КНСБ обвини бизнеса в спекулации за ефекта на по-ниските осигуровки върху доходите

Категорично против ново намаляване на осигурителната вноска с три процента, каквото се предлага от финансовото министерство в тригодишната бюджетна прогноза, се обявиха от КНСБ на пресконференция в сряда.

Такава мярка, след миналогодишното намаляване на осигурителната вноска с 6 процентни пункта, ще увеличи дефицита в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) с нови около 312 млн. лв., което е многократно повече от очакваните допълнителни постъпления в резултат на увеличени заради по-ниските осигуровки заплати, смятат от синдиката.

Едва 28 млн. лева или една шеста от 128-те милиона повече приходи в НОИ от осигурителни вноски през първото полугодие на тази година в сравнение със същия период на миналата, са от увеличение на заплатите в материалното производство, посочи заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров. От нарастването на минималния осигурителен доход със 7,7 на сто ефектът е 53 млн. лв. повече, допълни той.

През първото шестмесечие на т.г. заетостта се е увеличила с 41 хиляди души спрямо същото полугодие на 2005 г, което е три пъти по-малко от представени данни на Българската стопанска камара, заявиха от КНСБ. От бизнеса обаче твърдят, че ръстът на работните места е именно от намалената осигурителна вноска тази година .

Затова от КНСБ подкрепят намаляването на корпоративния данък от 15 процента на 12 на сто. Те изчислиха, че при по-ниска данъчна тежест и запазване на сегашния относителен дял от 35 на сто на задължителните осигурителни вноски без промяна на общия им размер, в бизнеса ще останат 100 милиона лева от намалените данъци. В същото време и работниците няма да загубят 200 милиона лева, както би се получило при промяна на размера на вноската, посочиха от КНСБ.

Синдикатът ще настоява доходите на физическите лица да се облагат по четири скали, а не по предлаганите от правителството пет нива. КНСБ иска месечните доходи до 220 лв. да са необлагаеми, от 220 до 350 лв. налогът да е 18 на сто върху горницата над 220 лв., за заплати от 350 до 600 лв. данъкът да е 23,40 лв. + 20 на сто за горницата над 350 лв., а над 600 лв.облагането да е 73.40 лв. + 24 на сто за горницата над 600 лева.

В тригодишната бюджетна прогноза Министерството на финансите, подкрепяно от работодателите, е предвидено относителният размер на задължителните лични осигурителни вноски да стане от 35 на 40 на сто и доходите на физическите лица до 200 лв. месечно да са необлагаеми, от 200 до 600 лв. - 20 на сто за горницата над 200 лв., и над 600 лв. данъкът да е 80 лв. + 24 на сто за горницата над 600 лв.

Да се акцентира върху стимулите за раждане на първо дете, които да са повече отколкото за второ, искат още от КНСБ, аргументирайки се с това, че 37 на сто от българските семейства нямат деца. Според синдиката трябва да се ограничат данъчните облекчения до първите две непълнолетни деца в семейството. Профсъюзът предлага за отглеждането на едно дете облекчението да се увеличи от сегашните 30 лв. месечно на 90 лв., а за фамилия с две деца то да стане 60 лв. вместо 65 лв. Така размерът, с който се намалява сумата в годишната данъчна декларация, при едно дете става от 360 лв. на 1080 лв., а за две деца размерът да е 720 лв., а не 780 лв.

Така според КНСБ семействата без деца щели да намалеят с 5-6 на сто.

Против новата цена на електроенергията от 1 октомври, от която отпадат първите 75 киловата, плащани по по-ниска тарифа в месечната сметка, се обявиха още от синдикалната организация. Промяната предвижда единна дневна тарифа от 14,6 ст./киловатчас вместо досегашните две скали – от 9,8 ст./кВтч за първите 75 силовата и от 17,2 ст. над това потребление. Нарасналите разходи на домакинствата с потребление между 50 и 100 киловата нямало да може да се компенсират от енергийните помощи, смятат от КНСБ. Причината е, че кръгът на имащите право на такова подпомагане ще намалее заради непроменените изисквания за достъп до социални помощи и заради 4-5 процентното увеличение на пенсиите от юли тази година.