Кабинетът раздава на калпак и без поръчки излишъка

Голяма част от средствата, които формират бюджетния излишък, са неосъществени разходи, залегнали в бюджета. Това са от една страна пари, предвидени за съфинансиране по европейските проекти, които Брюксел спря и тези средства ще останат неусвоени до края на годината. На второ място са нереализирани инвестиционни проекти, които правителството е планирало да изпълни, но не го е направило. Останалата част от излишъка, която се дължи на увеличение на приходите, има в голяма степен инфлационен характер. Цените на стоките драстично се повишиха и то главно на най-потребяваните храни. Поради това и приходите от ДДС са по-високи. Следователно "данък инфлация" си казва думата и приходите в бюджета, вследствие на инфлацията, са увеличени.

Аз като представител на дясно-центристка формация, каквато е БНД, смятам, че най-важно е да се вземат радикални антиинфлационни мерки. Спестяването на парите е с най-силен антиинфлационен ефект. Предложението, което БСП прави за инфлационната добавка от 100 лева за пенсионери и домакинства в затруднено положение, наистина е инфлационна мярка. Тя ще доведе до нова спирала на увеличение на цените, когато тези пари бъдат вкарани в потребление. Защото всеки търговец, на който му се казва, че предстои финансова инжекция за определена група хора, ще се приготви за прибиране на тези пари като вдигне цените.

Две години вече живеем в двуцифрена инфлация и това ни отдалечи за много години от влизането в Еврозоната, а също така продължаването на системата на валутен борд в България вече има сериозни негативни последствия върху икономиката. Влизането в Еврозоната е от жизненоважно значение за икономиката на страната, а инфлацията ни отдалечава все повече и повече. Така че няма как да приветстваме или одобрим едно такова предложение, свързано с помпане на инфлацията.

Спорен е и въпросът каква част от парите ще отиде за инфраструктура.

Ако се замислим, че девет месеца не стигнаха на определени министри да извършат планирани вече инвестиционни разходи и се оказа, че тези пари са неусвоени, това означава неспособност на правителството, т.е. на определени министри, да вършат работата, за която са назначени. И всъщност сега какво се предлага на държавата? Под формата на инвестиционни разходи най-вероятно ще бъдем свидетели на т. нар. разходи по текущи ремонти. В подкрепа на тази теза мога да дам пример, че миналата година, когато се харчеше бюджетният излишък, при отчета се оказа, че 90% от похарчените пари са за текущи ремонти.

Това са средства, дадени без търгове, без обществени поръчки. Само около десет процента от парите м.г. бяха за инвестиционни разходи с обществени поръчки. Така че парите, които са спестени от големи инвестиционни разходи, сега ще бъдат дадени за текущи ремонти без обществени поръчки.

Другото, което буди притеснение е, че спрени пари за европроекти са блокирани именно заради конфликт на интереси и съмнения за корупция. И сега всъщност ни се казва, че пак ще се дават пари за инвестиционни проекти без да има яснота дали тези рецидиви, заради които Европа ни спря парите, няма да бъдат повторени.

Къде според вас е редно да се вложат приоритетно парите?

От БНД още в началото на юли внесохме първия Закон за Сребърния фонд и в преходните разпоредби записахме, че целият излишък за 2008 г. трябва да бъде насочен към него, за да може той да се капитализира. От една страна, трябва да наваксваме, защото сме сред държавите, които много закъсняха със създаването на този фонд, а от друга - влагането на парите в него е антиинфлационна мярка.

На трето място ще се създаде предпоставка за реална пенсионна реформа , като се даде възможност за финансиране на втория стълб на система, който реално ще доведе до по-високи пенсии на хората, а не тези подаяния, които всяка година се дават. Така че ние сме за трайна социална политика, а не за еднократни помощи на парче.

България харчи много пари за бюджетни разходи без това да е необходимо. Сега ще дам и пример – ние предвиждаме около 42% бюджетни разходи от БВП, което означава, че трябва да си осигурим 42% приходи. Тези 42% трябва да бъдат иззети под формата на данъци от населението и фирмите. Бюджетният излишък се очертава да бъде от порядъка на 6%.

Това означава, че ние можехме да планираме бюджет от 36%, т.е. да оставим тези шест на сто във фирмите и гражданите. Как да го направим? Много просто – като намалим осигуровките. Т.е. не е необходимо да изземваш едни милиарди от фирмите и от хората, а да им ги оставиш, защото те по-добре от всяко правителство знаят какво да правят с тях.

Сребърният фонд се очерта като един от спорните моменти около разпределението на излишъка, но законопроектът на МС, внесен в парламента, силно се различава от предложения първоначално от вас. Обяснете разликите и какво всъщност залагат управляващите с него.

Двата проекта се различават кардинално. Проектът на БНД е за създаване на истински инвестиционен фонд, който ще управлява по всички правила постъпващите в него пари. В проекта на правителството се предвижда този фонд да се управлява от чиновници на Министерството на финансите, негов председател да е министърът на финансите, а в него ще участва и министърът на труда и социалната политика.

Вече видяхме един фонд, управляван от министри, председателстван също от министъра на финансите (бел. ред. Фонд "Републиканска пътна инфраструктура"). Те се справиха "блестящо" с управлението на този фонд и се видя какви са техните възможности.

Сега се предлага да им се даде втори фонд за управление и аз мога да си представя какъв ще бъде резултатът. Това, за което горещо се моля, е да не се стигне до приемане на правителствения закон, тъй като, ако ще се създава фонд, управляван от Министерството на финансите, по-добре парите да останат в БНБ, където са сега като част от фискалния резерв. Поне няма да бъдат откраднати, макар и да бъдат обезценени от лихвата.

В този смисъл можем ли да очакваме, че ако Сребърният фонд бъде структуриран според проекта на МС, той може да стане причина за следващия грандиозен скандал за злоупотреба със средства и критики от страна на ЕК?

Какво да ви кажа...Станахме за посмешище в ЕС и това е изключително обидно. Нямаме право на повече грешки. Въпросът не е да критикуваме управляващите и да показваме какво могат, защото това се вижда от целия български народ, въпросът е, че един разрушен имидж се изгражда много трудно.

След кризата, до която ни докара БСП през 1997 г., бяха нужни пет-шест години, за да си възстановим доверието, ако сега пак го загубим, не знам още колко години ще трябва си го възвръщаме.

Какви са приоритетите пред вашата група в началото на новия парламентарен сезон и готови ли сте за общи действия с останалите опозиционни партии. Трите партии от ЕНП – ГЕРБ, СДС и ДСБ вече предприеха конкретни инициативи, бихте ли се присъединили?

Това, което е сигурно е, че ще засилим натиска върху правителството като използваме всички форми на парламентарен контрол, дори ще предложим да се въведе парламентарен контрол във вторник. Надявам се здравият разум сред управляващите да надделее и те да подкрепят нашето предложение.

Знаете, че се прие т. нар. екшън план за действие по преодоляване на критиките по усвояването на европейските фондове и по всички забележки, които има по глава "Правосъдие и вътрешен ред".

Такъв план имаше и през януари, но за съжаление мониторинговият доклад през юли не само, че не отчете напредък, но и отбеляза изоставане и ни подложи на унищожителна критика. Парламентарният контрол в петък е три часа, в които трябва да се упражнява контрол върху всички секторни политики. Затова мисля, че трябва да има извънреден парламентарен контрол по изпълнението на този план.

Eстествено, ще се готвим и за избори. Ще започнем и представянето на предизборната си програма по секторни политики, която вече е готова. В същото време ще работим и по законопроектите, които сме предвидили да бъдат в основата на нашата политика.

Относно взаимодействието с останалите опозиционни формации, ние винаги сме били отворени за диалог. Ние бяхме инициатор на създаването на интерпарламентарния съюз – един форум, чиято цел бе да обедини опозицията в парламента и извън него. Така че сме готови на разговори за синхронизиране на общи действия. Ще поканим интерпарламентарния съюз за обсъждане на общи позиции по отделните секторни политики. В крайна сметка, когато търсиш партньори и съюзници, трябва да знаеш кое ви обединява и кое ви различава.