Казусът СС 23 е тест пред НАТО за възможността на България да се справя с кризи

Г-н Шаламанов, технически ли е проблемът с унищожаването на ракетите СС 23, както се твърди напоследък?

Въпросът с ракетите някога е бил военен, след това известно време беше външнополитически. От няколко години обаче той е изцяло вътрешнополитически проблем, и именно трудността на България да реши този вътрешнополитически проблем забавя унищожаването на ракетите. В никакъв случай той не е технологичен поради простата причина, че съвсем наскоро в Словакия бяха унищожени тези ракети без никаква заплаха за околната среда и за гражданите. Така че проблемът в момента е изцяло вътрешнополитически.

Защо това не се знае и защо примерно тук се явяват опълчения и всякакви други тревожни занимания в политическата област?

Проблемът е в професионализма на администрацията и на военните, и лидерството на политиците. Аз мисля, че този въпрос можеше да бъде решен съвсем елегантно, ако неговото решаване беше започнало от септември м.г., когато имаше политическа ситуация, позволяваща да стартира процесът за унищожение на ракетите. И след като бяха взети решения от правителството, конкретизирани от парламента, проблемът трябваше да бъде прехвърлен изцяло на промишлеността. За съжаление, отлагането на тези практически стъпки, както и някои недобронамерени интереси да се търси компенсация за тези ракети - каквато беше ясно, че не може да има, доведоха до това, че в крайна сметка имаме съвсем малко време и сме притиснати да ги унищожим преди Прага заради външнополитическото измерение на този акт. А всяко нещо, което се прави под напрежение, всяко нещо, което се прави без синхрон между политици и администрация и експерти, може да доведе до известни неразбирания. Именно това се използва сега от хората, които не се интересуват от ракетите, тъй като те не гарантират нашата сигурност, а се интересуват от това да създават вътрешнополитически проблем, който дестабилизира правителството и който може да ни коства поканата за членство в НАТО.

Точно това исках да ви попитам - има ли някакви сериозни опасения за евентуално отражение на решението в Прага?

Вижте, България е страна, която преодоля много кризи, и, за съжаление, ще трябва да преодолява още доста кризи. Всички си спомняме как правителството и парламентът се справиха с една много по-тежка и реална криза - кризата в Косово, както и последвалите кризи във връзка с напрежението в бивша Югославия. Сега, за съжаление, като че ли не се използва този опит, не се въвлича натрупаният вече капацитет за решаване на тези проблеми. А проблемът с ракетите ще бъде много важен при приемането на решението за покана към България - не точно от гледна точка на ракетите, а от гледна точка на способността на България да се справя с кризисни ситуации, на капацитета на правителството, на администрацията, на гражданското общество да се справя с такива предизвикателства, каквито, за съжаление, предстоят. И България като член на НАТО трябва да умее да се справя с тях бързо и качествено.

Проблемът с управление на кризи ще бъде основен. Ние трябва да покажем, че имаме капацитет - че не сме го загубили, защото ние показахме, че го имаме.

Интервюто е излъчено по радио "Свободна Европа"