Кабинетът да изкупи всички брейди облигации, предлагат Ричард Ран и Хърсев

Американският икономист Ричард Ран и бившият подуправител на БНБ Емил Хърсев лансираха идеята българското правителство да изкупи всички Брейди облигации. Двамата са представили идеята си на срещи с премиера Симеон Сакскобургготски и с министъра на финансите Милен Велчев.

Хърсев заяви, че предложението е намерило подкрепата на българското правителство и изрази надежда, че то ще стане част от държавната политика.

От министерството за финансите коментираха за mediapool.bg, че и в досегашни свои изявления министър Милен Велчев и заместник-министър Красимир Катев не са изключвали възможността за провеждане на операции по частично обратно изкупуване на Брейди облигации, когато на пазара има добри условия за подобна сделка. Никога досега обаче не е ставало въпрос за изкупуването на всички книжа по този дълг.

Ако говорим за обратно купуване на дълг, то елементарното правило е да се купува най-скъпия дълг, а брейдитата не са най-скъпия дълг в нашия портфейл, коментира за mediapool.bg бившият заместник-министър на финансите Пламен Орешарски.

Според него няма еднозначен отговор на въпроса дали трябва да се изкупува обратно дълг, но той бе категоричен, че ако такива сделки се правят то по този повод не трябва да се вдига медиен шум за да не се вдигне цената. Орешарски смята, че Брейди облигациите не са лош дълг за държавата.

Да нямаш никакви дългове означава, че никой не те уважава, заяви пред mediapool.bg Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според него съотношението от 50% към БВП е едно здравословно състояние.

Той припомни примера на Румъния, която по времето на Чаушеску изплати всичките си дългове. Поради факта, че страната е нямала пари в резерва, то от решението пострадаха гражданите, чиито стандарт на живот намаля значително.

Икономиста Венцеслав Димитров смята, че идеята да се използва фискалния резерв само за обратно изкупуване на дълга е правилна, защото не си струва държавата да плаща лихви по външен дълг, а в същото време да има големи активи.

Той каза, че фискалния резерв трябва да покрива максимум плащанията по дълга за 1-2 години. Спроед Димитров, ако се прави изкупуване, то въобще не трябва да се обявява.

Изкупуването на дълга ще даде сигнал, че България е много отговорна по отношение на фискалната си политика, а не е като Аржентина, заяви Ричард Ран. По този начин щели да бъдат насърчени инвестициите в страната ни.

Според Хърсев кредитният рейтинг на България се подобрява, но страната все още е в графата на лошите длъжници поради наличието на огромен разсрочен дълг.

Бившият подуправител на централната банка смята, че страната има огромен ресурс за подобна операция - това са резерви в размер на 5-6 млрд. евро. Той уточни, че тук не включва само парите от фискалния резерв на правителството, с които се правят операции по дълга, но и резервите на валутния борд, остатъците по държавни фондове, както и възможностите на бизнеса да инвестира в български дълг.

Редуцирането щяло да позволи българският бизнес да се кредитира при по-добри условия в чужбина. Хърсев каза, че някои могат да възразят, че новият дълг ще бъде по-скъп, но пък щяло да поевтинее кредитирането на бизнеса. Той не отрече, че обявяването на операцията ще увеличи цената на облигациите и те ще се изкупят при по-неизгодни за България условия, но въпреки това идеята имала смисъл.

Една част от парите за операцията щели да дойдат от обезпеченията по дълга, които и сега стоят по сметки. Когато се изплатят Брейдитата, тези пари се прибират обратно от бюджета. Вероятно става въпрос за облигациите от типа DISC, чиято главница е обезпечена.

Друг източник бил достигналия над 2.5 млрд. евро фискален резерв, който сега бил инвестиран при доходност от 1.5-2% в чужди банки, а по дълга сме плащали средно 6%.

Трети ресурс били натрупванията по фондове - социални, застрахователни, пенсионни, които сега се инвестират в нисколихвени инструменти.

Бизнесът можел да участва в схема, която предстояло да се обсъди. Хърсев даде за пример възможността всеки инвеститор в Брейдита да може да ги ползва за митнически гаранции или плащане на данъчни задължения.

Бившият управител на БНБ бе категоричен, че хората от бизнеса са отговорни и ще си купят част от дълга като подкрепа за страната. Той обеща, че той също би подкрепил такава схема и би покрил дълга за семейството си и хората, с които работи. Според него ставало въпрос за сума от около 150 щ. долара на човек.

Социологът Кънчо Стойчев заяви, че чрез подобна операция годишните плащания могат да паднат от 1.1-1.2 млрд. евро на около 500 млн. евро, което ще освободи бюджетни средства за социални разходи.

При представянето на идеята финансистът Хърсев заяви, че Брейди облигациите са на стойност от близо 6 млрд. евро. Истинската сума е 2.133 млрд. евро към края на юли тази година.

След осъществените замени от министерството на финансите, България вече има и други облигации на обща стойност от 4.271 млрд. евро. Външните задължения на държавата са общо 7.736 млрд. евро.

По време на брифинга Хърсев сгреши и сумата във фискалния резерв, която не е 2.5 млрд. евро, а 1.941 млрд. евро.