Русия разполага свръхзвукови ракети в Калининградска област

Украинските сили съобщиха, че са отблъснали руска офанзива в южната Херсонска област и като цяло има застой във военните действия, предаде Ройтерс.

Бомбардировките обаче продължават и има данни за жертви и от двете страни. Продължават и коментарите около експлозиите в руски бази в Крим. Въпреки че Украйна официално не пое отговорност за тях, все повече източници смятат, че те са част от нова стратегия на Киев за атаки срещу военни мишени в окупираните от Русия територии.

На този фон на посещение в Украйна са турският президент Реджеп Тайип Ердоган и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Русия разполага свръхзвукови ракети в Калининградска област

Руската армия каза днес, че е разположила в Калининградска област военни самолети, въоръжени със свръхзвукови ракети, предаде Асошиейтед прес.

Министерството на отбраната на Русия заяви, че три изтребителя "МиГ-31" със свръхзвукови ракети "Кинжал" са пристигнали във военновъздушната база "Чкаловск" в разположения на Балтийско море руски анклав. Изтребителите ще бъдат поставени в денонощен режим на готовност.

Според ведомството този ход е част от "допълнителни мерки за стратегическо възпиране".

Видеозапис, публикуван от министерството, показа как самолетите пристигат в базата, но без да носят ракетите, които явно са доставени отделно.

Според руската армия "Кинжал" има обсег от 2000 километра и лети със скорост 10 пъти по-голяма от тази на звука, което я прави трудна за прехващане. Русия е използвала тези оръжия за поразяване на цели в Украйна.

Разполагането на ракети "Кинжал" в Калининградска област на фона на военните действия на Русия в Украйна изглежда има за цел да изтъкне възможностите на руската армия да заплаши силите на НАТО. Регионът граничи с членуващите в алианса Полша и Литва, отбелязва АП.

Въздушни удари срещу Харков

Четирима души бяха убити и 20 ранени тази сутрин при руски въздушни удари срещу Харков и друг близък град в Североизточна Украйна, съобщиха местните власти, а при снощните руски удари там има седем загинали и 16 ранени, посочва Франс прес.

"Около 04:30 ч. местно време врагът изстреля осем ракети от град Белгород (в Русия) към Харков", каза областният управител Олег Синегубов в Телеграм, като посочи, че тези ракети са паднали в няколко района на града.

"В квартал "Слобидски" една от ракетите е ударила жилищна сграда. Сградата е частично разрушена. По предварителни данни двама души са загинали, 18 са ранени, включително две деца", каза той.

Синегубов добави, че ракетна атака е била извършена около 4:00 часа сутринта и срещу Красноград, на около 80 километра южно от Харков, при което са загинали още двама души.

"Няколко жилищни сгради бяха разрушени, повече от 10 бяха повредени. Двама цивилни бяха убити, двама ранени, включително 12-годишно дете", каза той.

Разположен на около 40 километра от границата с Русия в Североизточна Украйна, Харков, вторият по големина град в Украйна, е редовно атакуван от руската армия от началото на инвазията в края на февруари, но руските войски така и не успяха да превземат града. Стотици цивилни са били убити в района на Харков от началото на войната, казват местните власти.

"Руските сили постигат минимален напредък от миналия месец, а в някои случаи ние напредваме", каза във видеообръщение съветникът на украинския президент Зеленски, Олексий Арестович и добави: Окупаторите са в "задънена улица" от стратегическа гледна точка.

Украинските сили съобщиха, че са убили 29 "окупатори" близо до Белогорка, североизточно от Херсон, както и че са унищожили артилерия, бронирани машини и военен склад на противника. Ройтерс отбелязва, че не може да потвърди тази информация от независими източници.

Основните бойни танкови части на Русия в Украйна са износени и не са снабдени с динамична защита, което е повторение на грешките от Първата чеченска война от 1994 г., смята британското министерство на отбраната, цитирано от ДПА. Освен това много от екипажите не са обучени за поддържане на броня с динамична защита. Тези проблеми вероятно допринасят за широко разпространените инциденти с "катапултиране на купола", добре документирани във видеоклипове на очевидци от Украйна, се казва още в сводката.

Руските бомбардировки срещу Харков

Най-малко шест души загинаха, а 16 бяха ранени днес при руска бомбардировка срещу Харков. Това съобщиха властите във втория по големина украински град, предаде Франс прес.

Президентът Володимир Зеленски осъди атаката.

"Подъл и циничен удар по цивилни, който няма никакво оправдание и показва безсилието на агресора", написа той в "Телеграм".

"Няма да простим, ще отмъстим", добави украинският лидер.

Първоначално кметът на Харков Игор Терехов съобщи за трима загинали и 10 ранени.

"Има голям пожар в жилищната сграда, която е била ударена", каза той.

След това обаче областният управител Олег Синегубов каза, че жертвите са повече. "За съжаление, броят на загиналите и ранените при бомбардировката... нарасна: шестима са загинали и 16 са ранени", заяви Синегубов в "Телеграм".

Руски затвори търсят доброволци да се бият в Украйна

Руски затвори активно търсят доброволци, които да се бият във войната в Украйна, предаде ДПА, като се позова на правозащитници.

Заподозрени и обвиняеми са вербувани с обещания, че в замяна властите ще прекратят наказателните производства срещу тях, каза руската активистка за граждански права Олга Романова, базирана в Берлин. Тя посочи примери от центрове за задържане на хора, очакващи съдебен процес. "Но мисля, че това е започнало навсякъде", заяви във Фейсбук Романова, която е специалист по правата на затворниците в Русия.

Москва зависи от доброволци за попълване на войските си в Украйна, тъй като не е въведена обща задължителна военна служба.

Фактът, че на много места длъжностни лица поставят улични реклами за набиране на желаещи да се бият в Украйна, може би говори за недостиг от войници. Градове и региони в момента формират свои батальони.

В руската съдебна система почти всички наказателни преследвания завършват с осъдителна присъда, което значи, че на заподозрените и обвиняемите, изглежда, се дава избор между това да отидат да се сражават или да влязат в затвора, отбелязва ДПА.

Владимир Осечкин, основател на проекта Gulaga.net, създаден за борба с насилието в руските затвори, потвърди, че в затворите върви  вербуване за армията. Осечкин, който живее в изгнание във Франция, каза, че има признаци за подобни практики в Санкт Петербург, Рязан, Твер и Брянск.

Руски медии съобщават за търсене на доброволци в наказателните колонии в Русия от юли, пише уебсайта "Медуза", според който наемническата организация "Вагнер" вербува затворници. Сайтът "Медиазона" съобщи, че издирваният от ФБР руски бизнесмен и поддръжник на "Вагнер" Евгений Пригожин лично е набирал доброволци в затворнически лагери. Говори се, че на затворниците се обещава месечно заплащане в размер на 100 000 рубли (1625 долара), бонуси и пари за семействата им в случай на смърт, както и помилване.

Новата украинска стратегия в Крим

Атаките в Крим показват най-новата стратегия на Украйна във войната с Русия, пише в заглавие в. "Вашингтон пост", цитирайки украински служители.

Изданието отбелязва, позовавайки се на интервю на украинския министър на отбраната Олексий Резников, че Украйна се надява новата стратегия за атакуване на ключови военни мишени дълбоко в окупираната от Русия територия да подкопае способността на Москва да задържи фронтовите линии в навечерието на евентуална украинска контраофанзива за връщане на територии.

Според американския вестник Украйна иска да отслаби военните способности на Русия за атаки срещу важни украински военни цели от дълбочина в окупираната територия.

За целта Киев активира "силите за съпротива" под командването на украинските специални сили, който да провеждат атаки дълбоко зад руските отбранителни линии, посочва изданието. Тези сили са били сформирани през януари в съответствие със закон, приет миналата година, а през последните седмици са били активирани на окупираните от Русия територии, пише вестникът.

Украински служители, пожелали да останат анонимни, са споделили пред "Вашингтон пост", че тези сили са отговорни за взривовете в Крим - в руска военновъздушна база миналата седмица и в склад за боеприпаси този вторник.

Резников повтори официалната позиция на украинското правителство, че то нито потвърждава, нито отрича участие на Украйна в атаките в Крим. Американското издание цитира думите на министъра, който казва, че ударите срещу подобни цели съставляват част от актуалната военна стратегия на Украйна, която не притежава въоръжения с обсег, способен да порази Крим от контролираната от Киев територия.

Руското разузнаване търси саботьори в Крим

Русия започва лов на саботьори в Крим след експлозиите там, отбелязва в заглавие в. "Уолстрийт джърнъл". Руското разузнаване започна лов на саботьори в Крим, след като взрив в склад за боеприпаси постави под съмнение контрола на Москва върху полуострова, посочва изданието.

Вестникът цитира изказвания на украински служители, че зад експлозиите в Крим, които наложиха евакуацията на над 3000 местни жители и прекъсване на жп транспорта, стоят саботьори. Русия също обяви, че това е саботаж в първите си изявления за инцидентите на полуострова.

В отговор руската Федерална служба за сигурност обяви, че е задържала шестима руски граждани в Крим, които принадлежат към клетка, разпространяваща, по думите на службата, терористична идеология с подкрепата на украински "емисари", отбелязва американското издание, цитирайки агенция РИА Новости. Руската агенция не съобщи дали задържаните са свързани по някакъв начин с атаките.

Очевидното влошаване на положението със сигурността в Крим поражда безпокойство в Москва, която разчита на полуострова като тилова база за поддържане на окупацията на големи територии от Южна Украйна, посочва вестникът, цитиран от БТА.

Европа е намалила военната помощ за Украйна

Европа започна да намалява обема на военната помощ за Украйна. През юли най-големите европейски държави не са предложили на Киев никакви нови двустранни военни споразумения, което се случва за пръв път от началото на войната, пише базираният в Брюксел сайт "Политико".

Новите данни за доставки на оръжие от Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия и Полша, които Институтът за световна икономика в Кил поддържа в платформата Ukraine Support Tracker, свидетелстват за съкращение на помощта на европейските страни. Това потвърждава многобройните изказвания на украински представители, според които най-големите европейски страни губят темп спрямо САЩ, а най-активно поддържащите Украйна с оръжия – Великобритания и Полша – може би се изчерпват.

Кристоф Требеш, ръководител на групата в института, която следи оръжейните доставки за Украйна, казва, че ангажиментът на европейците е започнал да спада в края на април.

Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс коментира по-рано пред "Политико", че страни като Германия и Франция са длъжни да направят повече за Украйна, за да отблъсне руската агресия.

"Ако искаме войната да приключи колкото може по-бързо, те са длъжни да се запитат дали правят достатъчно", казва министърът, според когото реалната помощ от тези страни е непропроционална на възможностите им.