"Килърите" на съдебната власт

С уволнението на Камен Ситнилски ВСС прекрачи смело и последната граница – закона

"Килърите" на съдебната власт

"Затова всички слугуваме на законите, за да можем да сме свободни". Това гласи римската сентенция, изписана на челно място в представителната зала на Съдебна палата в София. На кого обаче слугува Висшият съдебен съвет, след като не слугува на закона? Преди ден кадровиците на Темида проведоха наказателна акция срещу своя колега Камен Ситнилски и го уволниха дисциплинарно, без да се съобразят с изричен текст в Закона за съдебната власт (ЗСВ). При необходими по закон 17 гласа се оказа, че и 16 стигат.

Погазването на законите от хора, които не само са призвани да ги спазват и прилагат, но и да ги олицетворяват, може да има само един ефект върху съдебната система – разрушителен. И това няма нищо общо с личността на Камен Ситнилски. В крайна сметка смисъл от законите има само тогава, когато не се прилагат с оглед личността.

Актът по изгонването на Ситнилски служи за целите на този, който иска да размаха пръст срещу рехавата опозиция в съвета. Всеки един от тези 8 членове, които не влязоха в схемата и се обявиха против това уволнение, вече има основание да се смята за нарочен. За тях е ясно, че мнозинството не желае да играе по правилата на играта.

Законът въвежда квалифицираното мнозинство от 17 гласа за изгонване на член на ВСС, за да предпази малцинството от възникване на желания за саморазправа на мнозинството. След като тази граница бе прекрачена уверено, може да се очаква всичко.

Наред с това ВСС отново показа, че може бързо и лесно да се превърне в "килър", стига да бъде активиран от достатъчно силна воля в сянка. Тази воля бе изразявана в продължение на месеци на страниците на медиите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Наред с медийната кампания бяха организирани и платени протести с искане за уволнението на Ситнилски. Разлепяха му некролози. В деня на уволнението му излезе материал в жълт вестник, че онзи, който гласува против уволнението, е взел стотици хиляди левове и служи на "Октопода".

Абсолютно по същия начин се разигра медийно и "трибуналът" срещу съдия Мирослава Тодорова. През 2010 г. предишният Висш съдебен съвет уволни дисциплинарно председателя на Съюза на съдиите за три забавени дела. Това бе наказание за ръководителя на професионалната съдийска организация, която стана символ на съпротивата срещу опитите на ГЕРБ да овладее съдебната власт. Тогава никой нямаше съмнение, че уволнението е политически мотивирано и ВСС е подтикнат да използва гилотината от силните на деня в изпълнителната власт.

Престъпването на закона отправи сигнал тогава, отправи го и сега. С казуса "Ситнилски" новият ВСС показа, че нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено.

Големият размахан пръст не е само към опозицията в кадровия орган на съдебната власт. Той сочи и към цялата магистратска общност. ВСС очевидно не само не желае да бъде възприеман като орган, който решава морално, той не желае да бъде възприеман и като орган, който решава законно. Изглежда сякаш волята се формира чрез схеми, които имат скритата логика на перверзния апаратчик.

Ето накратко и предисторията на уволнението. Ситнилски, чиято прокурорска кариера започва през далечната 1975 г. и е не без опит в калните борби и интриги на системата, още с встъпването си във ВСС показа, че възнамерява да играе по-самостоятелно и по този начин се вписа в разнородната крехка "опозиция" в съвета. Бившият заместник-главен прокурор не успя да попречи и на избора на Сотир Цацаров за главен прокурор, въпреки че се обяви явно за неговия основен конкурент Галина Тонева.

Той бе взет на прицел в момент, когато се завъртя слух, че възнамерява да лансира свой човек за градски прокурор на София. Дори и да е имал подобен замисъл, той бе пресечен незабавно, тъй като на Ситнилски бе спретнато класическо ченгесарско мероприятие с изтекъл запис от подслушани разговори. Това бе използвано като основание да започнат проверки срещу него, довели до успешното му отстраняване.

Ако е бил схващан като някаква заплаха за статуквото, то тези опасения едва ли са били основателни, тъй като статуквото има достатъчно здрави позиции в кадровия орган на Темида, а мерките спрямо Ситнилски изглеждат като непропорционална употреба на сила.

При това положение възможните логични обяснения за акцията срещу него са две – обикновено отмъщение за действията му или отправяне на знак към сегашни или бъдещи икакомислещи, че може да бъдат смазани. Възможно е да става въпрос и за двете.

Има и трети сигнал, за който не е ясно дали ВСС си дава сметка – какво точно казва на гилдията. Основното послание е, че кадровиците на Темида могат да бъдат толкова независими в своите действия, че да бъдат независими и от закона. Това вече звучи зловещо, ако се вземе предвид фактът, че през тази година ще бъдат назначени над 100 нови шефове в съдебната система. Един от тези избори е ключов, защото ще трябва да бъде назначен и председател на Върховния касационен съд.

След като се разбра, че ВСС не слугува на закона, то е ясно, че магистратите не могат да се чувстват свободни да разчитат на справедливост от своето т.нар. "правителство". Тази нагласа вече съществува в магистратската общност и остава печелившите нови шефове само да бъдат посочени. Така "килърите" приключиха с Темида.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?