Когато времето закрачи назад

На фона на смущаващата истерия около унищожаването на ракетите СС-23 и още по-смущаващата поява на "партията Чорни", както я нарече Иван Кръстев, тия дни почти незабелязано се промъкна съобщението, че от 25 август на лятната сцена на площад "Ал. Батенберг" започва прожектирането на партизанския сериал "На всеки километър". Нещо повече, във всички съобщения най-спокойно беше отчетено, че поводът е "навечерието на 9 септември", като не става дума за акция на социалистите, а за "културно мероприятие" в рамките на станалите вече традиционни софийски вечери на открито пред Народния театър. Затова и с организацията не е ангажиран Сергей Станишев, а самият директор на Народния театър г-н Пламен Масларов, който издирвал актьорите, участници в сериала, за да ги представи на живо пред публиката и може би за да заличи тотално границата между измислено и ставащо...

Така този на пръв поглед дребничък и незначителен факт, какво толкова ще кажат някои - просто един стар сериал ще се прожектира - обаче не е изолирано явление, а част от много други събития, случващи се напоследък в България. Затова и поставя няколко изключително сериозни въпроси.

Първият е към Симеон ІІ, който може би най-после ще трябва да отговори какво е отношението му към съдбата на собственото му семейство, на неговия чичо принц Кирил и как изобщо оценява преврата на 9 септември и последвалия комунистическия режим. Не го ли направи и този път, ще трябва да приемем, че Симеон ІІ одобрява станалото и затова спокойно от прозорците на Министерския съвет би могъл на гледа филм, който поругава собствената му фамилия.

Вторият въпрос отново е към Симеон, но вече в качеството му на министър-председател на България. Защото обществото трябва да бъде информирано как премиерът, който толкова усилено се мъчи да убеди всички, че НДСВ е дясна партия, че заслужава да е член на ЕНП, всъщност негласно подменя вота на избирателите от преди година и рекомунизира страната - било като кани министри, свързани с БСП в управлението, било като реабилитира известни комунистически династии, било като вкарва кадрите на БСП в средния ешелон, било като възкресява комунистическата идеология, част от която са и филми като "На всеки километър". Защото за първи път от 1990 г. насам в България сме на път да отбележим отново официално 9 септември, като възхвалим палачите.

Третият въпрос е към президента на републиката г-н Георги Първанов, който освен като социален обича да се самопредставя и като президент на всички българи. Не мисли ли г-н Първанов, че трябва да обясни защо комунистическата идеология се завръща, защо биват реабилитирани Георги Димитров, Тодор Живков, 9 септември и защо се позволява да се разклащат крехките завоевания на българската демокрация. И защо младите поколения, които са най-честите посетители на лятната сцена, ще са принудени да се сблъскват с подмяната на историята, с лъжата?

Не е ли всичко това подготовка за връщането на БСП във властта - на всяка цена и без значение по какъв начин, за което президентът също работи? Дали пък няма нещо знаково в носещият се слух, че GSM-ите на съветниците на Първанов звънят с мелодията от "На всеки километър"...

Четвъртото питане е към кмета на столицата г-н Стефан Софиянски - запознат ли е той с въпросната акция, дал ли е разрешението си точно за тази прожекция и ако да - с каква мотивировка. Ако не, няма ли да се намеси. Все пак общината би следвало да поема и носи своите отговорности.

И накрая, следва да се попитат и депутатите от БСП и НДСВ Стефан Данаилов и Коста Цонев, участници във филма - да не би това да е тяхна ПР акция в стил "Владимир Атанасов", с която да искат да вдигнат рейтинга си?

Преди няколко месеца НДСВ, ДПС и БСП приеха "Закон за класифицираната информация", който превърнаха в закон за защита на доносниците и на тайните на бившата ДС. Нещо повече, те отмениха правото на достъп до миналото, до истината за миналото. Защото с този закон всъщност се каза, че не трябва да помним, а трябва да забравим, което за една страна с демокрация на 12 години означава узаконяване на моралния разпад. Днес същите тези хора ни натрапват своята визия за едно минало, в което "положителните" герои са бате Сергей и Митко Бомбата, в което партизаните са добрите, а буржоазията е лоша, гнила и загива, в което ценност е "строителството на комунизма". И докато това продължава, докато сметките с миналото не се уредят, докато не се установят адекватни отношения с него, и бъдещето няма шанс.

Александрина Пендачанска, доц. д-р Веселин Методиев, ст. ас. Ани Илков, проф. Розалия Ликова, Найо Тицин, доц. д-р Божидар Кунчев, гл. ас. д-р Амелия Личева, Марин Георгиев, гл. ас. Зоя Котева, Стефан Джамбазов, Вътьо Раковски, Зелма Алмалех, Иглика Василева, гл. ас. д-р Адриана Дамянова, ас. д-р Ноеми Стоичкова, ас. д-р Надежда Делева, Димитър Котев, гл. ас. д-р Людмил Димитров, ас. Миряна Янакиева, Мариана Бакърджиева

Препечатваме отвореното писмо от в.”Дневник”