Когато Америка удари по масата, останалите мълчаха

От руините на Световния търговски център, Пентагона и Кандахар, се надигна нов световен дипломатически ред, оглавяван от Съединените щати. С падането на талибаните в Афганистан, вече е възможно да направим някои предварителни заключения.

Първо, военната сила има значение. Силата на САЩ толкова превъзхожда силата дори и на най-добре въоръжените съюзници, че НАТО се оказа неадекватна в последната военна кампания. Съюзниците помогнаха с дипломация, разузнаване и действия срещу заподозрени терористи или симпатизанти на терористи вътре в собствените си граници. Но военно почти нямаше какво да предложат.

Второ, вземаните само от САЩ решения се оказаха много по-удачни от решенията с консенсус, на които Вашингтон трябваше да разчита по време на въздушната кампания на НАТО в Косово и Сърбия през 1999 г. и които разочароваха много хора в Пентагона.

И трето, по време на конфликт ключовите съюзници са решително отслабени дипломатически, когато не могат да предложат нищо военно. От години Вашингтон настоява водещите съюзници в Европа и други части на света да увеличат разходите за отбрана, да подобрят боеспособността си и да рационализират военната си индустрия. Но усилията на Европейския съюз да създаде военна сила за бързо реагиране буксуват. Технологичните различия между американската и европейската военна индустрия вече са непреодолими.

При тези обстоятелства през ноември американските съюзници не успяха да убедят Вашингтон, че в тези части на Афганистан, откъдето талибаните са изгонени, трябва да бъдат изпратени международни мироопазващи сили. Вашингтон позволи на генералния щаб на армията в Тампа, Флорида, да блокира всяка дипломатическа инициатива, свързана с неговите операции. При един от редките дипломатически сблъсъци наскоро Вашингтон застана срещу Великобритания и другите съюзници, като отказа да обсъжда евентуални мироопазващи сили в Афганистан, докато в Тампа не са готови. Това обяснява защо, въпреки че приветства споразумението в Бон за временно правителство в Афганистан, Съветът за сигурност на ООН не даде мандат за международно военно присъствие, което да гарантира сигурността в основните афганистански градове. Съединените щати виждат смисъл от такава сила поне в Кабул, но поставят на приоритетно място собствените си военни цели.

Дипломатическото объркване се оказа заразно. Докато Америка се концентрираше върху важните, но тесни военни цели, страните, готови да се включат в мироопазващите сили, не успяха да се организират и да предложат някаква стратегия. Така, дори и в пасивна позиция, САЩ си запазиха силата да блокират определени решения.

От многото играчи, които жонглират на международната сцена след 11 септември, Русия и Китай спечелиха най-много. Дипломатическата подкрепа и помощта в разузнаването, които Москва щедро предложи, позволиха на президента Владимир Путин да затвърди дипломатическата позиция на страната си и да се сближи с НАТО. Пекин също доказа, че дипломатическата му подкрепа на САЩ в Съвета за сигурност и извън него е ценна. След като вече не са смятани за "стратегически противници" на Вашингтон, Москва и Пекин заеха нови дипломатически позиции.

Съединените щати не само напълно контролират военно коалицията, която изградиха срещу групировката на Осама бин Ладен Ал Каида и режима на талибаните в Афганистан. Вашингтон се радва също и на безспорна дипломатическа доминация. Той не действа с многостранни средства, а по-скоро практикува интелигентен унилатерализъм, точно както използва интелигентни оръжия, за да се наложи военно.

Ако съюзниците на Америка не са доволни, трябва да винят само себе си. От години те доволно гледат как Вашингтон консолидира военната си мощ. В резултат сега именно Америка определя тона на международната дипломация.

Това не означава, че Съединените щати могат без съюзниците си по такива въпроси като търговията, околната среда или международната финансова система. Но Америка вече е толкова силна, че засега никой не чува протестите на партньорите ѝ.