Какво научихме от първите данни от оценяването след седми клас

Всеки юни публикуването на резултатите от трите кръга на външното оценяване в края на всяка една от степените на училищното образование дава актуална картина за постиженията на учениците, а оттам, индиректно и поне донякъде, за успехите и провалите на политиките в образованието последните години. Тази седмица излязоха първите обобщения на резултатите от външното оценяване след седми клас, а тук ще коментираме какво научихме от тях.

1) При двата основни предмета в оценяването след седми клас – по български език и по математика – се наблюдават противоположни тенденции. Докато при математиката тази година има по-малко слаби оценки, то при българския език те са се увеличили. Много повече са и отличните оценки по математика, отколкото по български език. Ако разгледаме дяловете обаче, по-малко ученици (14,8%) се провалят тази година на изпита по български език, отколкото на този по математика (23,4%), като това отношение са запазва относително непроменено в сравнение с миналата година. В този смисъл динамиката на слабите оценки по-скоро отразява конкретните особености и трудност на тазгодишните изпити, отколкото системна тенденция в способностите на седмокласниците. Оценките по математика като цяло са много по-полярни и разпределени в двата края на спектъра – част от учениците се справят много добре с поставените им задачи, а част изобщо не се справят, докато на изпита по българския език разпределението е доста по-равномерно.

2) Класирането на десетте най-добри училища в страната по техният общ резултат от двете оценявания – по български и по математика, ясно демонстрира, че средните училища с фокус върху изучаването на математика постигат най-добрите резултати по математика на този етап от училищното образование. Сред първата десетка девет училища са математически гимназии с ранен прием, като там се нарежда и частното „Света София“ в София. Причина за това е, че класацията на МОН включва резултатите и на двата изпита. Така, докато далеч не е невъзможно постигането на добър резултат по български език и от общообразователни училища, то системният фокус върху изучаването на математика изтласква напред математическите училища.

Трябва да се има предвид и че на този етап езиковите гимназии не участват, тъй като приемът в тях е след седми клас. По тази причина за класирането на гимназиите трябва да се ползват резултатите от зрелостните изпити. За справка, от десетте най-добри училища на изпита след седми клас, само едно се нарежда в челната десетка на миналогодишните зрелостни изпити. Любопитно е и териториалното разпределение на най-добрите училища на изпита след седми клас – докато при зрелостните изпити традиционно доминира столицата, то в класацията след седми клас има три училища от София, и по едно от останалите водещи центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Димитровград.

3) Регионалните разлики в резултатите на учениците от оценяването по български и съответно по математика остават значителни, с диференциал от средно 10 точки между областите с най-добър (София-столица, 39 точки разлика по български език и 37 по математика) и най-слаб резултат (Сливен, 28 точки по български език и 26 по математика). Почти навсякъде средните резултати по български език са със средно две точки по-високи от тези по математика, с изключение на Кърджали, Търговище и Ямбол, където зависимостта е обратната. Няма основание да говорим за чувствително стопяване на неравенството в качеството на училищното образование между отделните области, ако приемем, че външното оценяване е някакъв измерител за качество (при това единственият наличен). Струва си да се отбележи и традиционно добрият пример на област Смолян, която през последните няколко години успява да се позиционира като лидер в образованието - на тазгодишното оценяване тя се класира на второ място след София.

На този етап, първите данни от оценяването след седми клас дават само най-общата представа за постиженията на учениците. От полза ще е да се видят както резултатите на общините, така и на отделните училища по различните предмети. На този етап обаче няма особени основания да говорим за чувствителни изменения в постиженията в сравнение с изминалите години.

Още от Анализи и Коментари

Каква е причината за срива на Търговския регистър?