Първата среща на каспийската петорка завърши не така, както се очакваше. Единственият резултат от нея стана съгласието и занапред проблемите на Каспийско море да продължат да се обсъждат в същия формат - Русия, Казахстан, Туркмения, Азербайджан и Иран.
Два часа преди предполагаемото подписване на декларацията домакинът на срещата, президентът на Туркмения Сапармурат Ниязов констатира: "Конкретни решения не са постигнати, защо да приемаме празен документ? Имаме още време да го доработим." Но въпреки че преговорите продължиха час и половина повече от предвиденото, резултати не бяха постигнати.
"Вчера се споразумяхме за едно, а днес на книга се получи съвсем друго", каза един час преди започването на втория кръг на преговорите Сапармурат Ниязов. Както стана ясно, дискусията зад закрити врата действително е била разпалена. Ниязов, който е в конфликт с Азербайджан за правата върху няколко петролни находища в центъра на Каспийско море, предупредил, че ако въпросите не бъдат решени по мирен път, в Каспийско море "може да замирише на кръв". Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев също призовал да се избегне превръщането на Каспийско море в "зона на конфликт".
Руската позиция, изразена от Путин, настоява за подялба само на морското дъно, а водите да останат свободни за риболов и навигация. Путин похвалил съответните споразумения на Русия с Азербайджан и с Казахстан, но с него не се съгласил иранският президент Мохамад Хатами, който не поощрява едностранните инициативи. Той потвърдил предишната си позиция, че Иран може да претендира най-малко за 20% от Каспийско море, макар че неговата брегова линия е само 14% от общата дължина.
След закритите преговори единствено Нурсултан Назарбаев намекна какво е станало в действителност: "Проблемите се оказаха повече, отколкото очаквахме."
Действително, по тези проблеми почти две години дискутираха участниците в специална група за Каспийско море. Свикването на "историческата" среща беше отлагано година и половина. Като твърдят представители на руската делегация, близки до преговорите, страните така и не могли да постигнат съгласие на каква юридическа база да стъпят. Има руско-ирански договори от 1921 и от 1940 година, в които е фиксирано съвместното използване на богатствата на Каспийско море. За тях е настоявал Иран. Но сравнително неотдавна Русия сключи споразумения с Казахстан и с Азербайджан, в които се предлага дъното на Каспийско море да се дели по средна модифицирана линия.
Имало е разногласия и за това какви действия да предприеме "петорката" най-напред.
Русия застъпва становището, че към компромис трябва да се върви през двустранни споразумения, а вече след като се постигне известно съгласие, да се премине към определяне на статута на Каспийско море. За Москва това действително е оптималният вариант, като се имат предвид големите залежи, открити в северната част на морето. Освен това руски компании работят в Казахстан и в Азербайджан, а с тях отношенията са регулирани.
Туркмения обаче застъпва принципа "отначало статута, след това разработването на находищата". Зад него прозира конфликтът около находищата Азери и Чираг, които въпреки възраженията на Ашхабад започна да разработва Азербайджан с активното съдействие на западни и не без участието на руски компании.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
