решителен."

Имало ли е някога нерешителен демагог?

Други отиват по-далеч, като казват, че решителното завземане на Крим от Путин е "разбираемо". Такова мнение изразиха бившият италиански министър-председател Силвио Берлускони и бившият германски канцлер Хелмут Шмид.

Изкушението "Путин" е отровен, но познат политически вирус, който заразява реакциите на кризата в Украйна. Този вирус често се появява, когато изглежда, че демокрациите стават твърде дезорганизирани или слаби да. . . вземат решения. Хитлер и Мусолини в края на краищата имаха почитатели в САЩ и Англия в началните етапи на своите решителни кариери. Това беше преди центробежните им агресивни действия да прекрачат границите на мъжественото поведение, будещо уважение.

Изкушението да се възхищаваш на Владимир Путин за това, което изглежда като решителност, отразява напрежението между ограниченията върху поведението на демократичните системи и тези правителства, които вече не отговарят пред своите граждани.

Лесно е да изглеждаш като решителен национален лидер, ако, както е в случая с Путин, държавният глава може да каже на несъгласните с него да млъкнат, защото иначе ще бъдат пребити или хвърлени в затвора, или убити. Пренебрегването на суровите истини на политическия живот в Москва днес - или в Берлин и Рим едно време - е друга разновидност на същото изкушение да се възхищаваш на мономанията на демагога.

Още доказателства за въображаемите ръководни умения на Путин се откриват и в резултатите от независими социологически проучвания, които показват, че хората в Русия в огромната си част одобряват извършената от него незаконна анексия на Крим и заплахите му към независима Украйна. И че те също така се възхищават на Путин, който възстановява "уважението" към Русия.

Тежестта на общественото мнение в Русия не е случайна. Решителните действия на Путин от името на неговите застрашени рускоезични жертви в Крим, Украйна, Молдова, а скоро и балтийските страни се допълват в Москва от изтънчена гьобелсовска операция за промиване на мозъци.

С течение на годините Путин на практика поставя буквално всички медии, особено телевизията, под свой контрол. Това, което четат, чуват и виждат хората в Русия, е неспирен поток от антиамериканска и антиевропейска пропаганда. Хора, живеещи напоследък в Русия, казват, че никога не е имало подобна кампания от злостни нападки, даже през годините на Студената война.

Никой в свободния свят не бива да иска да бъде част от такава огромна измама.

Все пак реалността е следната: демагозите се появяват, когато демократите станат слаби. Откакто свърши Втората световна война, традиционният политически лидер на западните демокрации е президентът на Съединените щати. Като се оставят настрана различията в политиката, американските президенти - от Труман до Джордж Уокър Буш - са искали да водят, точка. Сега идва Барак Обама.

Известният оксиморон "да водиш от задна позиция" излезе от външнополитическата работилница на Белия дом по време на либийската криза. Този възглед понякога е посочван като особеност на ръководния стил на Обама. Това е погрешно. Той обобщава ясно формулираната, цялостно обмислена стратегия на сегашното поколение външнополитически мислители на Демократическата партия.

САЩ "водят", като се отдръпват и оставят други - европейците, ООН - да организират големи външнополитически инициативи. Правителството на Обама възложи на Европа задачата да отдалечи Украйна от Русия и да я доведе в Европейския съюз. Липсата на резултат можеше да се предвиди: лидерите на Западна Европа не го направиха, защото не могат. Те са твърде слаби във военно отношение, твърде егоистични в икономически план и политически дезорганизирани, за да водят като един. Така че никой не води.

Сега, вместо да подготвят сериозен отговор на заплахата, която представлява Владимир Путин, западните демокрации се обвиняват взаимно за своята неспособност да реагират.

Да, всъщност нито един сериозен човек не се възхищава на страна, управлявана с помощта на главорези, контролирани медии и хвърляне на противници в затвора, но. . .

Но нищо. Има две налични системи на управление: някаква разновидност на нашата или някаква разновидност на пропагандирания авторитаризъм, каквато е системата на Путин. Ако искате да живеете в страна, която е с по един крак в двете системи, отидете в Турция. За останалите от нас отговорът е: изберете демократичен лидер, който да е по-подходящ за времената, в които живеем.

Действителността продължава да е следната: само в една страна хората избират лидер, който до голяма степен е подходящ за ролята, която ще играе в чужбина, и това са Съединените щати.

Един разочарован свят, който отчаяно търси решения, няма търпение по-скоро да започне кандидат-президентската кампания за приемника на Барак Обама.

По БТА