Кипър разчита на природния газ, за да избегне гръцкия вариант

Средиземноморсикя остров Кипър, чиято икономика, силно обвързана с Гърция, е в пълна безизходица, ръководители и жители следят с безпокойство кризата, разтърсваща Атина, но смятат, че те ще бъдат пощадени от подобно развитие благодарение на откриването на гигантски запаси на природен газ, пише Франс прес в сряда в кореспонденция от Никозия.

Американската компания "Нобъл" откри през 2011 г. находище, което би могло да крие до 224 милиарда кубически метра природен газ, чиято стойност според оценките на кипърското правителство възлиза на 100 милиарда евро. "И това е само началото", подчертава Пиер Годек, експерт по въглеводороди, живеещ е в Никозия.

Това находище, наречено "Афродита", е разположено само на няколко километра от две гигантски израелски газови находища - "Левитан" и "Тамар", което е доказателство, че районът е богат на газ. Същевременно лицензи за проучвания за въглеводороди в други 12 блока в кипърския шелф трябва да бъдат предоставени до края на годината.

Новината за тези открития през декември възвърна надеждата на кипърците. Икономиката на острова преживя през 2009 г. първата си рецесия за последните 30 години и отново ще отбележи спад през 2011 г. Освен това инцидентната и смъртоносна експлозия това лято, при която бе разрушена основната електроцентрала на острова, доведе до икономически и политически сътресения.

Гръцката криза допълнително задълбочи трудностите на Република Кипър, която заема две трети от острова. Кипърските гърци имат тесни културни и икономически връзки с Гърция. Кипърските банки, които притежават голямо количество гръцки облигации и търговски заеми, вече трябваше да заличат два милиарда евро от този дълг, подчертават икономистите. Това е сума, която не може да бъде пренебрегната за страна с 840 000 жители.

Трите големи международни рейтингови агенции понижиха кредитния рейтинг на страната, като ѝ пресякоха достъпа до международните финансови пазари. Фич специално подчерта в решението си, че съществува риск Кипър да бъде принуден да прибегне, подобно на Гърция, до европейски спасителен план.

"Нашето положение далеч не толкова лошо като това на Гърция", казва икономистът Костас Апостолидис, като подчертава, че банките имат все още 60 милиарда евро депозити и че вече са били взети мерки.

Държавният дълг на Кипър (61 процента от БВП) и безработицата (над 7 процента) са повече от два пъти по-ниски от тези на Гърция. Но бюджетният дефицит на страната би трябвало да достигне 7 процента през 2011 г., според МВФ, което е много над допустимите от ЕС 3 процента.

МВФ и Европейската комисия призоваха Кипър, който е член на еврозоната от 2008 г., да приеме план за съкращаване на държавните разходи. Кипър вече увеличи данъците и замрази заплатите на държавните служители с надеждата да избегне необходимостта от прибягване до помощта на ЕС.

Но малко са кипърците, готови да мислят за по-строги мерки, докато вестниците публикуват всекидневно "добри новини" за потенциалните последици от откритите запаси от природен газ.

"Газът ще промени стандарта ни на живот, не незабавно, но до десетина години ние можем да станем като арабските петролни монархии, страни, където е приятно да се живее", казва Клеонтиос Адаму, преподавател по информатика.

Благодарение на газа, "ако имаме късмет, до пет години правителството ще получава по един милиард годишно, или една трета от сегашния ни бюджет", посочва Апостолидис.

"Някои вече съобразяват поведението си с бъдещите приходи от газа и политици се опасяват, че това може да направи електората отказващ се от всякакво усилие, докато продажбата на газа ще започне не по-рано от осем до дванадесет години", предупреждава Годек.

Първи конкретни последици от откриването на залежи на природен газ: Кипър успя да вземе кредит в размер на 2,5 милиарда евро от Русия, която проявява интерес към газовите находища, за които сега се предоставят лицензи за проучвания. По този начин Кипър върза бюджета си за 2012 г., като избегна европейски заем, придружен със строги условия.

"Силно е изкушението да се похарчат парите от газа дори преди той да е продаден", за да се запълни бюджетният дефицит, подчертава икономистът Зенон Контолемис.