КНСБ предлага "право на изключване”: Без обаждания по работа в извънработно време

КНСБ предлага въвеждането на “правото на изключване”. Това означа, че след приключване на работното време работодателят не трябва да дава задачи и да се обажда на своите подчинени. Същото важи и от колега към колега, както и от клиенти към работещи. Работникът не трябва да носи отговорност да отговаря на обажданията на своя работодател. Тъй като това не може да се прилага във всяка сфера, КНСБ настоява да има вариант това право да се договаря и чрез КТД и форматите, в които то да бъде регулирано. Предложението идва по повод  сигнал, подаден от близо 200 души, които посочват, че работят от разстояние и получават задачи по имейл и по телефон след изтичане на работното им време. Това обяви вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, който представи основните данни, изводи и препоръки от  Осмия годишен доклад за нарушенията на трудовите права в България.

Според Капитанов тази година докладът би могъл да се преименува на “Доклад за експлоатация на работещите в България”. Най-честите нарушения на трудовите права у нас са свързани с възлагането на несвойствени дейности, които не са по трудова характеристика, липса на допълнителни възнаграждения за извънреден труд, заместване на колега и др., отказ на работодателя да пуска служителите си в отпуск, намеса на работодателя в дейността на синдикатите и др.

Според данни от ИА “Главна инспекция по труда” броят на извършените проверки е 42 396. А констатираните нарушения от инспекцията са 191 200. Това означава, че на една проверка инспекторите констатират средно 4.5 броя нарушения. През 2021 г. статистиката сочеше 4 броя нарушения на проверка. Това означава, че за 2022 г. има увеличение. В КНСБ пък са постъпили през различни канали общо 19 625 сигнала за нарушения. Както инспекцията по труда, така и КНСБ, констатират, че най-много нарушения има в сферата на основните и безопасни условия на труд – 3862 броя. На следващо място са нарушенията по повод заплащането на труда (2940), а на трето – работното време и почивките (2455).

Относно използването на отпуските Капитанов акцентира върху случаите на принуждаване от страна на работодателя служителят да работи 4 часа на работното място, а другите 4 да ги отчита като отпуск. “Това е нова констатация и за нас. Оказва се, че е нова форма за лъжене на работещите, че използват отпуските си. Когато работещият поиска да използва отпуска си, ръководителят му заявява, че тя вече е използвана. Хората остават на работа през целия ден, но работодателят ги е водил в отпуски”, обясни той. Такъв сигнал са подали 101 души.

Експлоатация има и при нарушенията, свързани с работното време и почивките. “Хората масово не успяват да използват своите почивки. Остават на работа след работно време, нямат възможност и за технологични почивки. Това води до пренатоварване и стрес на работното място”, посочи Капитанов. Той обърна специално внимание на обедната почивка. Тя не се включва в работното време, нито се заплаща, нито влиза в трудов и осигурителен стаж. “Ако някой работодател принуждава работещия да полага труд по време на почивките, които му се полагат по закон, трябва да знае, че това също е форма на експлоатация”.

Капитанов обърна внимание, че за пръв път в България са констатирани и нарушения при извършване на работа от разстояние. КНСБ констатира близо 200 такива – хората се оплакват, че работят от разстояние без тяхното съгласие.

Относно нарушенията по повод заплащането на труда, най-голям брой подадени сигнали има относно неполучаването на допълнително възнаграждение за работа, извършвана вместо отсъстващ колега (563). Едно от констатираните нарушения е, че работодателят въвежда неизпълними норми, за да запази заплащането по-ниско – на нивото на минималната работна заплата. “Представителите на федерациите към КНСБ споделиха, че в различните сфери има дефицит на кадри, поради която се стига до експлоатациите на работещите – заедно с липсата на допълнителни плащания за извънреден труд и работа в почивни и празнични дни”.

От години КНСБ настоява сумираното работно време да бъде прилагано само в предприятия с непрекъсваем режим на работа. Основният проблем е, че се правят фиктивни графици и смени, които и се предлагат на инспекцията по труда. Но работещите в тази форма на отчитане на работното време често биват подведени и объркани. През 2020 г. КНСБ направи подписка по инициатива на индустриалните федерации. Събрахме над 100 хил. подписа, които връчихме на министъра по труда и социалната политика, припомни вицепрезидентът на конфедерацията.