Към ливанизация на израелско-палестинския конфликт?

Вчера за първи път от 16 месеца израелските войски окупираха напълно голям палестински град на Западния бряг на река Йордан. Те завзеха дома на кмета на Тулкарем и още десетина сгради, арестуваха около 20 палестинци, извършваха обиски от къща на къща и наложиха полицейски час за 45-хилядното население на града.

През последните няколко месеца израелски войници и танкове извършваха обсади в почти всеки палестински населен център на Западния бряг, но никога преди не са окупирали цял един град.

Политическите наблюдатели в района определят окупацията на Тулкарем като една от най-амбициозните израелски военни акции в палестинските територии от близкоизточната война през 1967 г. Израелски официални представители обясняват акцията като отговор на поредица палестински терористични действия напоследък, включително и нападението миналата седмица в северната част на Израел, при което загинаха шест души. Същите източници твърдят, че окупацията ще продължи само няколко дни, но предупреждават за нова израелска тактика във "войната" на Израел срещу палестинския тероризъм. Междувременно армията се изтегли от Тулкарем, но съобщи, че остава в околностите му.

Според палестинската страна окупацията на града представлява опасна ескалация на насилието, в което вече са загинали над 1000 души, три четвърти от тях палестинци. Палестнският лидер Ясер Арафат заяви, че с окупацията на Тулкарем от Израел "преминава всички червени линии", и я определи като "вероломна агресия".

В редица свои изказвания напоследък високопоставени израелски военни, представители на правителството и аналитици говорят за нова израелска стратегия, която предвижда нови, по-продължителни акции дълбоко в палестинските територии.

В днешния си брой в. Вашингтон Пост цитира генерал-майор Моше Яалон, който заявава: "Може да се наложи да се завърнем в териториите, които напуснахме съгласно споразуменията от Осло." Пожелали анонимност висши военачалници твърдят, че целта на това връщане е най-вече да бъда унищожени инфрастуктурни обекти и да бъдат ликвидирани палестински терористи. Те обаче предупреждават, че ако Ясер Арафат не може да обуздае палестинските екстремисти, по-траен израелски контрол върху палестинските територии не е изключен. Същите източници твърдят, че това не означава връщане към положението преди споразуменията в Осло през 1993 г., когато Израел държеше в окупация целия Западен бряг и ивицата Газа. Според Вашинтон Пост в неофициални изявления израелски представители признават, че една от целите на зачестилите израелски акции е да бъде уронен престижът на палестинския лидер Ясер Арафат и на Палестинската автономна власт. Твърде се, че в момента в ръководството на израелските сили за сигурност и в израелското военно командване се води дебат дали Израел има полза от по-нататъшното разклащане на позициите на палестинския лидер.

В самия Израел започнаха да се чуват тревожни гласове по повод зачестилите израелски акции в палестинските земи."Всеки ден отговаряме на някакакво нападение, но нямаме стратегически план как да реагираме", заявява Захава Гал-Он от умерената партия Мерец. "Намерението ни да се върнем в палестинските територии е опасно. Ако го направим, ще е трудно да се изтеглим." Захава Гал-Он предупреждава за възможна "ливанизация" на конфликта с палестинците, припомняйки, че при израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. Ариел Шарон - тогава министър на отбраната - обещаваше, че то ще е ограничено и кратко.