Китайското ръководство е силно, но може да не се окаже стабилно

Китайското ръководство е силно, но може да не се окаже стабилно, пише британският в. "Гардиън" в редакционна статия. Предложението за отмяна на ограничението от два президентски мандата не беше изненада за никой, следящ ситуацията в Китай. Всичко вече показваше, че президентът Си Цзинпин има намерение да запази властта си за неограничен срок, коментира "Гардиън", цитиран от БТА. 

 

Всъщност Си не се нуждае от промяната на правилата - няма ограничение за броя на мандатите му начело на Китайската комунистическа партия и Централната военна комисия, които са истинските източници на неговата власт. 

 

Независимо дали действа, за да покаже силата си или за да предотврати потенциално оспорване на властта, това показва ясно намеренията му. Един все по-могъщ и твърд човек казва на света, че смята да ръководи своята все по-могъща и с твърди позиции страна в обозримото бъдеще. Това е преобръщане на историята и отхвърляне на реформите през последните 40 години, предупреждават водещи продемократични китайски дисиденти. 

 

Никой обаче не може да постигне подобна консолидация на властта сам. Си действаше бързо, но други му отвориха вратата, подчертава в. "Гардиън". Мнозина, които вярваха, че Китайската комунистическа партия е обхваната от инерция и корупция, сметнаха статуквото за незадоволително и невъзможно за поддържане. Вместо да разпръсва властта, партията предпочете да я концентрира, а Си се възползва от обстоятелствата. 

 

Антикорупционните му мерки премахнаха потенциални противници и привлякоха мнозина обикновени хора. Аргументът за концентрация на властта е още по-убедителен в епохата на Доналд Тръмп, Брекзита и възхода на популизма - които според някои показват, че е необходима твърда ръка, която да води страната, а демокрацията води до хаос и упадък.

 

Концентрирането на властта обаче води до възникване на потенциални проблеми с наследяването, които досега бяха решени. След премахването на ограниченията за мандатите, противниците на Си вече не виждат нищо, което да го спира и не могат да се надяват, че просто ще изчакат да си тръгне от поста. Той самият свърза управлението си със своята личност до степен, за която може да съжалява, ако икономическата или външнополитическата ситуация се влошат. 

 

Мнозина негови опоненти бяха принудени да замълчат през последните години, но е очевидно, че в обществото има притеснения от новия развой на събитията. 

 

В краткосрочен план вероятно ще има засилване на репресиите, а критиците в партията и извън нея ще бъдат принудени да следват официалната линия. В по-дългосрочен план обаче Китай може да открие това, което предишни лидери признаваха - че силните фигури начело на държавата може изобщо да не означават стабилност.