Когато необходимото е невъзможно

Когато необходимото е невъзможно

Връщането в Ирак след двегодишно отсъствие ми помогна да открия централния проблем, който тормози външната политика на САЩ в Близкия изток: какво правите, когато необходимото е невъзможно, но невъзможното е невъзможно да бъде пренебрегнато - и ключовите ви съюзници също са невъзможни?

Разгром на "Ислямска държава" е необходим за стабилизиране на Ирак и Сирия, но стабилизиране е невъзможно, докато шиитите и сунитите отказват да си поделят властта. Въпреки това да се пренебрегне раковото образувание ИДИЛ и способността му да пуска метастази също е невъзможно. Справка: Белгия.

И ако това не е достатъчно невъзможно, нашите опити да направим Ирак годен за демокрация изискват от нас да си затворим очите пред факта, че нашият най-важен съюзник от НАТО в региона - Турция, се превръща от демокрация в диктатура от нейния президент Реджеп Ердоган, когото би трябвало да наричаме вече "султан Ердоган" заради закриването на опозиционни вестници и изправянето на журналисти на съд. Но понеже имаме нужда от турските военновъздушни бази и сътрудничество, за да насърчим поне минимална демокрация в Ирак утре, мълчим за това, че Ердоган унищожава демокрацията в Турция днес. Иди, че разбери.

И като си помислим, че в Америка има толкова хора, които се борят за президентството, за да получат шанс да поемат отговорност за този проблем! Никой ли не им е казал, че това е най-лошият момент от 70 години насам да ръководиш външната политика на САЩ?

Обама има моето съчувствие. Ако мислите, че има прост отговор на този проблем, би трябвало да дойдете тук за седмица. Само опитите да разбера разликите между кюрдските партии и милиции в Сирия и в Ирак ми отнеха един ден.

Нека да се върнем към бъдещето на Ирак. "Проблемът в Ирак не е ИДИЛ", каза ми Наджмалдин Карим, мъдрият губернатор на провинция Киркук, която е отчасти окупирана от ИДИЛ. "ИДИЛ е симптом на лошото управление и религиозното разделение". Така че дори ако ИДИЛ бъде прогонена от бастиона си в Мосул, посочи той, ако вътрешните борби и лошото управление в Багдад продължат и не се уталожи религиозното напрежение между сунити и шиити, "ситуацията в Ирак може да стане дори по-лоша", след като "Ислямска държава" бъде разгромена.

Защо? Защото просто ще се стигне до нова голяма битка между иракски сунити, кюрди, тюркмени, шиитски милиции, Турция и Иран кой да контролира тези територии, които в момента са заети от ИДИЛ. Тук просто няма консенсус как ще бъде разпределена властта в сунитските райони, завладени от ИДИЛ. Така че ако някой ден чуете, че сме елиминирали халифа на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади и сме свалили знамето на ИДИЛ над Мосул, не бързайте да аплодирате.

А ето и още един не толкова забавен факт от Северен Ирак: независимо от всичко, което сте чели за "чуждестранни бойци", присъединили се към ИДИЛ, мнозинството от хората в провинция Киркук, които дойдоха да се бият на страната на ИДИЛ, бяха местни сунити, които сметнаха ИДИЛ за сила, защитаваща ги от проиранското шиитско правителство в Багдад. Имаше и бедни сунити, които видяха в присъединяването към ИДИЛ възможност да получат влияние над по-богатите сунити от висшата класа.

Освен това много сунитски племена в района на Мосул се разцепиха, като някои членове се присъединиха към ИДИЛ, а други не. Представители на кюрдското разузнаване ми казват, че ще има много отмъщения срещу сунитите, които са се присъединили към ИДИЛ, от страна на тези, които не са се присъединили, ако и когато ИДИЛ бъде разбита. Жени от иракската секта на язидите, които са били заловени и изнасилени от бойци на ИДИЛ, но в крайна сметка са избягали и достигнали бежански лагери в Кюрдистан, съобщават пред кюрдски хуманитарни работници, че далеч не в изолирани случаи са били изнасилвани не от някакви чуждестранни бойци от Чечения или Либия, а от иракски сунити от родните им градове. "Те никога повече няма да вярват на съседите си", каза ми хуманитарен работник.

Не знам вече какво ще е достатъчно, за да се премахне ИДИЛ - и да се въведе приличен ред на нейно място - но е очевидно какво е необходимо: борбата между сунити и шиити, подхранвана от Саудитска Арабия и Иран, трябва да бъде обуздана.

ИДИЛ е ракета, чиято система за насочване е пряк наследник на пуританската, антишиитска, антиплуралистична саудитска уахабистка идеология, а горивото ѝ е пряка реакция на агресивните опити на шиитски Иран да държи иракските сунити постоянно отслабени. Докато Иран и Саудитска Арабия продължават да враждуват, винаги ще има нова ИДИЛ. Поради това "мирният процес", от който днес Близкият изток се нуждае най-силно, е между Иран и Саудитска Арабия.

Но просто да се чака това да стане, също не е лесен вариант. Невъзможното е невъзможно да се пренебрегне, защото ИДИЛ е злонамерена и зловещо умна. Колкото по-дълго съществува, толкова по-опасна става. Британският в. "Индипендънт" неотдавна съобщи, че бойци на ИДИЛ са планирали да вземат за заложник белгийски ядрен учен, за да получат достъп до белгийски обект за ядрени изследвания.

Обама вероятно ще направи възможно най-доброто, което може да се направи с ИДИЛ: ще я отслаби, възпре и омаловажи, и ще продължи да кара сунитите и шиитите да се опомнят. Но имам лоши предчувствия за момчетата от ИДИЛ. Те са свързани в мрежа и са отхвърлили всички цивилизовани норми. И ние нямаме отговор за тях.

Необходимо е цяло село. Само арабите и мюсюлманите могат наистина да разбият и да лишат от легитимност ИДИЛ, но в момента тяхното село е прекалено разделено, гневно, объркано и разкъсвано от противоречия, за да го направи.

По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: