Изводите за България от унгарската криза

Изглежда всички знаят, че по време на избори се лъже. И вероятно не малко хора у нас се отнасят към това обстоятелство повече или по-малко спокойно. Това отношение е всъщност крайно вредно и това е може би най-важният извод от унгарските събития от тази седмица.

Стопанските въпросителни

Кредитната агенция Фитч вече промени оценката си за кредитния рейтинг на Унгария от „стабилна” на „отрицателна”. В основата на тази промяна е предвиждането, че вследствие на събитията в страната правителството няма да бъде в състояние да удържи фискалната дисциплина, да увеличи данъците и да намали разходите. Съответно, бюджетният дефицит от 10.5 - 11% от БВП може би няма да бъде овладян и намален и съответно цялата финансова система на Унгария вероятно ще бъде оценена като високо рискова и от други институции.

Днес повечето търговци на валута продават форинти и предвиждат загуби. Централната банка на Дания (ЦБД), която впрочем използва потенциала си предимно, за да съветва инвеститори, заяви, че „продължава (това тя прави от неделя насам – б.а.) да препоръчва свиване на интереса към унгарските пазари”. „Нещо повече, продължава ЦБД, рискът от въздействие на унгарската криза върху другите централно и източно-европейски пазари не следва да бъде неглежиран, тъй като политическата несигурност нараства общо взето в целия регион”. Онова, което всъщност се твърди в това изречение, е: „внимавайте, другите страни не са предпазени от същите рискове”.

Какво може да се случи в частност на България?

В момента оценката на централно и източно-европейските пазари и икономики е оставена предимно в областта на отговорността на макроикономическите анализатори, МВФ и икономистите от директората „Икономика и финанси” на ЕС. В оценката им от началото на 2001 г. практически не участват най-софистицираните и скъпо платени анализатори – тези на политическия риск и управителите на инвестиционните компании и банки, които определят стратегията. Сигурно е, че тези хора ще започнат да обръщат повече внимание на страните от нова Европа и че това внимание ще трае поне няколко месеца или половин година.

Това ще рече, че предупрежденията на МВФ по повод тези страни и Русия ще имат повече тежест. Споменатият директорат на ЕС досега, изглежда, имаше различно от МВФ тълкуване на някои макроикономически обстоятелства за България. Най-вече той не виждаше същата степен на риск в дефицита по текущата сметка. Много е вероятно тези и други специалисти да направят опит да преосмислят своите интерпретации.

Седмица преди окончателното завършване на доклада на комисията на Европейския съюз за предстоящото членство на България и Румъния, унгарските събития със сигурност карат експертите на ЕК да отчитат елемента „политическа несигурност”. Предполагам, няма да има време за съществена смяна на мнението, но изглежда сигурно погледът върху София и Букурещ да бъде по-строг в сравнение с оценките кандидатите от 2003 и 2004 г. Излишно е да споменавам, че причината за това е предимно в България и Румъния. Приносът на събитията ще бъде, че вече подготвените формулировки за предпазване на старите членки по-лесно ще намерят място в окончателния доклад, отколкото ако унгарските събития не се бяха състояли.

Общото

Двете страни имат общи характеристики като приблизително еднакво на брой и по старост население и делът на участващите в икономиката е най-нисък в сравнение с цяла Европа (в България по-нисък – около 55,8 % срещу 56,9% за Унгария).

И в двете страни при еднаква демографска структура, промените в пенсионните системи са еднакво нерешителни. Икономиката на столицата доминира силно пред икономиката на страната. И в Унгария, и в България има силно упование на външни спестявания (инвестиции), за които се смята, че са призвани да решат проблемите на благосъстоянието. Е в двете страни стопанската политика се бои да се обърне с лице към дългосрочните проблеми с вътрешните спестявания.

В тази връзка си струва да се споменат и някои други особености, които са в дъното на днешните събития. В годините преди членството правителствените разходи се увеличават рязко в Унгария, съответно с 4 и 5% от ВВП за 2003 и 2004 г.В основата на това увеличение е планираният скок на заплатите в бюджетната сфера и на някои на вид благородни социални разходи, който е коментиран многократно като грешна и опасна политика за България, но който е и най-голямата прилика между политическите възгледи на българските и унгарските социалисти.

В България финансовият министър засега удържа апетита на свои колеги по кабинет, в Унгария това не се случи, но и тук възможностите да се удържа този напън не са безкрайни (особено предвид на следваната философия за увеличаване на разходите и защита на тяхната „свещеност”);

Унгария бе една от малкото страни в нова Европа, която към 2004 г. фактически увеличи горните пределни данъчни ставки от около 40 (през 2000 г.) на 56% през 2004 г. (при комбинирано изчисление за всички данъци). Точно това иска да направи и сегашното българско правителство, доколкото може изобщо да се разбере какви са му намеренията; почти всички останали страни или намалиха, или запазиха тези ставки;

Унгария е една от малкото, ако не единствената страна от нова Европа, която сравнително бавно намалява пречките за навлизане в бизнеса България е по-зле в тази област и това – заедно с данъците – пречи на младите и предприемчивите да поемат съдбите си в собствените си ръце.

Правителството в Будапеща е едно от най-нереформираните в Централна и Източна Европа. Политическата стабилност на 90-те години доведе до това, че привилегированите от епохата на комунизма запазиха контрол върху икономическото статукво, като заблуждаваха пенсионерите и младите, че всичко се развива в техен интерес.

Затова и се протестира в Унгария.