Какво ново ще донесе в Пентагона новият министър на отбраната на САЩ

Опитът, който Аштън Картър ще донесе на поста министър на отбраната на САЩ, съществено ще се различава от този на Чък Хейгъл в няколко важни отношения, започвайки с факта, че Картър е научен работник и познавач на глобалната политика.

Не толкова очевидно е как Картър ще налага дневния ред на Обама в отбраната, или как ще използва влиянието си да го измести в нови посоки.

Очаква се днес Обама да обяви, че номинира Картър за приемник на Хейгъл. Ако бъде одобрен от Сената, Картър ще е четвъртият шеф на Пентагона при управлението на Обама след Робърт Гейтс, Лион Панета и Чък Хейгъл.

Картър е оставил много документни следи от дългите си години във Вашингтон, включително три пъти като служител на Пентагона. От тези документи се създава впечатление, че той има понякога твърдолинейно виждане по някои политически главоблъсканици като Северна Корея и Русия.

През 1999 г. Картър и бившият министър на отбраната Уилям Пери написаха в съавторство книгата "Превантивна отбрана". В нея те изреждат опасности, които ако излязат от контрол, може да прераснат в "истински първостепенни заплахи" за САЩ.

На първо място в списъка им е рискът "Русия да изпадне в хаос, изолация и агресия". Те нарекоха това риск от "Ваймарска Русия", връщайки се към провалите на международната система да се справи с ксенофобска Германия след Първата световна война. Те изразиха опасение, че Русия "може да стане жертва на най-лошите си склонности".

Русия днес е сред най-големите политически предизвикателства, пред които е изправено правителството на Обама, с анексирането на Крим през март и последвалите военни действия в Източна Украйна.

Северна Корея също е в списъка на поводите за безпокойство, с предизвикателното си поведение към Запада и амбицията да разработи ракета, която може да удари територията на САЩ с ядрена бойна глава.

През юни 2006 г., на фона на на тревоги на международната общност, че Северна Корея се готви да изпробва такава ракета с голям обсег, Картър и Пери написаха заедно авторска статия във в. "Вашингтон пост", в която възприеха твърда линия към Северна Корея.

"Трябва ли САЩ да позволяват на една открито враждебна към тях страна, която има ядрени оръжия, да усъвършенства междуконтинентална балистична ракета, способна да нанесе ядрен удар по територията на САЩ? Смятаме, че не", написаха те.

Ако Северна Корея упорства да подготвя това изстрелване, САЩ трябва "незабавно да заявят ясно намерението си да ударят и унищожат" ракетата преди да може да бъде изстреляна, написаха те. Това според Картър и Пери може да стане чрез улучване на ракетата с изстреляна от подводница крилата ракета с високо експлозивен заряд.

"Грижливо разработваният полигон за зараждащата се ядрено-ракетна сила на Северна Корея ще бъде унищожен и опитът ѝ да се върне към заплахите от Студената война ще бъде осуетен", добавиха те.

За разлика от Хейгъл и всеки друг ръководител на Пентагона в последните над 30 години, Картър не е бил нито военнослужещ, нито конгресмен. Хейгъл е бил и двете. И макар и години наред да се е движил в кръговете на националната сигурност, включително като шеф на Атлантическия съвет, Хейгъл никога не е бил възприеман като виртуоз в политиката.

Последният министър на отбраната без опит нито като военен, нито в националната политика, бе Харълд Браун, ръководил Пентагона от 1977 до 1981 г. при управлението на президента Джими Картър. Отделът по история на Пентагона нарича Браун първият учен, станал министър на отбраната. Той, както и Картър, е бил физик по образование.

Картър е относително неизвестен на национално ниво. Работил е в Пентагона при управлението на двама президенти демократи - Бил Клинтън и Обама.

60-годишният Картър ще е един от най-младите министри на отбраната от последните години и първият навършил пълнолетие след Виетнамската война, конфликт от основно значение в мирогледа на Хейгъл. Хейгъл е участвал в бойни действия във Виетнам като подофицер и е бил раняван два пъти.

Макар и Картър никога да не е носил военна униформа, той е прекарал доста време с войски в бойни зони през последните години, най-вече като заместник-министър на отбраната от 2011 до 2013 г. Картър е изминал крайно необичаен път до прага на оглавяването на най-голямата военна организация в света. В университета в Йейл той е станал бакалавър по физика и средновековна история.

"В съзнанието ми нямаше връзка между тях, освен че и двете ме привличаха", написа той през 2007 г. в автобиографична статия, публикувана от Харвардския университет, където е бил във факултета на Школата по държавно управление "Кенеди".

"Обичам прашните архиви, да се уча да дешифрирам средновековни ръкописи и да изучавам всички езици, необходими за четене на първична и вторична историческа литература, особено латински", писа той.

Впоследствие Картър стана доктор по теоретична физика в Оксфордския университет със стипендия "Роудс".

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?