"Каква грешка и кога?"" Много грешки и непрекъснато!

Николай Василев се възмутил от изказването на президента Първанов, че вече е време икономическият екип на НДСВ да признае грешките си в приватизацията. Младият вицепремиер се обърнал потресен към журналистите с риторичния въпрос: "Каква грешка и кога?"

Обаче въпросът не е риторичен. На този въпрос има конкретни отговори.

Време е за такъв конкретен систематизиран коментар защо се провалиха всичките приватизационни намерения на правителството на Симеон Сакскобургготски. Без претенции за изчерпателност, ще се опитам тук да изброя някои съвсем очевидни грешки на Николай Василев и неговия екип в приватизационната политика за тази тяхна година и половина в управлението. Разбира се, специално внимание заслужават и специфичните недомислия и глупости, които се направиха с "Булгартабак".

Още в предизборната кампания акцентът в пропагандата на НДСВ беше поставен върху тезата, че извършената до момента приватизация е била непрозрачна, корумпирана и неправилна. Обещаваше се коренна промяна на модела. При това не се отчиташе, че в основни линии приватизацията е завършила и усилията на новото правителство ще трябва да се концентрират върху раздържавяването на десетина-двадесет големи инфраструктурни фирми монополисти, а не върху оставащите рутинни сделки за неголеми безинтересни промишлени и търговски предприятия.

След като спечели изборите, в желанието си да изпълни помпозните си обещания, икономическият екип на НДСВ хвърли всичките си усилия в написването на съвсем нов приватизационен закон, което забави старта на важните приватизационни сделки с повече от осем месеца.

Новоприетият закон за приватизация и следприватизационен контрол беше сгрешен изцяло като философия, защото текстовете му отразяваха единствено предизборните лозунги на екипа и схващанията им за приватизацията преди реалния допир с нея. Практиката бързо разкри основните недостатъци на новия закон, чиито недомислени текстове доведоха до блокирането на най-важните приватизационни сделки, но също така и до пълния провал на програмата за приватизация през 2002 година, която беше изпълнена едва на около 30 %.

Кои са основните слабости на новия закон?

Първо, помним заявленията на Николай Василев и компания, че приватизацията трябва да приключи за около година, най-много две. Това всъщност означава, че новото правителство би трябвало преди всичко да прояви воля за бързо приключване на приватизационните сделки за оставащите предприятия. Вместо това, тъкмо наопаки, законът наложи в края на процеса, при наличието на обучена администрация и работещи механизми за бърза приватизация, разбиването на тази администрация и разрушаването на работещите механизми чрез едно цялостно и болезнено преструктуриране на органите, извършващи приватизацията. След осемте месеца, загубени за писането на закона, още поне шест месеца новите две агенции - за приватизация и за следприватизационен контрол - се структурираха, организираха и се запознаваха с документите, пристигнали при тях от закритите приватизационни звена на министерствата. Така беше загубена повече от година в предприватизационно туткане.

Второ, новият закон премахна всички възможности за гъвкаво поведение на агенцията, а оттам и на правителството, при избора на стратегически купувачи за важните инфраструктурни монополи. От една страна беше заклеймен и отменен естественият метод за приватизация на такива инфраструктури с национално значение - преговорите със стратегически подбрани купувачи. От друга страна, авторите на закона гордо наложиха текстовете с прилагателните за икономически ефективната и прозрачната приватизация в член 2, с което на практика поканиха перачите на пари и мафиотите да наддават в българската приватизация, защото текстовете на закона задължаваха да бъде присъдена победата на този, който има да даде най-много пари в момента, а не този, който дългосрочно е добрият и квалифициран бъдещ собственик и партньор на държавата.

С тези текстове законотворците сами дадоха и на адвокатите, прокурорите и съдиите правото субективно да преценяват дали една приватизация е икономически ефективна, да се произнасят по цената, инвестициите и другите чисто икономически елементи от преговорите. Не подлежи на коментар оставената широко отворена врата за оспорване в съда на такова обтекаемо нещо като "прозрачността" на приватизацията.

Затова съвсем естествено, натрупвайки практика от провалите си, същият този Николай Василев и неговият икономически екип накрая написаха и днес отчаяно защитават върнатите от президента нови текстове на приватизационния закон, които текстове представляват пълно отрицание на духа и буквата на собственото им творение отпреди една година и по същество са един нескопосан опит за връщане на преговорите със стратегически избрани купувачи.

Трето, въпреки заявленията, новият закон не създаде действащ механизъм за бърза приватизация на хилядите останали миноритарни държавни участия във вече приватизирани предприятия през фондовата борса. И днес не се вижда краят на отърваването на държавата от тези миноритарни пакети.

Четвърто, прокламираното като голямо завоевание на новия закон решение, че не е необходимо обявяване на началото на приватизацията на определено предприятие или миноритарно участие, и че със публикуването на самия закон всичко е вече сложено "на сергията", доведе до предсказания от редица експерти отрицателен ефект на пълна неинформираност на потенциалните инвеститори за това какво всъщност има за продан, каква е готовността за започване на реални приватизационни действия при дадено предприятие, има ли то изготвен правен анализ и оценка, и в края на краищата кога ще може да бъде продадено. Това е една от основните причини за неизпълнението на приватизационната програма за 2002 година. Служителите на Агенцията за приватизация бяха задръстени от хилядите папки, пристигнали от министерствата и просто не можеха да бъдат активната страна в предлагането на мажоритарни и миноритарни пакети за приватизация.

Когато и двете страни - и купувач, и продавач - не знаят какво има за продан, естествено е да няма и сделки.

Последно, но не и по важност, цялата площадно-популистична риторика на тема "корупцията в приватизацията" и непрекъснатото заплашване със съд и затвор на предишните приватизатори създаде пълна парализа у новия екип на Агенцията за приватизация. Аксиома е, че единственото условие за бърза приватизация е наличието на политическа воля и смелост у тези, които я извършват. За да притежаваш такава смелост като чиновник в агенцията, трябва да си сигурен в подкрепата, която ще получиш от началниците си. Когато твоите началници непрекъснато говорят за корупция и затвор, по-добре е да не си даваш зор и да не викаш сам дявола. Който не работи, той и не греши! Така за една година бяха продадени само петдесетина предприятия, а всяка сделка, която би могла да събуди обвинения в пристрастност или, не дай Боже, корумпираност, беше "слагана на трупчета" до идването на по-добри времена.

Непремерените приказки и голословните обвинения в тотална корупция въздействаха крайно негативно и на чуждите инвеститори. При средно около един милиард долара годишни преки чужди инвестиции в периода 1998 - 2000 година, т.е. точно по времето на предполагаемата голяма корупция, днес чуждите инвестиции са спаднали три пъти, след като образът на България беше нацапан от самите и нови управници.