Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кой надува цените в България

6 коментара
Кой надува цените в България

България изпадна в поредния пристъп на истерия - този път на тема цени. Тя обаче е пресилена: поскъпване на всичко или няма да има, или малцина ще го усетят.

Сигналът, както винаги, дадоха медиите: "Шоково поскъпване - първо на природния газ, после на всичко останало!“; "Насъщният скача!“; "Народът скочи срещу поскъпването!“.

Последваха протести, макар и доста рехави: "Хората изнемогват, няма какво да ядат!“; "Оставка!“. Веднага се включи омбудсманът-"герой": „Необосновани увеличения без аргументи! В интерес на дружествата, а не на гражданите!“.

Накрая като една скочиха партиите – и бъдещите управляващи, и бъдещата опозиция: "Абсолютно неприемливо увеличение, капан пред бъдещото правителство!“; "Незабавно да се отмени!“.

Проблемът е друг

Поскъпване на стока, например на природния газ, наведнъж с цели 30%, разбира се, не е шега работа. И все пак цялата шумотевица е малко попресилена – особено като се има предвид, че в предишните 2-3 години цената на газа падна 2,5 пъти, но тогава никой не каза нищо. "Поскъпване на всичко“ едва ли ще има, защото конкуренцията няма да го позволи. А и да има, малцина ще го усетят. За масовия потребител на масовите стоки няма да има никакъв шок.

Донякъде изключение са потребителите на парно, но с уговорки. Първо, като предварителна компенсация поскъпването им бе спестено през изтеклия отоплителен сезон. Второ, новите цени ще се усетят чак през следващата зима. И трето, може и да не се усетят, защото дотогава е възможно и вероятно (заради предстоящото, извоювано от ЕС, предоговаряне на условията по договора с "Газпром“) тези цени да се променят надолу.

Разбира се, съществува категорията на тъй наречените енергийно бедни, които при всички случаи трябва да бъдат идентифицирани и подпомагани. Механизмът за това (който донякъде съществува) е въпрос на социалната, а не на енергийната и икономическата политика. Тъй че тази категория е извън обсега на този анализ.

Всъщност, най-засегнати са големите индустриални потребители на газ, които вече плащат новата цена на газа. Много показателно е обаче, че тяхната реакция е сравнително най-умерена и реалистична. Защото те знаят, че поскъпването е не само обосновано, но и неизбежно - понеже по силата на договора с "Газпром“ засега цената на природния газ се определя по формула, в която влизат международните цени на суровия петрол и на определени петролни продукти, както и курса на долара. Тоест, цената зависи от международната пазарна конюнктура, която от есента на миналата година се промени в неблагоприятна за нас посока. Затова българските индустриалци не протестират срещу самото повишение, а срещу двукратното му отлагане, заради което се натрупаха въпросните 30%.

За тях, както и за цялото общество, истинският проблем е не международната конюнктура, а несъобразяването с нея, не пазарът, а липсата на достатъчно пазар. А отговорността за този проблем е на политиците - същите, които сега плачат за „абсолютно неприемливото увеличение“ и искат отмяната му, всъщност са виновни за него. Ето защо:

Заблудата за "добрите политици“

По принцип политиците се борят за гласовете на избирателите. А понеже никой избирател не обича да плаща повече, политиците винаги се опитват да се представят като отговорни за пониженията и никога – за повишенията на цените. Освен това обаче има и една специална категория избиратели (съвсем не е задължително да са бедни), които, неизкушени от същността и действието на пазарните механизми, си мислят, че нещата трябва да струват толкова, колкото те могат или искат да плащат, че "дружествата“ (особено когато става дума за неща като тока, парното и водата) могат и са длъжни да работят на загуба, "на мускули“. И са убедени, че цените се определят от политиците – съответно "добрите“ политици се грижат за народа“ и не вдигат цените (за разлика от лошите).

Голяма част от политиците пък си мислят, че тази категория избиратели е толкова голяма, че гласовете ѝ са решаващи за спечелване на властта. Затова всячески се опитват да ѝ се харесат, да не я дразнят и да изглеждат от "добрите“. Като се правят на ударени, сякаш нямат нищо общо (както сега с газа), и като се намесват активно за заобикаляне на пазарните реалности.

Ценови еквилибристики и страх от реформи

А за поскъпване на газа, парното и тока моментът е винаги неподходящ – или иде зима, или избори, или и двете. Така е ставало многократно през годините, така стана и миналата есен. Регулаторът, определящ цените, по закон е (и в настоящия си състав наистина се стреми да бъде) независим, но е подложен на такъв натиск (и от избирателите, и от политиците), че в две последователни тримесечия (преди президентските и преди парламентарните избори) изкуствено задържа цената на газа - за да пощади домакинствата с парно, чиято цена не бе пипана цяла година. Така доставчикът му натрупа 40 милиона загуби и накрая се стигна до днешния 30-процентен шок за индустрията.

По същата логика години наред различни правителства вечно отлагаха реформите на енергийните пазари. Дори и най-"дребните“ – за да могат потребителите да прогнозират разходите си, цената на газа да следва автоматично промените във формулата, а не да зависи от нечие усмотрение. Да не говорим за по-сложните реформи – бизнесът да плаща за ток по-малко от домакинствата, както е в цял свят, а не обратното; да бъде преодоляно кръстосаното субсидиране в сектора; най-после да бъде завършена либерализацията на газовия и на електроенергийния пазар, която в голяма степен си остава само на хартия. За да има повече конкуренция на производители, доставчици и търговци, различни тарифи според потреблението и обективни цени, отразяващи реалните разходи. И да бъде сложен край на съпътстващите държавната намеса далавери, плод на политическо връзкарство и корупция.

Последиците

Преплетените и взаимно подсилващи се популистки заблуди и страх от реформи имат тежки последици не само за енергетиката, а за цялата икономика – загуби и задлъжнялост, липса на инвестиции, ниска ефективност и конкурентоспособност, слаб растеж, ниски доходи... Докато се правят на "добри“, политиците в действителност причиняват само злини на избирателите си.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Венелин Велев
    #6

    Ясене, по какъв договор получава Германия природния газ от "Газпром"? Всичко обясняваш, само най-важното не казваш... Араламбенето ме е майката и н ДВ, май...

  2. анита хегерланд
    #5

    Проблемът може би е този, но има и друго. В 21 век се оцелява с мислене и сравняване на цените. Глобалната икономика ни постави в ситуация, да търсим най-добрите възможности сред многото произведени стоки и услуги. Поради това ние спешно се нуждаем от нов подход най-напред в енергетиката. Там трябва да се създаде аналитично звено, което да поддържа месечен масив от данни за производството, реализацията и цените на всички горива и енергии, познати на човечеството, както и какви договори България е

  3. BLM
    #4

    Популистки заблуди, страх от реформи, мишки, тичащи и оцвъкващи всичко във форума ... Така няма да стане. Време е за истински реформи - лустрация, съдебна реформа, забрана на терористични организации като БСП/БКП и клиентелистки образувания като ДПС както и осталите организации на руската пета колона.

  4. Територия на Мики Маус
    #3

    Работодателите на Ясен бояджиев-не тези то ДВ, а германската държава, са СЪучастници в измама! Измама, че България била -цитирам-функцiонираща пазарна икономика! А тя НЕ Е такава! Частният монопол на сладовете за горива е само един симптом! На клиентелизъм и дълбок паразитизъм! Обхванал мнозинството от икономиката ни! Но признат от Запада за-цитирам-функцiонираща пазарна икономика! Питайте ги защо!Питайте и Иван Костов защо продаде Лукой и петрол на pуснаците, при положение че за английския посланик специално ходи да говори с Надежда, за да не го прави

  5. Не мога да поствам цитати , линкове и дори не мога да си копирам написаното

  6. Територия на Мики Маус
    #1

    Всички-картели, монополи, клиентела, концесiонери, печелещи обществени поръчки! Всички! И най-малко държавните монополи! Само че те не плащат за лобиране!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.