Кабинетът върна две от 4-те икономически мерки на Василев

Четири от обявените 9 мерки за стимулиране на икономиката представи днес вицепремиерът Василев пред колегите си в МС. Правителството върна две от тях - законът за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност и законът за индустриалните зони, с указанието да се доработят. Министрите приеха промените в търговския закон и създаването на инвестиционен фонд.

От обяснението на Николай Василев пред медиите след заседанието стана ясно, че колегите му в кабинета не са приели най-важното настояване на бизнеса при ограничаването на административния контрол - въвеждането на "мълчаливото съгласие" на администрацията. Идеята бе да се обърне досегашния принцип, при който чиновниците "мълчаливо" могат да не дават отговор колкото време си поискат, и да се замени с твърд срок, в който ако администрацията не отговори, бизнесът е в право да върши дейността си.

Василев призна, че министерството на икономиката не е успяло да прокара идеята за мълчаливото съгласие и обеща опитите да продължат. От думите му обаче не стана ясно какви са били аргументите на останалите министри срещу този принцип.

Вицепремиерът не коментира и отхвърлянето на закона за индустриалните зони. Според информация на mediapool.bg, всички министерства са дали негативни коментари по предложените текстове, но основният опонент е било министерството на финансите.

Велчев не се съгласил с предложението да се разреши на фирмите в тези зони да не плащат данък печалба. Той настоял тази преференция да важи само за зоните с висока безработица, както е предвидена в промените за закона за корпоративното подоходно облагане.

Велчев оспорил и реалността предложените от Василев преференции да привлекат чуждестранни инвестиции. Според финансите, записаната мярка да се дава безплатна земя не е атрактивно, защото и без това цената в България била ниска.

Според експертите на Велчев инвеститорите можели да бъдат привлечени само от данъчна ваканция, каквато в проекта на Василев не се предвиждала.

Ускорява се процедурата по ликвидация

Бизнесът вече оцени предварително като важни одобрените днес от кабинета промени в Търговския закон. Промените са в три раздела - "Преобразуване на търговски дружества", което включва процедурите по вливане, сливане и разделяне, "Промени в управлението на акционерните дружества" и "Несъстоятелност на търговските дружества".

В първите два раздела се въвеждат изискванията на някои европейски директиви и се засилва защитата на миноритарните акционери.

Най-сериозните промени са в частта за несъстоятелност.

Предлага се въвеждането на критерий за неплатежоспособност, защото досега съдът е преценявал това по свое усмотрение. Законопроектът предвижда, ако до 60 дни след падежа на изискуемо задължение не се извърши плащането, кредиторите да имат право да поискат обявяване в неплатежоспособност.

Въвежда се двуистанционно, вместо триинстанционно производство. Дава се право синдици да бъдат не само физически, но и юридически лица, като банки или консултантски компании.

Синдиците няма да получават твърда месечна заплата, а възнаграждение като резултат от свършена работа - например като процент от продадени активи. Василев каза, че досега синдиците не са бързали да си свършат работата, защото получават добра заплата и без да са свършили окончателно своята работа.

Въвежда се право за обезщетение на длъжника от страна на недобросъвестен кредитор. Ако някой нарочно се опита да поиска обявяване в несъстоятелност и не се окаже прав, ще се дължи обезщетение.

Решението за това дали обявеното в несъстоятелност дружество ще изпълнява оздравителния план или не, ще се одобрява още на първото събрание на кредиторите, което трябва да се проведе до месец след решението на съда за неплатежоспособност. Ако кредиторите преценят, че няма да се предлага план, то ще се върви към ликвидация. В противен случай оздравителният план трябва да се представи и одобри в едномесечен срок.

Срокът за предявяване на вземания се намалява от 5 на 2 месеца.

Възражения за непризнати вземания се правят направо пред съда, а не пред синдика. Тези оспорвания няма да пречат на процеса на осресбряване. Сумите ще се разпределят едва след края на съдебните спорове.

Въвежда се и нова процедура по осребряване, като кредиторите ще могат да вземат решение дали да правят оценка на активите или не. Всяка седмица към Държавен вестник ще се публикува притурка с покани и обяви, свързани с дружества в процедура по несъстоятелност и ликвидация.

Държавата с не повече от 50% дял в инвестиционния фонд

В крайния вариант на широко рекламирания инвестиционен фонд, одобрен днес от правителството, е залегнало изискването държавата да не притежава повече от 50% от капитала на фонда. Кабинетът наложи и ограничение до 100 млн. лв. на държавното участие във фонда. При конкурсът за избор на мениджър на фонда основното изискване ще бъде размерът на външните средства, които той може да привлече.

Според приетите днес условия, ако инвеститорът привлече собствени средства от над 100 млн.лв., държавното участие няма да надхвърли тази сума.

Ако парите на управляващата компания са под 100 млн.лв., то държавата ще участва със същата сума, за да не придобие над 50% от акциите. Василев не се ангажира със срок, в който фондът ще започне да работи.

На него кабинетът възложи проучи инвеститорския интерес към създаването на инвестиционен фонд и конкурс за избор на компания, която да го управлява.

Изборът на управител на фонда ще се повери на междуведомствена комисия, в която ще има професионалисти извън правителството.