Кинкел приканва да не се прибързва с разширяването на НАТО

Бившият германски външен министър Клаус Кинкел призова да не се избързва с разширяването на НАТО. В статия, поместена в германския Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, той заявява, че с оглед на положението в Европа би било по-оправдано, ако вратите на НАТО се държат по принцип отворени, включително за прибалтийските държави, без обаче да се вземат ненужни и необмислени докрай решения по този деликатен въпрос.

Повод за статията на Кинкел е срещата на върха в Брюксел, на която НАТО потвърди своята решимост да покани в края на идната година някои източноевропейски страни за свои членове. Според бившия министър тази позиция на Северноатлантическия съюз е на пръв поглед логична и последователна, след приемането на Полша, Унгария и Чехия през 1999 г. и даденото тогава обещание, че вратата на организацията остава отворена и за други държави. Но само на пръв поглед, изтъква Кинкел.

По неговите думи е ясно, че както за държавните и правителствените лидери, така и за натовските експерти, е невероятно трудно да определят кои именно държави трябва да бъдат включени във втория кръг от разширяването. Затова напълно съзнателно в Брюксел през миналата седмица не бяха споменати никакви имена, посочва той.

При различните модели и начини, които се обсъждат, трябва да бъде ясно едно нещо, пише бившият германски дипломат номер едно. Втори кръг на разширяването на НАТО трябва да има само тогава,
когато той бъде свързан с укрепването на сигурността и стабилността на европейския континент. Разширяване заради самото разширяване, само защото преди две години бе поставено като перспектива, не си струва. Съдбата на НАТО и сигурността в Европа са твърде важни, за да се процедира по този начин, подчертава Кинкел.

По-нататък той разглежда въпроса за стремежа на Литва, Латвия и Естония към членство в Северноатлантическия съюз. Кинкел отбелязва, че Русия непрекъснато показва недвусмислено, че едно приемане на бившите съветски републики в НАТО би било възприето от Москва като заплаха за сигурността ѝ. Бившият министър припомня, че освен това делът на руските малцинства в Естония и Латвия остава висок. Москва, разбира се, няма право на вето. Дали обаче ще бъде наистина в полза на стабилността и сигурността на нашия континент, ако просто махнем с лека ръка на руските съмнения и тревоги, пише той. По неговите думи в такъв случай руснаците вероятно биха поставили под въпрос и преразгледали своето сътрудничество с НАТО и участието си в миротворческите мисии на Балканите.

Клаус Кинкел смята за абсурдно и предложението единствено Литва от прибалтийските държави да бъде включена в следващия кръг на разширяването. Наистина в Литва има ограничен брой етнически руснаци, но тя пък граничи с руския анклав Калининград, където все още е базиран руският Балтийски флот, посочва той. Според него в такъв случай Москва би преразгледала идеята Калининград да бъде превърнат в мост към Запада чрез свободна търговия, политическо и културно сътрудничество.

Понастоящем е съмнително дали стабилността в Европа би спечелила от приемането на балтийците в НАТО, твърди бившият външен министър. И това ще бъде така, докато Русия сама не преодолее своите страхове и колебания чрез още по-тясно обвързване с евроатлантическите структури, посочва той. По негово мнение затова трябва много грижливо да се прецени дали сега би трябвало НАТО да приеме българи и румънци, словенци и словаци, чиято сигурност не е застрашена, като същевременно остави балтийците да чакат пред вратата. Ще допринесе ли едно такова решение за стабилността и сигурността в Европа, пита Кинкел, аргументирайки своето искане да не се прибързва с разширяването на Северноатлантическия съюз.