Как технологиите променят бизнеса с имоти

Проптех индустрията прави първите си стъпки в България

Как технологиите променят бизнеса с имоти

Дигитални технологии все по-бързо проникват във всички области на живота ни. Консервативният имотен пазар също не е подминат. Непознатият на широката публика термин "проптех" (от Property Technologies) индустрия постепенно навлиза и у нас.

Най-общо проптех индустрията среща експертите на имотния пазар с компютърните специалисти, за да създадат заедно решения за покупката на имот, обзавеждането, поддържането, управлението, развитието му и т.н.

Вкарването на технологиите в сферата на недвижимите имоти ще направи пазар в България прозрачен и ще улесни купувачи и продавачи. "Проптех може буквално да преобърне пазара", смята Георги Павлов, който доскоро беше изпълнителен директор на най-голямата агенция за недвижими имоти "Адрес", а днес вече се е заел със задачата за създаване на проптех общност в България.

Сигурен е, че в този бизнес има хляб. Аргументът - инвестициите в проптех индустрията в глобален мащаб са нараснали близо 500 пъти за 10 години. От 20 млн. долара през 2010 г. до 12.9 млрд. долара само за първото полугодие на 2019 г. Потенциалът е огромен – от домоуправител с изкуствен интелект до оценки на бизнес сгради, казва Павлов. Твърди, че на българския пазар вече работят около 30 стартъп проптех компании. Мечтата му е да израсне такава, която един ден ще бъде оценена на 1 млрд. долара.

Първите стъпки

А засега, като начало на българския пазар, се предлагат няколко продукта. Например софтуер за домоуправители vhodami.bg, който има потенциал да реши конфликтите между съседи.

"Работещият вече стартъп за домоуправители цели да внесе прозрачност при управлението на средствата и разпределението на отговорностите в сградата. Всеки живеещ в нея получава достъп до всички разходни документи и предприети ремонти или подобрения в реално време. Така се осъществява лесен контрол над разходваните средства – една от ключовите причини за конфликти между съседите", разяснява Георги Павлов на среща с журналисти.

Друг добър пример е софтуерът за управление на споделени (coworking) пространства OfficeRnD. Той помага не само да наемеш конферентната зала за определен час, но и да платиш за нея. Вече е на пазара в над 40 държави.

Други два стартъпа са в по-напреднал етап и в момента набират финансиране. Единият е Gaida.eu, който улеснява търсенето на имот с помощта на изкуствен интелект, и сега се готви да излезе на британския пазар. Другият е Flatmanager.bg, което управлява Airbnb имоти в София, и планира експанзия в 25 града, посочи Павлов.

Има идеи за приложения за резервиране на място за паркиране, за гласуване в офиса дали да се увеличи, или намали климатикът – много актуална тема в летните жеги.

На по-напредналите пазари работят софтуери за автоматична оценка на цели бизнес сгради и за дистанционно изповядване на сделки пред нотариус, което един ден може да се случи и в България, оптимист е Павлов.

По негови наблюдения стартъпите у нас са предимно фокусирани върху жилищния пазар, защото ИТ специалистите се сблъскват с проблемите на него, когато купуват жилище.

Павлов обаче смята, че големият потенциал е при бизнес имотите. Аргументите му са, че те са собственост на бизнесмени, които имат рационално мислене, а освен това управлението на бизнес сградите и търговските центрове у нас става по международни стандарти. За управлението на бизнес имотите могат да помогнат изкуственият интелект, блокчейн и big data (големите бази данни).


Георги Павлов разяснява на журналисти що е то "проптех" индустрия и има ли почва у нас

Изсветляване на пазара на имоти

Навлизането на технологиите на имотния пазар ще доведе до по-голяма прозрачност, убеден е Павлов. Той дава пример с данъчните оценки. В България те се актуализират рядко и обичайно са много далеч от пазарната стойност на имотите. В София последните оценки са правени през 2009 г. Това ги прави нереални и създава предпоставки за злоупотреби, коментира Павлов.

Покрай скандала "Апартаментгейт" например стана ясно, че управляващите масово купуват жилища на данъчна оценка и дори под нея, въпреки че пазарните са значително по-високи. Прокуратурата започна проверка по случаите, но досега не е излязла с официално съобщение дали има нарушения.

"Богатството на българите е в имоти. А стойността на това богатство е не по-малко от 150 млрд. евро, макар и за това да липсват точни данни. Ако дори само 0.1% от тези пари – т.е. 150 млн. евро, се инвестират в технологични решения, на пазара ще настъпи огромна промяна. В рамките на следващите 2 до 5 години ще видим проекти, които не просто ще улеснят процеса по придобиване или продажба на имот. Те ще ни гарантират прозрачност, ценна информация за собствените ни домове, яснота за отговорностите на институциите и предприемачите, справедливо оценяване на имотите. Това ще ни помогне да поддържаме по-успешно имотите си и така да запазим стойността на богатството си", коментира Павлов.

"Към момента, за да получим информация за собствения си апартамент, трябва буквално да обиколим няколко институции, което категорично не отговаря на ритъма на съвременния свят. Данъчната оценка, била тя и несъотносима към пазарната цена, се взема от общината на съответното населено място, кадастралната схема – от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, архитектурната история – от НАГ, информация за тежестите на имота и други липсващи документи по отношение на смяна на собствеността – от имотния регистър. Това колко би струвал имотът ни можем да разберем също по трудния начин – пускайки го на пазара или да разчитаме на доверието, което имаме на брокера си", изрежда Павлов.

Според него технологиите биха подпомогнали тази информация да се унифицира, съответно пазарът у нас да бъде по-прозрачен.

Проптех общността в България

За няколко месеца дейност Георги Павлов е стартирал платформата proptech.bg. Има и групата BG Proptech Community във Фейсбук. Организират събития, правят се срещи и се подготвя първата българска проптех конференция.

През есента Павлов ще започне да работи по-активно с хората от имотния бранш, за да разкажат за своите потребности. Друга линия на активност са връзките с инвеститори - български и международни, за целите на стартъпите.

"Накратко - оглеждаме се за подходящи инвестиции. Когато видя, че някои се развива много добре, бих могъл да инвестирам на две - три места", каза Павлов.

"Моята цел като основател на проптех общността е до няколко години България да бъде мястото, което ще бъде източник на най-успешните и приложими проекти в тази сфера. Имотният пазар се преобръща и този път ние не бива да следваме вълната, а да я създаваме", допълни той.

Иначе проптех индустрията в сегашния си вид се развива стремглаво през последните четири години по света. Най-големите центрове на запад са Лондон и Ню Йорк, а на изток Китай. Впечатление прави, че в САЩ това не е Силициевата долина, а Ню Йорк. Обяснението е просто – той е най-големият имотен пазар там, логично и най-големите инвеститори в проптех са големите компании за имоти, а не фондовете за развитие.

Изследване на RE:Tech от 2017 г. показва, че фондовите мениджъри са инвестирали около 12.6 млрд. долара в проптех. Така глобалните инвестиции в сектора са се увеличили с 92% спрямо година по-рано и тази тенденция се очаква да продължи.

Новите възможности пред имотния пазар бяха признати и от големи инвеститори. Японският конгломерат SoftBank пое сериозен ангажимент към компании като WeWork и Compass. Amazon инвестира в компанията Plant PreFab, която произвежда сглобяеми къщи, Sequoia Capital подкрепя Airbnb и WeWork.

Експерти отбелязват, че компании, които вече са установени на имотния пазар и използват технологии, са по-интересни за инвеститорите от технологични компании, които са готови да предложат нови решения и продукти в тази област.

Още от Бизнес