Как да се опазят населението, икономиката и дипломацията?

Как да се опазят населението, икономиката и дипломацията?

Правителствата от цял свят се опитват да реагират на разпространението на коронавируса, но всяко от тях приема различни и едностранни мерки в една като цяло какофонична обстановка, в която всеки балансира между санитарната ефикасност, опазването на икономиката и дипломатическите интереси, пише Франс прес.

Прогнози за понижение на световния растеж, борсови пазари на червено, страни, които работят в намалено темпо: новият коронавирус принуждава правителствата в цял свят да намерят баланс между защитата на населението и избягването на кризата.

"Китай и Италия са заложили на наблягане на санитарната част. Икономическото равновесие обаче е нещо изключително важно и то се подценява", посочва лекарката Ан-Мари Мулен, която е философ и научен ръководител във френския Национален център за научни изследвания.

"Въпросът, който се задава сега, е колко дълго ще трае рецесията. Когато се замрази една икономика, никога не се знае кога тя ще възобнови работа", предупреждава икономическата анализаторка Жулиет Деклерк, основател на лондонската аналитична фирма Джей Ди Ай Рисърч.

Царящата бъркотия в организирането на спортните събития е ярко олицетворение на натиска, на който са подложени властите.

Анулиранията на спортни събития зачестяват и вече са отложени за неопределено време мачове от силно доходоносната Шампионска лига, първият старт на Формула 1 в Австралия е отменен, а финалите на тазгодишното Европейско първенство по футбол се преместват през лятото на 2021 година.

"Провеждането на състезания на закрити врата е най-малкото зло. При спорта има аспект на опиум за народа. Ако обаче почнат да се заразяват самите спортисти, това може да промени нещата", казва Венсан Клодел, основател на Центъра за наблюдение на спортния бизнес.

Изкушението на капсулирането

Отвъд икономическите интереси обаче, в период на пандемия увисва и дипломацията.

В отворения свят на свободен обмен от 2020 г. при заплахата от вирус се засилва изкушението от капсулирането.

Зад показното единство на ЕС, който обеща да действа координирано, за да спаси икономиката си, отговорите продължават да се различават според държавите.

Това дразни шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард, която изрази съжаление за "мудността и самодоволството (на правителствата), особено в еврозоната".

В момент на недостиг от медицински маски и хидроалкохолни гелове някои страни като Франция и Германия забраниха износа на защитни медицински приспособления.

Словения пък реши изцяло да затвори границата си с Италия, докато Словакия повече няма да допуска чужденци на своя земя, освен съседите от Полша.

Как да защитиш населението си без да обидиш партньорите си?

Това е въпрос, който Иран може би си задаваше твърде дълго в началото на епидемията, като се забави да въведе ограничителни мерки за китайските пътници.

"Режимът направи всичко възможно да прикрие съществуването и разпространението на този вирус, след като цял свят знаеше, че по това време Китай е центърът на разпространение на този вирус. Иранците продължиха да се правят, че нищо не е станало в името на отношенията си с Китай", обяснява Азадех Киан, преподавателка по политология в Париж и специалистка по Иран.

"Китай е решаващо важен партньор на иранския режим, той е най-големият купувач на ирански петрол. Това обяснява защо те не взеха мерки", добавя тя и уточнява, че иранското население е научило за мащабите на епидемията в страната благодарение на чуждестранните медии.

Свободи срещу здраве

Икономика, дипломация... и демокрация: властите са изправени пред също толкова деликатен избор между спазването на личните свободи и борбата срещу разпространението на вируса.

"Има ли такова нещо като санитарна демокрация? При наличието на епидемия няма логика да позволяваш на хората да правят каквото си искат", смята Ан-Мари Мулен.

"Рискът е част от свободното общество, не може да се премахне и трябва да се намери баланс. В политиката постоянно се прави този избор и в една демокрация трябва да има такъв дебат", отвръща либералният философ Гаспар Кьониг.

С драстичните си мерки за изолация Китай изглежда постига първите си успехи в овладяването на епидемията.

"Китай е уникален случай, защото политическата му система може да бъде подкрепена от населението въпреки въвеждането на крайни мерки. Социалният контрол и следенето на личния живот обаче не са добър модел за другите страни", заключава в сп. "Сайънс" Лорънс Гостин, преподавател по здравно право в университета Джорджтаун.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?