Какъв закон за управление при кризи ни е нужен

България едва ли някога е била в по-добра ситуация от сегашната: членство в НАТО (постигнат приоритет), съвсем близо до членство в ЕС, много добри отношения с всички съседи и добра репутация в региона, изключително добри отношения със САЩ (с потенциал, надхвърлящ многократно текущите икономически и други проекти), добри отношения с Русия и Украйна.

В тези условия подобряването на качеството на живот у нас зависи практически изцяло от коефициента на полезно действие на вътрешното управление - ограничаване на корупцията, паралелно с подобряване на администрацията и повишаване на доверието в съдебната система, заедно с ефективността ѝ.

Наред с това сигурността все повече се възприема като основен елемент на качеството на живот, но разбирана по друг начин - като сигурност, фокусирана върху гражданина и необходимата му инфраструктура за гарантиране на свободата му във всичките ѝ измерения. Сигурността на гражданина и критичната инфраструктура у нас, а също и навън, изисква много по-широко разбиране на сектора за сигурност и основната му задача за ограничаване на кризите, успешното им разрешаване при минимални човешки и материални загуби и защита на институциите от всички опасности.

Особено значение придобива въпросът за ефективна защита на населението и критичната инфраструктура чрез лидерство и поддръжка на нацията при базирано на комплексна оценка на рисковете управление при извънредни ситуации, чрез програма за превантивна подготовка и усъвършенстване на инфраструктурата, чрез подобрена подготовка, бърз отговор и възстановяване.

В сравнение с другите два типа кризи - а именно свързани с военни операции и в известен смисъл с операциите по обществения ред и вътрешна сигурност, провеждани у нас - въпросите със защитата на населението и критичната инфраструктура все още не са уредени със специализиран закон. Няма такъв закон и за операциите по защита на граждани и собственост в чужбина, включително при вземане на заложници и други заплахи.

За разлика от военните и свързани с вътрешната сигурност кризи, принципите при защита на населението са различни - вместо пълна централизация и действие отгоре надолу, както е при военните операции, се реагира на място от възможно най-ниското ниво със способности за действие, при фокус върху координацията по хоризонтала и помощ отгоре (до национално ниво), когато местните ресурси са недостатъчни.

Централно място има избраният представител на гражданите на местно ниво, способен да формира свое управление и бюджет с ниво на прозрачност, отчетност и ефективност за гражданите, които са го избрали. Възможността да управлява местни ресурси и да предоставя чрез своя администрация, без зависимост от "центъра" на необходимите за гражданите услуги е основа за изграждане на "интелигентна общност" - елемент на електронно правителство (електронно управление) на местно ниво. Една от основните услуги е сигурността на гражданина и инфраструктурата, която заедно с други административни услуги следва да се предоставят на едно гише (чрез интернет или единен телефон за спешни и неспешни повиквания) при пряка отговорност на местния избраник на гражданите.

За централната власт остава общата сигурност на държавата чрез гранична полиция, жандармерия, армия, митници, координация на местните структури по общи стандарти, политики и инвестиционни проекти, подготовка, общи фондове за извънредни ситуации, обща система за наблюдение, оповестяване и управление.

Защитата на населението и инфраструктурата по този нов модел, базиран на местни звена за първоначално реагиране, е пряко предизвикателство за степента на децентрализация, местно самоуправление (включително формиране на местни бюджети на базата на местни данъци), взаимодействие по хоризонтала на общини и области, взаимодействие по вертикала между общини, области (евентуално райони) и централни органи.

Този нов модел изисква по-висока децентрализация на МВР, оптимизиран модел на Държавна агенция "Гражданска защита" и местни структури за защита на населението по области и общини, формиране на местни звена за първоначално реагиране по основни функции за действие в извънредни ситуации при много добра координация между тях на всяко ниво, както и много добро взаимодействие с доброволни формирования и местен бизнес (особено такъв по експлоатация на критична инфраструктура). Ключови за такъв модел са местните и национален центрове за спешни (и отделно за неспешни) повиквания с диспечер към съответните служби за реакция.

Подготвеният закон за управление при кризи запълва важна част от нормативното уреждане на проблемите по националната сигурност между липсващия рамков закон за национална сигурност и функционалните (устройствени закони за областите) водещите ведомства по видове рискове и заплахи: отбрана при външна заплаха, поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност, защита на граждани и собственост в чужбина, защита на населението и инфраструктурата у нас. Той не отменя необходимостта може би след приемане на нова Стратегия за национална сигурност да се разработи и приеме закон за национална сигурност. Със сигурност след закона за управление при кризи става още по-актуален законът за специалните служби, както и съответните закони за дипломатическата служба и за защита на населението и инфраструктурата. Ще е необходима актуализация или нови закони за отбраната и въоръжените сили и за МВР / обществен ред и сигурност. Само тогава, когато всички тези закони, заедно със съответните бели книги по отбраната, обществения ред, защита на населението и т.н., допълнени от необходимите за действие стратегии, се приемат от правителството и парламента след широко обсъждане, ще завърши нормативното и концептуалното изграждане на сектора за сигурност.

Подготвеният закон за управление при кризи е изключително важна стъпка, но още по-важно е ефективното му приложение чрез съответните последващи законодателни промени, нови закони, организационно изграждане, бърза професионализация, "превъоръжаване" при изискване за оперативна съвместимост и интеграция в контекста на НАТО, ЕС и региона на модерен сектор за сигурност, както и ефективни операции при строг граждански контрол.

Повече от всякога досега успехът на закона за управление при кризи зависи от ефективността на неговото приложение, което налага ясен механизъм за управление на процеса, наблюдение и оценка. Такъв механизъм изисква "преходен екип" с ясен мандат и широки правомощия по реализиране на трансформацията около идеологията на новия закон, с активно включване на експерти от всички заинтересувани ведомства, но и солидно външно участие.

Приложението на закона точно в частта му за защита на населението и инфраструктурата е от критична важност, защото е свързано с фундаментални проблеми на завършване на прехода, а именно: децентрализация, самоуправление, прозрачно използване на обществени фондове пряко за нуждите на гражданите и необходимата им инфраструктура. Това е и областта за най-бързо навлизане на най-новите информационни и комуникационни технологии без ограниченията за секретност, характерни за МВнР, МВР и МО, които пречат на свободната конкуренция и ефективното публично-частно партньорство.

Пилотното приложение на най-добрите практики на западните демокрации при изграждане на системата за защита на населението и критичната инфраструктура ще има най-силно влияние върху повишаване качеството на живот на гражданите, усъвършенстване на местното самоуправление във взаимодействие с централната власт, активното включване на местните общности и партньорство с бизнеса по обществено значими проекти. Степента на прозрачност в действията по бързо реагиране при извънредни ситуации, изразходване на средствата за възстановяване (практически е възможно това да стане на проектна основа чрез интернет или мрежата на държавната администрация), използване на средствата за превантивна работа, подготовка и намаляване на уязвимостта на инфраструктурата ще бъдат най-добрият измерител за успеха на реформите и определено ще станат модел за други обществено значими услуги като опазване на обществения ред, пожарната безопасност и спасителни работи, спешната медицинска помощ и т.н.

В сферата на защита на гражданите, собствеността и средата за живот е възможно и необходимо най-ефективно регионално сътрудничество както в Югоизточна Европа, така и във все по-важния за нас, ЕС, НАТО и САЩ район на Черноморието. Прилагането на ефективен модел за управление при кризи и в частност гражданска система за защита на населението и инфраструктурата ще позволи на България като член на НАТО и ЕС, заедно с Румъния и при подкрепата на съюзниците си от тези две организации да играе лидерска роля в областта и което е по-важно да гарантира по-добри условия за живот и бизнес в региона.