Кафето - черното злато на бедните страни

Покачването на цените на петрола накара световната икономика да затрепери от страх, а в същото време спадането на цените на кафето засяга едва около 15 страни. За момента поскъпването на петрола само се очаква, докато падането на цените на кафето е действителност, която тревожи засегнатите страни вече три години.

Проблемът с петрола има стратегическо измерение и засяга интересите на големите предприятия и техните вложения. Проблемът с кафето има по-скоро човешки измерения и засяга няколко милиона земеделски, преобладаващо малки и средни предприятия от Кения до Коста Рика и от Виетнам до Бразилия. Именно тези човешки измерения правят проблемите с кафето по-тревожни, но в същото време и по-лесно разрешими.

Едно силно нарастване на производството и съвсем леко покачване на потреблението доведоха до падането на цената на кафето от 1 долар на 50 цента за фунт. От друга страна обаче производствената верига стопи разликите от падането на цената на този продукт, така че не се стигна до поевтиняването на напитката в кафенетата. В резултат на това значително се увеличи броя на селяните, които предпочетоха да преминат от отглеждане на кафе към производство на дрога или избягаха в градовете, за да запълнят безкрайните редици от безработни граждани.

Естествено, търговията си има своите механизми на защита. Въведе се практиката да се прескачат нормалните посредници и така по магазините започна да се продава кафе, което носи повече печалби на производителите и се заплаща по-евтино от потребителите. Пуснаха се и някои нови продукти като зърна от кафе, полети с шоколад по идея на мексикански производители.

Бразилското "Кафе ду Сераду" е марка, лансирана в световен мащаб. Всичко това обаче е недостатъчно. Една глобална икономика има нужда от глобални действия от типа на "данък кафе", което би представлявало един не толкова амбициозен, но за сметка на това много по-реалистичен вариант на данъка Тобин. Данъкът Тобин би озачавал постоянно наблюдение на световния пазар на парите, докато при данъка върху кафето ще се конролира една физически определима стока, чиято търговия е съсредоточена в няколко пристанища и има специализирани пазари.

Данъкът върху кафето няма да си поставя за цел да поддържа изкуствено високи цени, нещо, което би насърчило производството на една стока, която не може да намери реализация впоследствие, а ще се стреми само да поддържа минимални ценови равнища, които да не падат под определени прагове, за да се избегне разорението на страните-производителки.

Следователно този данък ще спира прекаленото падане на цените, но няма да може да предотврати ценовите спадове под предварително определеното равнище. Дори да допуснем, че цената от един долар за фунт е справедлива, данъкът би могъл например да компенсира половината от ценовия спад или 5 цента, ако цената падне на 90 цента и 60 на сто, т.е. 12 цента, ако цената падне на 80 цента и т.н.

Приходът от данъка, събиран от международна организация, образувана от вносители и износители ще отива за финансирането на насочването на производителите към други дейности, намалявайки по този начин излишното предлагане или за подпомагане на рекламните кампании, които да насърчават търсенето и да предотвратят бъдещи ценови спадове.

Данъкът върху кафето сам по себе си няма да бъде достатъчен, за да спаси света. И все пак ще бъде една конкретна мярка, много по-ефективна от всякакви програми за подпомагане и за опрощаване на дълговете. Този данък ще осигури постоянен приход и ще подпомогне изграждането на стабилна, балансирана световна икономика, устойчива на кризи.