Как не ви е срам, дами и господа магистрати?!

Няма да ви призовавам да организирате публичен линч, защото той вече е в ход. Но ще ви кажа следното – публичният линч започва тогава, когато няма кой да даде адекватно правосъдие. Когато съдиите и прокурорите, когато държавата застане на страната на насилника и против жертвата. Тогава гражданите, обществото, тълпата, ако щете, взима нещата в свои ръце и действа както намери за добре. И става страшно.

Ние сме на крачка от това състояние. Засега само псуваме в коментари из социалните мрежи и организираме мирни протести. Но следващата крачка е да започнем сами да съдим и изпълняваме присъди. А можеше да е другояче...

Как не ви е срам, дами и господа, магистрати, съдии и прокурори?! Как не ви беше неудобно да се изплюете в лицето на едно нарязано, пребито и смазано момиче? Как можахте да погледнете тия рани и после прокурорът цял месец да се мотае и да не поиска отново и отново арест за заподозрения, а съдийката дежурно да го отметне като лека телесна повреда.

Не, това не е намеса в съдийската и прокурорската независимост, моля ви. Нашите магистрати са абсолютно независими. Ето един цитат, който го доказва:

"Ние и днес не бяхме длъжни да застанем пред вашите камери. Направихме го от уважение към вас, затова защото сметнахме, че може би е дошъл моментът да се чуе в едно такова изявление и нашето становище открито".

Това са думи на съдия Татяна Гьонева от окръжния съд в Стара Загора, освободила от ареста заподозрения за нападението срещу 18-годишното момиче, нарязано с макетен нож. Съдията не е длъжен да се обяснява, разбрахте ли? Него никой не може нищо да го пита и да му търси сметка, защото законът е на негова страна. Винаги! Съдия Гьонева не смята, че е направила грешка и няма намерение да си подава оставката, защото си обича работата. Тя е видяла снимките на нарязаното момиче, но е трябвало да приложи закона буквално. И ето какво казва:

"Много се надявам да ме разберете – ние се ръководим в случаите на увреждане от медико-биологичния признак на увреждането, посочен в заключението на съдебно-медицинската експертиза. Ние не сме съдебни медици, за да можем само по снимките да преценим доколко съществено е нараняването, имало ли е опасност за живота, временна ли е, постоянна ли е, нямало ли е такава".

Тук има явен сблъсък между юридическа и човешка логика. И юристът избира първата. Като човек може и да е на различно мнение, но законът си е закон. Е, все пак спомена, че и магистратите са хора, а не роботи и се притеснили от нараняванията на момичето, но разследването не било "подплатено" с достатъчно доказателства за средна телесна повреда. И така. Извинявайте, ама такова е положението.

Всъщност в тая система са по-бездушни и от роботи. Защото трябва никак да не ти пука, за да се мотаеш над един месец и едва когато усетиш, че нещата вече излизат извън контрол, да се хвърлиш да замазваш скоростно. Ето ви един цитат от районната прокурорка на Стара Загора Таня Димитрова:

"Днес, по моя инициатива, проведох среща с майката на пострадалото 18-годишно момиче. Проведохме близо един час разговор с нея. Говорих и като прокурор, и като майка. Заявих принципна позиция, която днес заяви и главният прокурор за нетърпимост и нулева толерантност към прояви на насилие".

Тази среща се е провела повече от месец след нападението. През това време районната прокуратура никак не говори за "нулева толерантност", ама хич. Без претенции за изчерпателност, ето какво се е случило – имало е обаждане от София, вероятно от четвъртия етаж на съдебната палата. Имало е "набити прокурорски канчета". Защото по всички телевизии вече се говори за това. И рязко се появява нетърпимост, и рязко толерантността става нулева. Започва прокурорско търчане. Какво да се прави? Големите началници са много ядосани. Трябва да го измислим! И месец по-късно принципните и нулевотолератнтни разследващи откриват, че два дни (!) преди нападението е имало заплаха, че нещо ще се случи. Нататък е лесно – второ дело, втори арест, въздишка на облекчение и сто хвалби пред камери колко добре работят. А всъщност на втора инстанция самата прокуратура е настоявала обвиняемият да не остане в ареста. Пак с аргумента "лека телесна повреда".

Съвсем сериозно, такава е хронологията. И всички са невинни, виждате ли. Само жертвата е виновна. Съдията е невинен, защото прокурорът не му е дал данни за средна телесна повреда. Прокурорът е невинен, защото полицаят не му е дал данни за средна телесна повреда. Полицаят е невинен, защото накълцаната жертва е забравила да спомене, че е имало и заплаха. Ех, ако беше казала... Ама едва вчера го разбрахме.

Освен, че не помага на жертвите, съдебната ни система има навика и да ги смазва допълнително. Да им казва, че са леко телесно повредени и да ги праща сами да се оправят. Опитайте се за момент да се поставите на мястото на това семейство – детето им е смазано и те са направили всичко необходимо – подали са сигнал, дали са показания. И чакат нещо да се случи, някой да се задейства и да си свърши работата, по дяволите. От кого друг да потърсят помощ, ако не от система, която издържат с данъците си?!

Изумително е как в главите на хора, прекарали 20-30 години в същата система, не намира място убеждението, че решават човешки съдби. И че не могат да се отнасят дежурно, буквоядски и с роботизиран формализъм, просто не бива. Те сякаш живеят в свой собствен балон, пълен с привилегии и заплати от няколко хиляди месечно и в него юридически неграмотното общество няма думата. Защото не знае какво означава, например, обвинение по еди-кой си член от НК във връзка с еди-кой си член от НК. И никой не може да им търси сметка. Извинявайте, ама не!

Защото на същото това общество му се налага редовно да протестира, за да ги накара да работят. Ами ако това семейство си беше замълчало, ако нямаше медии, ако всички не говореха за това и просто чакаха висококвалифицираните и високоморални магистрати да вземат да се задействат? Или да бъдем още по-смели във фантазията си – ако пострадалата беше дъщеря на някой важен – на политик, на магистрат? Тогава какво? Колко експертизи щеше да има досега, от колко време заподозреният щеше да е в ареста, колко средни телесни повреди щяха да са установени.

Срамно, грозно и отвратително е всичко това. А хората, които забъркаха цялата каша, казват, че са с чиста съвест. Хич да не хвърлят оставки, можеха поне да се извинят. Но не, те са безгрешни и работят в полза на обществото, пред което нямат задължение да се обясняват.