Каква е българската следа в подхвърлената либийска касета?

Няколко всекидневника съобщават, че преди месеци в посолството ни в Либия била подхвърлена видеокасета. Според публикациите нейното съдържание доказвало част от вината на подсъдимите български медици.
Подобна новина би трябвало да прозвучи като "сензацията" в проточилия се твърде дълго съдебен сюжет в Триполи.

Касета, която изведнъж преобръща хода на събитията и се превръща в основен аргумент за съмнения в поведението на българските медици. Всяка информация - щом е журналистическа - е облечена в изречения. Изреченията - освен на граматически, синтактичен и семантичен анализ, може да бъде оценявано и от гледна точка на логиката.
Ето как звучи - при логически прочит - новината за подхвърлената касета.

- "Преди месеци" - от случването на някакво събитие е минало доста време.- "В българското посолство в Триполи" - място, където работят дипломати и носят съответна отговорност за всичко, което засяга интересите на страната.
В конкретната ситуация - на съдебен процес срещу български граждани -дипломатите трябва да внимават за всякакви детайли и да информират посланика. Посланикът - от своя страна - трябва незабавно да уведомява министъра на външните работи.

- "Подхвърлена касета" - целенасочено действие, извършено от човек, хора или либийски органи, които имат определен интерес да предизвикат реакция в посолството, или в България.

- "Съдържанието на касетата доказва част от вината на медиците" - твърдение, което може да е изградено или върху разказ на очевидец, или е хипотеза. Но и в двата случая към българските власти е хвърлена ръкавица, която със сигурност проверява някакви реакции.

Какви са реакциите и какви са изводите за тях?
Българският посланик в Триполи Людмил Спасов в интервю за "Хоризонт" на 19 април заявява - "вероятно става дума за подхвърлената наскоро в българското посолство видеокасета с анонимен източник и с неизвестно съдържание. Вероятно касетата е дефектна и технически нейното съдържание не може да бъде установено". Как изглежда логическият анализ на думите на посланик Спасов?

- "Подхвърлена наскоро видеокасета" - потвърждение на факта на случилото се. Наистина има касета, която е подхвърлена "наскоро" - имало е достатъчно време за нея да бъде осведомено ръководството на министерството на външните работи, щом посланикът е узнал за нея.

- "Източникът е анонимен, а съдържанието - неизвестно поради техническите ѝ дефекти" - отказ да се навлиза в коментари, оценки, разсъждения и да се прави проблем от касета, която е попаднала по неофициален път на територията на посолството.

След като българският посланик в Либия потвърждава основните факти във вестникарските публикации - наличието на касета и нейното "подхвърляне от анонимен източник", се налагат няколко други разсъждения. По какъв начин българските медии могат да узнаят толкова специфичен факт, какъвто е "подхвърлянето на касета на територията на посолството в Триполи от анонимен източник"? Такова нещо може да се разбере по един - единствен начин. Това може да бъде съобщено на медиите от човек, който е отлично осведомен за случая. Той или е български дипломат, или е фактор, близък до онези, които са подхвърлили касетата. И в двата случая целта е събитието да излезе от анонимност и да стане предмет за медийна и обществена полемика. Ако човекът е български дипломат - това означава, че в посолството ни в Триполи работят хора, които по някакви причини подронват шансовете да бъдат защитени българските интереси.

Как реагира по въпроса за касетата министърът на външните работи Надежда Михайлова?

Според БТА Надежда Михайлова е казала, че "тази сутрин е разбрала за съществуването на видеокасета, свързана с обвиненията срещу българските медици. "Ще видя дали мога да се снабдя с нея, за да я видя" - е казала Надежда Михайлова.

Какви са изводите около реакцията на министър Михайлова?

Ако министър Михайлова е разбрала за подхвърлената касета "тази сутрин" - това означава, че българският посланик Спасов, според когото "касетата е подхвърлена наскоро", не е съобщил нищо на Надежда Михайлова, с което не само я поставя в неудобно положение, но и подвежда българската държава в нейните реакции. Не може осведомен източник да дава информация на медиите, чиято фактическа достоверност като наличието на касета се потвърждава и от посланика, а същевременно министърът да е в неведение.

Ако Надежда Михайлова е знаела отдавна за касетата, тогава излиза, че посланикът на България в Триполи и външният министър говорят несъгласувано. Няма значение дали тази несъгласуваност е резултат от обикновена липса на координация, от говорене "на своя глава" или от липса на идея за това колко е важно да има синхрон дори тогава, когато по един и същи въпрос пред медиите говорят двама души, щом става дума за защита на български интерес.

Защото :
- български дипломат трябва да бъде санкциониран, ако е изнесъл или е съдействал за изнасянето на информация за касетата пред медиите, което е позволило опасна и невярна интерпретация, свързана с риск за българските медици.
- българският посланик трябва да бъде санкциониран, ако е укрил от министъра информацията за подхвърлената "наскоро" касета и за нея Надежда Михайлова е разбрала едва днес. Отгоре на всичко - посланикът твърди, че техническото качество на касетата не позволява да се разбере какво е записано на нея, а министър Михайлова се надява да я изгледа.
- налице е просто хаос и несъгласуваност в реакциите на официалните български фактори по въпроса за касетата. В такъв случай няма кой да бъде административно санкциониран. На санкция ще подлежи хаоса. Тази санкция не може да е административна. Но тя може да намери друг израз на оценка на обществото за случилото се.
Кое от тези неща ще произтече като последица заради сгрешените стъпки в танца около една подхвърлена либийска касета?...