Как след близо 4 века бе открита изгубена картина на младия Рембранд

През септември миналата година американската аукционна къща Nye&Company от Блумфийлд, Ню Джърси, обявява малка картина, потънала в прах и дебел слой мръсотия за продан със следната забележка: европейска континентална школа, около ХІХ век. Ориентировъчна цена: 800 долара. Аукционерът Джон Най, който я открива в мазето на едно семейство от Ню Джърси, я предава с думите: "Забележително незабележително". Преминават специалисти по старо европейско изкуство. И отминават.

Но на 22 септември, в един и същи ден за картината се обаждат по телефона трима души. Двама, от които - от Европа. Платното е изложено на разпродажба с първоначална цена 250 долара. И изведнъж, в рамките на 15 минути се разиграва спектакъл: един от купувачите наддава, опитвайки се да изпревари останалите, вдигайки тавана драстично. При 210 хиляди долара, той предлага 300 хиляди. При 430 хиляди отскача на 500 хиляди.

В залата присъства и един италиански "бегач" (човек, който купува за колекционери). Направо от залата той се обажда на Ян Сикс от Амстердам, който е наследник на прочута фамилия колекционери в Амстердам, отличен познавач на холандските майстори. Италианецът му казва: "Ян, става нещо странно тук.". Малко по-късно, вече в колата си Ян Сикс отваря телефона си и вижда изпратеното с whatsapp детайлно изображение на картината. Той е шокиран! Това трябва да е Рембранд! Обажда се на "бегача" и му казва: "Купувай!".

Уви, картината току-що е продадена за 870 хиляди долара. С таксите цената стига до един милион. Творбата се оказва закупена от френските галеристи Талабардон и Готие (Talabardon et Gautier). Реставрацията на картината им доказва, че са прави.

Платното се оказва едно от серията на тема "Сетива", които младият 18-19 -годишен Рембранд ван Рейн (1606-1669) рисува, още когато живее в Лайден. Това е четвъртата от тях: "Обоняние".

"Зрение ", "Слух" и "Докосване" вече са известни. На новооткритата картина, бръснар, играещ ролята на лекар, тъкмо е направил кръвопускане на младия мъж, за да го излекува. Старицата поднася под носа му напоена в амоняк кърпа, за да го свести. Петата картина от този цикъл ("Вкус") тъне все още в неизвестност.

На 11 март картината ще бъде представена на ежегодното изложение за изкуство TEFAF, организирано от Галерия "Талабардон и Готие" в Маастрихт.

Впрочем, картината вече не се продава. Тя ще бъде изложена от френските галеристи, за да илюстрират своята работа, но още преди борсата да бъде открита платното е било закупено от американския милиардер Томас Каплан, който колекционира картини от лайденски майстори и който притежава още две от този цикъл картини на младия Рембранд ("Слух“ и "Докосване“). "Зрение" той няма да получи никога, тя се пази в лайденския музей "Лакенхол".

"Обоняние“ е уникална и с ранния подпис на Рембранд. При реставрацията се открива знакът RH (възможно е и да е RHF), което ще рече Rembrandt Harmensz (Рембранд Харменсон, букв. синът на Хармен) или Rembrandt Harmensz fecit (направено от Рембранд Харменсон).

Холандските експерти са едновременно въодушевени от находката и разочаровани, че са се разминали с възможността да закупят тази ранна творба на своя велик сънародник Рембранд. Според авторитетния холандски ежедневник NRC, Ян Сикс и неговата фондация са били готови да наддават до 2.5 милиона за картината. За холандския читател това едва ли е изненада, но за българския трябва да обясним кой е Ян Сикс Десети. Той е правнук и наследник на амстердамския кмет Ян Сикс, близък приятел на Рембранд.

Ян Сикс (1618-1700) е ерудит, юрист, покровител и ценител на изкуството и литературата, общински съветник и кмет на Амстердам. Той е най-малкият син на Жан Сикс и Анна Ваймер. Баща му, търговец и предприемач от копринената и ленената индустрия, умира два месеца преди раждането му. Майка му управлява с желязна ръка семейното предприятие и то процъфтява, а семейство Сикс става едно от най-заможните и уважавани в Амстердам. Ян Сикс получава завидно за времето образование. След като завършва право в Лайденския университет, той предприема обиколка на Италия. След завръщането си в Амстердам, Ян Сикс полага началото на богата колекция от произведения на изкуството и на забележителна библиотека.

През 1641 година Рембранд рисува портрет на Анна Ваймер и по всяка вероятност оттогава датира крепкото приятелство между нейния син и художника. През 1648 година Рембранд прави афиша за пиесата на Ян Сикс "Медея”, а през 1652 година оставя в неговия „album amicorum” две прекрасни рисунки. Същата година Ян Сикс купува три картини на Рембранд за частната си колекция.

През 1655 година Ян Сикс се жени за Маргарета Тюлп - дъщерята на известния амстердамски лекар доктор Николас Тюлп, когото познаваме от картината на Рембранд "Урок по анатомия”.

Ян Сикс е изобразен от Рембранд през 1654 г. на портрет, чийто днешен собственик е Ян Сикс Десети и до днес стои на същата стена в същата къща, където е бил закачен преди 362 години. В края на 2007 г. любителите на холандското портретно изкуство имаха уникалната възможност да го видят в хагския музей Маурицхаюс, където бе изложен за първи път от 50 години насам пред публика.

Кое кара специалисти и любители да затаяват дъх пред аристократичния ноншаланс, който излъчва и днес образът на този изискан мъж, поставящ с привично движение ръкавиците си преди да излезе? Светлината? Майсторството, с което са предадени тъканите и най-малките детайли в облеклото?

Докато тъмният фон почти поглъща шапката, светлината, която пада върху лицето разкрива пред нас вътрешния свят на един безспорно фин, интелигентен човек. Грижливо колосаната ленена яка контрастира на сивия костюм за езда и подчертава замисления израз на лицето. Маншетите, ръкавиците и златните ширити на червената мантия са почти импресионистично предадени с няколко свободни и сигурни замаха на четката.

Портретът има невероятно интимно излъчване и то е подчертано от неофициалния характер на облеклото. През ХVІІ век черният цвят е задължителен за официалното облекло. В случая очевидно е, че Ян Сикс не се е готвел за официална среща, а по всяка вероятност е тръгвал на път.

От портрета ни гледа, потънал за момент в своите мисли един човек от ХVІІ век – безспорен джентълмен, покровител и ценител на изкуството, общественик, но също и добър юрист, военен и конник.

Вероятно сега по-добре разбираме и радостта от новооткритата творба на ранния Рембранд, и разочарованието на неговия ерудиран правнук Ян Сикс Десети, че картината не е върната в Холандия.