Как Тръмп реформира полицията? Вече без душене

Доналд Тръмп, сн. ЕПА/БГНЕС

Под натиска на масовите протести след убийството на чернокожия Джордж Флойд президентът Доналд Тръмп предприе реформа на полицейските структури. Той подписа изпълнителна заповед, целяща да спре полицейската бруталност чрез насочване на федерални пари към тези полицейски управления, които отговарят на определени атестационни стандарти за използването на сила. 

Предвижда се подобрено обучение за полицаите и създава база данни за служители, срещу които има жалби за употреба на прекомерна сила, съобщи Асошиейтед прес.

Конгресът също така се придвижва към приемане на законопроекти за полицията, но Тръмп беше нетърпелив да упражни своето влияние по въпроса, като даде пресконференция в Розовата градина, на която беше обграден от представители на водещите правоприлагащи институции в страната.

Тръмп подчерта необходимостта от налагане на по-високи стандарти в органите на реда и изказа съболезнования към скърбящите семейства. Същевременно президентът републиканец похвали огромното мнозинство полицаи като самоотвержени служители на обществото и отправи критики към демократите.

"Намаляването на престъпността и повишаването на стандартите не са противоречащи си цели", каза той, докато подписваше указа в присъствието на представители на полицията и Конгреса. 

"Американците знаят истината. Без полиция има хаос. Без закон има анархия и без безопасност има катастрофа", добави Тръмп.

Преди подписването президентът прие в Белия дом роднини на мъже и жени, убити в сблъсък с полицията. 

КОИ СА НЯКОИ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ РАЗПОРЕДБИ?

Изпълнителната заповед предвижда да даде финансов стимул на полицейските управления, за да приемат най-добри практики и да насърчават програми, при които социални работници да работят заедно с полицията, когато тя реагира на сигнали, които не включват насилие, а се отнасят до въпроси, свързани с психичното здраве, пристрастяванията и бездомниците, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Президентската изпълнителна заповед също така изисква правосъдният министър (и главен прокурор) да създаде база данни, проследяваща освобождаванията от длъжност и присъдите по наказателни и граждански дела срещу служители на правоохранителните органи заради прекомерна употреба на сила.

Тя насърчава участието чрез отпускане на определени суми само за тези агенции, които подадат изискваната информация.

ЗАЩО ДА СЕ ПРОСЛЕДЯВА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА РЕДА И КАКВО ЩЕ ПРАВИ ЕДНА НАЦИОНАЛНА БАЗА ДАННИ?

Много служители на реда, които се оказват замесени във фатален инцидент, имат дълга история на подавани срещу тях жалби от граждани - това се отнася и за белия полицай Дерек Човин в Минеаполис, обвинен в предумишлено убийство за смъртта на Джордж Флойд. Документацията показва, че срещу Човин е имало подадени поне 12 жалби.

Тази документация обаче често не става обществено достояние, поради което е трудно да се разбере дали служителите на реда имат история на подобни прояви. А някои полицейски управления не си вършат добре работата за проследяване на твърдения за лошо поведение, тъй като поради различни причини не всички са доказани.

Организации, настояващи за реформиране на полицията, казват, че това е пропусната възможност за откриване и поправяне на проблемни поведения, преди да се е стигнало до фатален край.

Една национална база данни би подтикнала някои управления към повече прозрачност и отчетност, но както при други национални удостоверяващи институции, това зависи от желанието за участие на местните служби.

ЗАБРАНЕНИ ЛИ СА ЗАДУШАВАЩИТЕ ХВАТКИ?

Президентът Тръмп каза, че забранява задушаващите хватки, но това не е така. По-скоро той насърчава подобни забрани чрез финансови стимули.

Задушаващите хватки отново се превърнаха в символ на полицейската бруталност след смъртта на Флойд. Те са възможен тактически похват, при който служителят на реда притиска врата на човека, прекъсвайки дишането му.

Служителят на реда, замесен в смъртта на Ерик Гарнър, беше обвинен, че е използвал такъв похват, но твърдеше, че е използвал законна техника за поваляне на земята, наречена "колан", която е подобна, но не спира дишането. Задушаващите хватки обаче са вече до голяма степен забранени от много управления в страната.

МОЖЕ ЛИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ОПРЕДЕЛИ УСЛОВИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРАВОПРИЛАГАЩИТЕ ОРГАНИ?

Това може да е обект на правен спор. Редица съдебни дела са заведени в миналото срещу правителството на Тръмп заради опит да направи това финансиране на правоприлагащите органи зависимо от конкретни политики.

Подобна ситуация имаше през 2017 г., когато правосъдното министерство каза, че ще спре отпускането на пари за т.нар. убежищни градове и щати, докато те не дадат достъп на федералните имиграционни власти до затворите и не предоставят предварително известие, когато се предвижда освобождаването на някой, който е незаконно в страната.

Съдилищата в страната са разделени по въпроса. През февруари миналата година федерален съдия в Лос Анджелис постанови решение, забраняващо на правителството на Тръмп да налага условия на полицейските управления да сътрудничат на имиграционните власти, за да получават финансиране за правоприлагане.

По-рано тази година обаче федерален апелативен съд в Ню Йорк заяви, че правителството може да спре милиони долари под формата на финансиране за правоприлагане, за да накара щатите да сътрудничат на имиграционните власти.

Това решение беше в противоречие с постановленията на други три апелативни съдилища.

КАК ЩЕ РАБОТИ УДОСТОВЕРЯВАНЕТО?

Изпълнителната заповед инструктира правосъдното министерство да настоява местните полицейски управления да бъдат удостоверявани от "уважаван независим атестационен орган". Заповедта предвижда правосъдното министерство да гарантира, че дадено управление може да получи атестация само ако политиката му за използване на сила съответства на федералните, щатските и местните закони.

Организация, наречена Комисия за акредитация на правоприлагащите агенции, вече акредитира полицейските управления. Тя изброява повече от 1000 управления, които е акредитирала - от близо 18 000 в цялата страна.

Преподавателят и експерт по наказателно правосъдие в Сиатълския университет Матю Хикман каза, че няма категорично проучване, което да доказва, че акредитираните агенции по-добре служат на обществото.

"Сигурно е добре за обществото да знае, че неговата агенция е преминала през процес на професионална акредитация", каза той. "Това говори до известна степен за ангажимента за най-добри практики."

Споделяне

Още по темата

Още от Свят