Кабинетът на път да играе “ва банк“ за ІІІ и ІV блок

На извънредния парламентарен дебат в четвъртък за повторното отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй“ правителството не представи никакви конкретни разчети и аргументи какви биха били евентуалните плюсове и минуси за икономиката или за отношенията на страната ни с Европейския съюз, пред който трябва да бъде поставено искането.

Такива данни не изнесе нито тройната коалиция, нито депутатите от "Атака" и "Напред", които бяха инициатори на дебата.

До него се стигна, след като в първия ден от спирането на руския газ президентът Първанов предложи България да заяви на ЕС, че е в кризисна ситуация и да подготви рестарта на един от спрените преди две години реактори. Миналата седмица коалицията на Христо Ковачки "Напред" събра многохиляден митинг с искане за отваряне на реакторите, прието от премиера Станишев, а министърът на икономиката Петър Димитров каза, че заради газовата криза България е като след терористичен удар и ЕС трябва да я компенсира, като разреши рестарта на ІІ и ІV блок.

България в катастрофа?

В четвъртък министър Димитров почти обяви положението в държавата за катастрофално. По думите му щетите за бизнеса може да предявят пред ЕК по линия на договорка, според която, "ако загубите са повече от 0.6 на сто от БВП, се обявява катастрофа на съответната страна и се иска солидарна подкрепа от ЕС".

Към момента преките щети се изчисляват на 197 млн. лв. и за да се задейства механизмът, обявен от Димитров, те трябва да са 306 млн. лв. Освен това от изявленията на министъра излиза, че два пъти ще претендираме едни и същи щети по различни механизми.

Да се възползваме от член 36

По време на четиричасовия дебат управляващите повториха, че трябва да се възползваме от чл. 36 в договора с ЕС, позволяващ да искаме обратно пускане на блоковете в случай на енергийна криза, за каквато бе определено спирането на руския газ. Нейното приключване обаче преди ден бе официално бе разписано в МС, а в двете седмици без газ България продължи да изнася ток.

Вместо проста сметка какво ще спечели България от отварянето на двата блока за конкретен период от време и какво ще загуби, ако Брюксел все пак разреши това, но спре компенсациите и финансирането на нови проекти, министър Петър Димитров (БСП) изнесе следния аргумент. България е договорила тригодишен период, в който може да ползва защитни мерки при извънредни кризисни ситуации - кога да ги ползваме, ако не сега, и защо сме ги договорили, ако няма да ги ползваме?

Защо Европа трябва да компенсира България за щетите, нанесени от Русия, попита Асен Агов от ДСБ.

Лидерът на ДСБ Иван Костов обвинени управляващите, че съзнателно вървят срещу договорки между България и ЕС. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин (БСП) отвърна, че щом се спазват процедурните правила за повдигане на въпроса пред Брюксел, да се нарича това антиевропейско е резултат на комплекси.

Костов обвини БСП, че повдига въпроса, защото вече е в предизборна кампания и за да има алиби за бъдещите санкции от ЕС.

Калфин заяви, че трябва да започнем действията по чл. 36, защото възможността приключва в края на 2009 г.

Грънчарова опровергава Калфин

Дебатът стана ново поле на раздор в тройната коалиция, тъй като НДСВ, чието правителство договори предсрочното спиране на реакторите като условие за влизането на България в ЕС през 2007 г., е против кампанията за повторното им отваряне.

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова (НДСВ) посочи, че според нея и екипа ѝ, както и от разговорите, които е водила с Брюксел, чл. 36 е неприложим сега, след като е приключила газовата криза.

Този текст дава възможност за защита, а не на компенсация, поясни тя.

Важната тема сега е за енергийната сигурност, за диверсификацията и можем ли с европейски средства да разширим газохранилището в Чирен, да създадем терминали за втечнен газ, връзки с газопреносната мрежа на други страни, каза Грънчарова.

Димитров вкара интрига, подмятайки, че “ЕС може да реши да подкрепи България по друг начин, а не чрез разрешение за пускането на някой от спрените реактори“. Според него целта на проекторешението и дискусията е да се потърсят начини за компенсация в диалог с Брюксел.

Според него дискусията в парламента се политизира (интересно наблюдение за дискусия между политици) и не е правилно внушението, че България ще наруши договора и ще понесе санкции за това.

Шефът на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов обвини опозицията, че използва определения като "антиевропейски настроения" и "алиби за бъдещи санкции", защото изпитва неистов страх от положителен резултат на преговорите с ЕК за блоковете. Той обаче все пак призна, че има рискове и изходът може да е негативен.

Овчаров: Правителството не реагира адекватно политически

Бившият министър на икономиката и енергетиката и настоящ депутат от левицата Румен Овчаров заяви, че вземането на решение за преговори с ЕК е правилна стъпка - не политиканстване, а конкретни реални действия. Няма разумна причина реакторите в Унгария, Чехия, Ирландия, които са като нашите, да работят, а българските – не, допълни Овчаров.

Въпреки че през цялото време на газовата криза Овчаров, който е архитект на договора на България с фирмите на “Газпром“, не бе в страната, той определи реакцията на правителството като адекватна от техническа гледна точка и изключително неадекватна по отношение на политическите действия.

Не сме "против" да се търси възможност за отварянето на ІІІ и ІV блок, но не по този начин, заяви Иван Сотиров от ОДС. Първо се справете с кризата, в която вкарахте България, а после решавайте енергийните проблеми на Балканите, коментира той аргумента на Димитров, че в региона има недостиг на 2 хил. мегавата електроенергия, който може да се покрие с двата спрени блока.

Така в дебата, предшестващ гласуването на проекторешенията в петък, стана ясно, че “за“ ще гласуват БСП, ДПС и Движение “Напред“. Против ще гласуват НСДВ, ДСБ, ОДС и БНД. “Атака“, въпреки че е вносител на едното от предложенията, официално напусна парламента миналата седмица.

Според Олимпи Кътев " БСП иска да ни върне към "Москвичите", Движение "Напред" - да ни вкарат в кюмюра на Ковачки". Всеки разумен човек е убеден, че това, което е тема на дебатите днес, просто няма да се случи, заяви Кътев. По думите му през 2009 г. - 5-6 месеца преди изборите, не е добре да се прави такава скъпа демагогия.

Макар БНД да обяви, че ще гласува против решенията, защото настоящото мнозинство и правителството нямат капацитета да доведат успешен финал този въпрос, депутатът от БНД и бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй“ Йордан Костадинов заяви, че ще подкрепи използването на чл. 36 за преговори по пускането на реакторите. По думите му техният рестарт ще поевтини тока в страната с поне 15 на сто.

Президентът Георги Първанов задочно се намеси в дискусията, като заяви, че България може да убеди ЕК в необходимостта от повторно отваряне на реакторите.

"В рамките на един толерантен диалог с ЕК ние можем и трябва да я убедим, че така могат да бъдат покрити щетите на България и съседните ѝ страни от газовата криза", каза Първанов пред Дарик радио.

"Не може да бъде част от миналото нещо, което може да произвежда безопасно ток, при това става дума за сериозни обеми и да решава сегашни проблеми. АЕЦ "Белене" не е алтернатива на АЕЦ "Козлодуй", каза държавният глава.

Според него България ще може да създаде повече възможности за инвестиции в "Белене", ако съхранява и развива още известно време двата блока.

Той каза още, че газовата криза е хвърлила сянка върху отношенията с Русия и както София, така и Москва трябва да осъзнаят необходимостта от смели и енергични решения в икономическата сфера.