Кабинетът на Борисов остави остра институционална недостатъчност

Господин Христов, ако се тегли чертата, какво е наследството, което остави правителството на ГЕРБ?

Правилното е да се намери вярната политическа оценка. Защото само през политиката може да се намери пътят, по който искаме, или повечето от нас искат, да вървим.

Урокът, който получи бившето и всяко следващо правителство, е, че не можеш да изкараш мандата си на “Конгречулейшънс” отнякъде за сметка на лишаване на хората у нас от перспектива.

А в икономически план?

Наследството се измерва с 400 000 загубени работни места и заместване на колкото институционалност имаше с откровена шуро-баджанащина.

Най-тежкото от оставеното от Борисов наследство е тази остра институционална недостатъчност. Смятам, че отговор с чисто икономически показатели не е нито удачен, нито достатъчен. Въпросът е на посока и политика за бъдещето, която да върне увереността на хората, че сами определят и са отговорни за съдбата си.

Какво може и какво не може да направи служебното правителство с ограничените си правомощия и в краткия времеви хоризонт на действие?

Служебното правителство трябва да изпълни конституционните си задължения като преди всичко организира почтени избори. И като възстанови обществения ред.

То би могло, което ще е много полезно, за краткия мандат, който има, с поведението си да демонстрира стандарти на откритост и отчетност, от които да бъде неудобно на всяко следващо правителство да отстъпи.

Ако има възможност за непосредствено облекчаване на най-остри социални болежки с еднократни мерки, да ги направи. Но не бива и не може да се очаква от служебното правителство да поема ангажименти, които надхвърлят неговия срок на действие и така да стеснява възможностите за маневриране на едно получило мандата на избирателя правителство.

Аз съм оптимист, че служебното правителство ще отговори на очакванията, без да има нужда от моите съвети.

Отново бе повдигнат въпросът държавна помощ ли е насочването на депозитите на големите държавни дружества към определени банки. Считате ли, че има изкривяване на банковия пазар с насочването на паричните ресурси от държавните фирми към определени банки?

Не, не е държавна помощ. Корупция е или резултат на корупция. Смятам, че е много невероятно на един конкурентен пазар да се получи такава концентрация на депозитите на държавни фирми.

Не е ли опасно изкуственото разместване на големи парични средства от банка в банка с цели, които нямат нищо общо с икономиката и финансите?

Резки движения на междубанковия пазар не са за препоръчване, но това не означава, че не може фазирано и поетапно да се приложат прозрачни процедури за състезателност между банките за привличане обслужването на държавни фирми.

Има ли рационално зърно в предложението парите на държавните дружества да бъдат депозирани в единствената държавна банка - Банката за развитие, която да раздава кредити с по-ниски лихви на малкия и средния бизнес?

Не го намирам за рационално. Опитът да се манипулират цени, в това число лихви, по начин, различен от състезателността на конкурентен пазар, няма да доведе до нищо добро, както не е водило и в миналото.

Малкият и средният бизнес заслужават подкрепа, в това число и достъп до финансиране, но банковото финансиране невинаги е най-подходящата за него форма. Рисковото финансиране и гаранциите са по-удачни.

Какво става в Кипър? Може ли кипърската банкова и финансова криза да се отрази сериозно на България, макар и косвено?

В Кипър Европа (Европейската комисия, ЕЦБ) се застреля в крака. Още не сме свидетели на епилога на тази история, която може да завърши трагично. Едно от основателните опасения е, че в Кипър се създава прецедент, който обезсмисля гаранцията на дребните депозити.

Повече основания за опасения има в Испания и Италия.

_________________________________

Любомир Христов е икономист, дипломиран финансов консултант и председател на ИДФК (Институт на дипломираните финансови консултанти).