Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Как строгите икономии се провалят в Източна Европа

24 коментара
Полският министър-председател Доналд Туск

Когато бившите комунистически страни се присъединиха към Европейския съюз през 2004 и 2007 година, настъпи всеобща еуфория.

След като бяха изкуствено отделени от Европа от мъртвата хватка на държавния социализъм, България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Латвия, Естония и (моята прародина) Литва си върнаха полагащото им се място в света и се отдалечиха с много голяма крачка от своята проблемна история на руско и съветско доминиране.

И тази еуфория до голяма степен бе разбираема. В крайна сметка през 2004 година Европейският съюз изглеждаше доста солиден залог. Да, много от членките отчитаха по-бавен растеж от преди, но ЕС представляваше огромен, стабилен и нарастващ пазар и бе институция, способна да насърчава икономическата, правната и политическата реформа в бъдещите членки доста по-ефективно, отколкото и най-големите оптимисти си представяха.

Инфлацията бе овладяна, демокрацията бе институционализирана, Европейската централна банка (ЕЦБ) бе решила загадката как да управлява икономиката и оставаше само новите членки да се присъединят към клуба и да пожънат плодовете на неизбежното "сближаване" с техните по-богати съседи.

Оттогава обаче нещата не тръгнаха точно по план. Новите членки на ЕС бяха не само някои от най-тежко засегнатите при първоначалната криза, те бяха и сред държавите, които най-бавно се възстановиха от последиците от нея. Няколко страни, особено Унгария, са на път на практика никога да не достигнат предкризисните си максимуми на реален брутен вътрешен продукт (БВП), а в други, като България, възстановяването излезе от релси заради възпрепятстващи увеличения на тарифите за комунални услуги. Други пък се заеха с политическата нестабилност и масовата безработица и човешко страдание в резултат на мащабните рецесии и несигурното възстановяване.

Ето какво се случи с номиналния БВП след 2005 година. Полша се представи далеч по-добре от съседите си (в статията е поместена графика, изобразяваща прогресивно нарастващата разлика от 2005 до 2013 година в полза на Полша - бел. прев.) Защо? Защо Полша се справи толкова много по-добре? Защото поляците поведоха строга парична политика и балансирани бюджети ли? Или защото съседите на Полша искаха лесни пари и бяха погълнати от усилия да преразпределят богатство от създателите на работни места?

Не. Полша се представи по-добре до голяма степен защото вместо да прилага предпочитаната от европейския елит политика на икономии, тя всъщност имаше изключително гъвкава фискална и парична политика. Колкото и шокиращо да ни се струва, но това направи полската икономика по-издръжлива от икономиките на страните, прибегнали до затягане на кесиите и икономии.

Разликата в представянето на Полша и близките ѝ съседи, които като посткомунистически държави са изправени пред много от същите икономически предизвикателства, не е резултат от "структурни" фактори, които са извън всякакъв контрол. Нито пък се дължи на притежаваните природни ресурси или някакви други "природни" различия. По-скоро огромната разлика е пряк резултат от обмислените избори, направени от лицата, определящи икономическата политика.

Няколко страни като Словакия, България и балтийските или избраха да приемат еврото, или да прикрепят валутите си към него, което прави валутите им изкуствено скъпи и стоките им по-малко конкурентоспособни на световните пазари. Други държави като Чехия предпочетоха да намаляват дефицита и да балансират бюджета въпреки трайната икономическа слабост.

Нито един от тези избори не бе предопределен: нямаше железен закон, че Полша трябва да има развързана кесия и големи бюджетни дефицити, както нямаше и закон, заповядващ на чехите да продължат с икономиите, които извадиха от релси крехката икономика на страната. Даже от Полша се очакваше да обвърже валутата си с еврото като предварително условие за присъединяване към нещо, което всъщност (много мъдро) се въздържаше да направи.

Основният извод е, че политическите решения имат значение и че голяма част от страданието, наблюдавано в поскомуникстическа Източна Европа, където безработицата е все още вбесяващо висока и където икономическият растеж е още незначителен, е напълно излишна. Новите членки на ЕС биха могли да използват здравословна доза парични и фискални стимули, тъй като това би им помогнало да повторят впечатляващото следкризисно представяне на Полша.

Вместо това те дори планират още затягане на коланите и още по-старателно да възприемат строгата парична политика на ЕЦБ, което само ще удължи бедите от последните пет години. Като имаме предвид какво се случи с Унгария, където демокрацията видимо ерозира, всички ние би следвало да сме ужасени от перспективата за безкрайна икономическа стагнация в най-новите членки на ЕС, тъй като такова икономическо страдание рано или късно ще донесе вредни политически последици.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

24 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #24

    И една перифраза на Радой Ралин: „Безсънието на гладния е най-честната медия. “

  2. Анонимен
    #23

    С ПОлша нещата не са толкова очевидно оптимистични, колкото някои ги представят. Ненапразно тука от година-две се заговори, че кризата още не е насъпила и че досегашните резултати са последствие от т.н. креативно счетоводство.
    Не знам дали съм прав, но имам чувствот, че правителството на Туск иска колкото може по-здраво да обвърже ПОлша с еврозоната ( не могат да се надяват да влезат, защото нито изпълняват критерия стабилност на валутата, нито за дефицита и държавния дълг), за да може да разчита

  3. Анонимен
    #22

    До 20: Няма по-въздействаща медия от съдържанието на хладилника, сметката за ток и отопление и стойността срещу която се разписваш във ведомостта (ако имаш късмет да работиш). Jose Marti

  4. Анонимен
    #21

    До 19: Абе погледни в гуглето и виж статистиката на CIA за GNP per capita :За българия е $7,200, а за Русия е 13000. Ти в каква валута си получаваш сребърниците? Обръщай ги в злато , защото зелената шума няма да се задържи за дълго. Барон де Ротшилд

  5. Анонимен
    #20

    хора , пишете ги тия факти всеки ден и по всеки повод че съвсем откачи тоя прост народ в самосъжалението си! и от там, точно от там и от никъде другаде, нещата в България се случват по най-бавния и мъчен начин ... Пишете по запознатите, че инак съвсем лудна тоя народ облъчен от катастрофите, мизерията и ужасиите на безмислените наши медии ...

  6. Анонимен
    #19

    16,17, тези факти трябва да се повтарят и повтарят, докато реалността изгрее в замътените от рубладжийска пропаганда мозъци на лумпените. Ще бъдат разочаровани, че им се отнема мъченическия венец, но дано да поумнеят.

    Медиите предлагат опиум за народа, статистиката е реалност. Ето още малко статистика: БВП по покупателна способност на глава на населението. Тази статистика е тясно свързана със средните доходи - в България средните доходи на работещ са $14000 на година. (2012)
    Чехия ...$27000
    Гърция...$24000
    Полша,

  7. Анонимен
    #18

    Stranite v EU s nai-visok rast 2005-2012, wikipedia Slovakia: 41,2%, Poland: 38,7% Lithuania: 24,6 Bulgaria: 24,5 Czech Republic: 22,6 Estonia: 22,5 Romania: 21,4 Slovenia: 20,1 Latvia: 17,9% Za sravnenie: gemani - okolo 12^, Francia - okolo 6%, EU kato ciali: 8%.

  8. Анонимен
    #17

    BS.

    Wikipedia:

    The twelve new member states of the European Union have enjoyed a higher average percentage growth rate than their elder members of the EU. Slovakia has the highest GDP growth in the period 2005–2011 among all countries of the European Union (See Tatra Tiger). Notably the Baltic states have achieved massive GDP growth, with Latvia topping 11%, close to China, the world leader at 9% on average for the past 25 years (though these gains have been in great part cancelled by the late-2000's

  9. Анонимен
    #16

    СТРОГИТЕ ИКОНОМИИ СА ТРАДИЦИЯ НАСЛЕДЕНА ОТ УПРАВЛЯВАЛИТЕ НИ КОМУНИСТИ. ДНЕС ТЕХНИТЕ ПОТОМЦИ ПРОДЪЛЖАВАТ ОЩЕ ПО-КРЪВОЖАДНО ДА ОГРАБВАТ ХОРАТА И ВЕЧЕ ИДВА ВРЕМЕТО ДА ГИ МАХНЕМ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО, НО НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ИЗПУСКАМЕ ДА СЕ ИЗМЪКНАТ...ТРЯБВА ДА ПЛАТЯТ ЗА ВСИЧКО, ДОРИ И ЗА МИНАЛОТО...

  10. Анонимен
    #15

    12, нашият Ганьо сякаш току що е излязъл от представлението на 'Многострадална Геновева'. Рубладжийските медии го депресират със заглавия за национална катастрофа, геноцид, апокалипсис, и той вярва и се вживява. Нашият народ от пенсионери има душа на изоставено сираче. Рубладжийската агентурна шайка у нас отдавна го е разбрала, и знае как да свири на тази жална струна. А защо ГЕРБ не използват статистиката за рекордните за Европа български темпове на растеж на работна заплата, на индустриалния индекс, на износа, това за мен е голяма загадка. Възможно ли е да не ги знаят тези неща?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.