Кой ще наследи Арафат

Арафат не контролира положението в палестинските територии, признават и европейски дипломати, и руснаци. Вече не му се подчиняват не само бойците от Хамас и Ислямски джихад, но и ръководителите на създадените от него служби за сигурност. Следователно въпросът "Кой ще наследи Арафат?" е изключително актуален.

Евентуалните наследници на Арафат могат да бъдат разделени на няколко условни групи: "старата гвардия", "младите вълци" и всички останали.

"Старата гвардия" /има се предвид не толкова възрастта, колкото политическият стаж и авторитет/ са Абу Ала и Абу Мазен. И двамата са уважавани, опитни политици, които никога не са давали основания за съмнения в предаността им към палестинската кауза и "лично към другаря Арафат".

Абу Ала е председател на законодателното събрание и според конституцията именно той, ако Арафат си отиде, трябва в продължение на 60 дни да изпълнява неговите задължения. Абу Ала, според слуховете, не е много здрав и няма качествата, необходими на обаятелен лидер.

Абу Мазен /истинското му име Махмуд Абас/ е много по-известен от Абу Ала както в Палестина, така и на международната сцена. Той може да бъде смятан за един от основателите на Ал Фатах, в която членува от 1965 година, а през последните шест години е неин генерален секретар и се смята фактически за втория човек в палестинското движение. Заедно с Арафат именно Абу Мазен е политикът, който подготвя почвата за сключването на мирните споразумения в Осло.

Преди няколко месеца Арафат посочи Абу Ала и Абу Мазен като възможните си наследници, но днес може да се каже, че те се самоотстраниха от борбата за власт. Абу Мазен замина на продължително "официално посещение" в страните от Персийския залив, а колкото до Абу Ала, той никога не се е ползвал с особената подкрепа на палестинците.

Към "младите вълци" могат да бъдат причислени Марван Баргути, Мохамед Дахлан и Джибрил Раджуб.

Марван Баргути, неотдавна заловен от израелците и хвърлен в израелски затвор, е ръководител военното крило на Ал Фатах - организацията Танзим. Той е 41-годишен, няколко пъти е арестуван, веднъж вече е лежал 6 години в израелски затвор, обвиняван за участие в терористична дейност. Неговата по-нататъшна кариера е възможна, само ако излезе от затвора и остане в Палестинската автономия. Мнозина смятат обаче, че той ще бъде депортиран.

Мохамед Дахлан, 42-годишен, от няколко години ръководи службата за обща сигурност на сектора Газа и за жителите на Газа е безспорен лидер. Според много палестинци обаче той флиртува със западния печат и с американското правителство, поради което е смятан за "човек на Запада".

Джибрил Раджуб, 48-годишен, има голяма популярност на Западния бряг, лежал е 17 години в израелски затвор, става известен като активист на палестинската съпротива по време на първата интифада в края на 80-те и началото на 90-те години. Носят се слухове, че неговата централа била построен със средства, получени от ЦРУ, и че там на стената висял портрет на шефа на ЦРУ Джордж Тенет.

В полза на тримата говори тяхната възраст, техният динамизъм, лидерски качества и опит в бойната дейност - точно това, което липсва на "старата гвардия". Но пък има съмнения в безусловната им преданост към Арафат.

Напоследък сред претендентите за ръководния пост на Палестинската автономия се появи едно ново име - Абдел Сатар Касем, професор в университета Ал Наджах в град Шхем /този университет се смята за крепост на групировката Хамас/. Касем не е достатъчно известен, но въпреки това издигна кандидатурата си за ръководител на автономията на изборите, които ще се състоят през януари.

Професор Касем, 53 годишен, се смята за дисидент. Той не е заемал никакви постове в автономията и не е дискредитирал името си в очите на обикновените палестинци. Принадлежи към най-радикалните кръгове като Хамас и Ислямски джихад, не признава Израел и ако получи подкрепата на някои солидни среди, еврейската държава ще се сблъска с голям проблем.

Към останалите претенденти могат да бъдат причислени няколко души от екипа на Арафат - Мохамед Рашид, Фарук Кадуми, Ясер Абд Рабо и Саеб Ерикат. Те имат малки шансове да заемат лидерския пост, така че най-вероятно в крайна сметка претендентите за него ще останат трима - Дахлан, Касем и Марван Багути.

Мнозина от фигурите, които се сочат като евентуални наследници на Арафат, засега не издигат кандидатурите си на изборите. Те прекрасно разбират: човекът, който ще замени Арафат, ще има много по-малък авторитет и за него ще бъде много по-трудно да прави някакви отстъпки на преговорите с израелците.

Бъдещият палестински лидер ще трябва да се съобразява с много силните ислямистки организации, поради което не всеки е готов да се нагърби с толкова голяма тежест.

По БТА