Килинг ми софтли

България така и не преборва корупцията, затова пък винаги има план как да се справи с нея. Killing me softly – това е планът. Всъщност килинг ми софтли.

Съгласно препоръките от последния мониторингов доклад, Брюксел поиска един орган да се занимава с корупцията. Правителството го обеща и включи в актуализираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията за периода 2015-2020 г. Пред Нова телевизия днес вицепремиерът и национален координатор по антикорупционните практики Меглена Кунева хвърли светлина върху органогенезата. Макар затъмнението да остава.

Сега в България действат няколко органа: Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (т.нар. БОРКОР), звеното в Сметната палата, което проверява имуществените декларации на политиците, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. С проектозакона, който се подготвя, няколко от тях ще се обединят в едно.

Извън „едното“ ще остане Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – неясно защо. Не е ли по-разумно да остане БОРКОР, който има не борчески, а аналитични функции с неговите 22 щата, орязани с 9 в края на април т.г.

Освен тези звена и звеноводите им, има сформиран и спецотряд на подчинение на главния прокурор Сотир Цацаров – звено за разследване на престъпления по високите етажи на властта, в което участват прокуратурата, ДАНС и МВР. Запазва си го.

Какво не е ясно? Първо, как обединението на тези няколко органа под една шапка ще съдейства за превенцията и противодействието на корупцията в България. Освен че ще канализира информацията в един човек. И второ, какво пречи на всички изброени по-горе институции да си вършат работата както трябва?

Те и сега могат да правят това, което ще правят и по новия закон – проверка и сравнение между декларирано имане и отчетени доходи, както и установяване на конфликт на интереси. И Кунева го потвърди. Кое до момента е констатирано като неработещо в тях, за да бъде коригирано с новия орган – защото функциите и правомощията очевидно ще останат същите.

Новият единен орган ще действа от догодина, като се предвиди бюджет. Преди да се задели бюджет (Министерството на финансите прави "финансовата обосновка"), трябва да бъде приет законът. А след като 43-ият парламент одобри закона – намеренията са преди лятната ваканция да е факт, започва подборът на служителите. И най-важното – #КОЙ да е шефът. Освен това предстои да се поръча и специален софтуер – "който независимо от хората ще засича декларациите“, каквото и да значи това.

Всичко се върти около шефа. Защото Национално бюро за установяване на конфликт на интереси "всъщност ще е един човек, предлаган от Министерски съвет и потвърждаван от президента" – едноличен орган, както обясни Кунева. Това изглежда е единственото ново. Освен отчети пред Народното събрание и проверки за… почтеност, през които ще преминат всички служители предвид преназначаването си в новия орган. Едно е сигурно – една част от хората ще отпаднат и на тяхно място ще бъдат назначени други.

"Ако има сигнал, че вие карате кола, която е твърде скъпа, се прави специална проверка и може да се проверяват дори деца, роднини, родители, ако има 10 000 лева, която е границата, разлика между това, което си декларирал, и начина, по който живееш, в т.ч. екскурзии, опит да се отговори на всички казуси – първо ниво – проверки по декларации, вземаме звеното от Сметната палата, за имущество и конфликт на интереси, оттам нататък се започва проверка с всички останали регистри – може да се стигне и до разкриване на банкова тайна“.

Да караме наред, за да видим, за съжаление, как ни залъгват с поредната мантра предвид всички неслучвания досега.

1.Досега БОРКОР и неговите теоретични модели – например за "вратичките“ в обществените поръчки, през които изтичат несанкционирано средства, струва на данъкоплатците 8 милиона лева. Законите така и не са поправени, има поредно обещание за пореден нов закон за обществените поръчки, който да действа от 1 януари догодина. В такъв случай кому е необходим орган, който само предлага мерки за ограничаване на престъпленията на консултативен съвет, в който участват всички министри и представителите на съдебната власт. А въпросният консултативен съвет ги приема само за сведение…

2. Ако властта наистина се беше загрижила за корумпираните, щеше да попълни състава на Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, осрамила се със скандала за тефтерчето "Златанов“. Помните, нали – шефът ѝ Филип Златанов очевидно не го биваше със запомнянето и си записваше – не в Google Drive, а в тефтерче кого да удари, на кого да угоди, на кого да докладва и с кого да съгласува.

От близо две години комисията е в непълен състав – вместо петима, в нея са трима души. През 2013-а бившият ѝ шеф Филип Златанов стана обект на правосъдието, а през есента на с.г. заместникът му Сабрие Сапунджиева, ръководила заедно с него, беше назначена за зам.-министър на правосъдието в кабинета "Орешарски“. Златанов вече е осъден, обжалва, Сапунджиева изпадна (засега) от властта, а комисията все така стои на ниво тричленка.

Знаете ли какво значи това? Ами че работата ѝ е блокирана на практика, тъй като по закон решенията се вземат с мнозинство от 3 на 2. Фактът, че в нея работят само трима, означава, че ако не стигнат до консенсус, няма решение. И така уведомяват засегнатите страни – че комисията не е взела съответното решение и съответното решение ще бъде взето, когато се "окомплектова“.

Кога ще стане това? #КОЙ знае. Но това не пречи да ѝ се гласува бюджет като за петима. За тази година – 1.23 милиона лева, малко по-малък от 1.3 милиона през 2014 г. Така или иначе със съучастието на властта имаме един неработещ орган, в чийто обхват би трябвало да попадат над 120 000 лица, задължени по закон за подават декларации за конфликт на интереси. Не е ясно подават ли, защото тези декларации не са публични и стоят прибрани някъде – доколкото ги има. Ако са подадени един път, не се опресняват съобразно нови факти.

Какво излиза? Никой не следи за изпълнението на закона. Иначе има закон.

3. Лексиконът "декларации пред Сметната палата“. Декларациите, в които депутати, министри, висши магистрати декларират публично имането си пред Сметната палата са като попълване на лексикон. И да излъжеш, все тая. Може и да те ударят (избирателно) – както стана при Христо Бисеров, обвинен, че в декларацията си през 2012 г. "затаил истина“ относно наличието на сметки в банка в Швейцария.

По закон Сметната палата извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти в декларациите, като ги съпоставя с данни, подлежащи на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции.

В случаите на неподаване на декларация, както и когато е съставено заключение за несъответствие между декларираните факти и получената информация при проверката, председателят на Сметната палата уведомява шефа на НАП за предприемане на действия по реда на глава четиринадесета или петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В 14-дневен срок след приключване на проверката или ревизията шефът на НАП изпраща резултатите на председателя на Сметната палата. Списъците със заключения отиват и в ДАНС. Защо ни е тогава нов орган, ако НАП и ДАНС се справят – ако не се справят, поне да научим защо – дали трябва да бъдат "подсилени“ с нови кадри и техника или проблемът е друг?

Бюрото ще бъде снабдено със софтуер, който, независимо от хората, ще прави засичане на декларациите – така обясни Кунева, добавяйки, че ще се проверява в различни регистри. Да видим. Ако софтуерът ще прави такива "засечки“ (?!?), то значи, че ще трябва да е вързан със съответните информационни системи на НАП и КАТ. И освен това в закона да е ясно разписано при какви обстоятелства данъчната тайна може да пада.

Освен това колата може да има друг собственик, както и имотите. А като стана дума за имотите, то българският имотен регистър и кадастър не е на сто процента готов, за да става изобщо за проверка в него. В някои случаи може да се стига и до падане на банкова тайна, отбеляза Меглена Кунева.

За сметки в България или за сметки в чужбина? Дали да не придърпат и финансовото разузнаване към тоя орган – бездруго не е ясно какви ги върши в ДАНС. С почти всички европейски страни, а от 3 години и с Швейцария, е в сила спогодба за обмен на данъчна информация. Налице е и закон, който задължава банките да съобщават за преводи над определени суми – като част от мерките срещу прането на пари. А БНБ издава разрешения на лица, които искат да изнесат особено големи суми от страната. В съвременния свят няма финансова транзакция, която да не остави документална следа.

Който иска да върши работа и да дири хора, които са изнесли навън парите си от подкупи, рекет, необложени с данъци, няма пречки – има нормативна база, която позволява. Стига да поиска.

4. Ще се приемат анонимни сигнали. Я виж ти къде било заровено кучето. Ами #КОЙ ще решава по кой сигнал да се работи, да се работи с приоритет – или изобщо да не се работи. Шефът на бюрото еднолично ли, след като ще е „едноличен орган“ – или ще има списък за отстрелване (най-добре да го наизусти).

Големият въпрос е как ще се установява несъответствието между декларираните доходи и реалното състояние. Антикорупционният надзорник не го обясни добре, освен че каза нещо за ролята на журналистиката. Например, ако човек като Делян Пеевски е декларирал скромни доходи, а ходи неизменно с няколко гардове и демонстрира охолство, ще бъде ли проверяван? На 2 януари 2016 г. може да подадем сигнал.

Има я и обратната страна – не всички в България притежават инвестиционната култура на кмета на Пазарджик Тодор Попов или Цветан Цветанов и инвестират главно в имоти. Може да са си купили апартамент в Кенсингтън, Лондон – или диаманти, които да държат във външен трезор, и никой да не знае. Освен това може да се посочат куп причини, коя от коя по-доказуеми в съда: сватбен подарък, подарък от любовник/любовница, подарък от тъст/тъща/свекър/свекърва и да не изброяваме…

Що се отнася до разкриване на банкова тайна – това звучи вицово. В момента това може да се прави по искане от прокуратурата; от министъра на финансите; НАП; Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; ДАНС; митниците. Въпросният орган може да възложи на НАП да си свърши работата, но няма нужда да се увеличава броя на институциите, които и без това не са малко.

Да обобщим: новият "орган“ е имитация на противодействие за корупцията – обединява неработещите досега и слага един шеф отгоре, за да е ясно #КОЙ ще води записките; ефективната борба с корупцията означава работещо е-правителство, каквото няма; всички упоменати институции могат и сега да си вършат работата, ако политиците не ги държат на каишка.

Изобщо хардкор си трябва.

*Текстът е публикуван в Ureport.bg