Кой ултиматум ще натежи повече - македонският, или албанският?

Разполагането на части от югославската армия в сектор В на буферната зона край Косово бе отложено, въпреки че подготовката за тяхното навлизане за Белград се бе превърнала в нещо като тържествен ритуал. Причина за забавянето са множеството мини, поставени от Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа в освободения от нейните части район. Но докато специалните части от югославски сапьори, рано или късно, ще свършат своята работа по прочистването, една друга - политическа албанска мина се взриви в Македония и хвърли в паника и Скопие, и международната общност.

Подписаната на 22 май вечерта в Призрен декларация за съгласувано поведение между албанските партии в Македония ДПА и ПДП и Армията за национално освобождение поставя новото широко коалиционно правителство в Скопие пред съвсем нова ситуация. Онова, за което предупреждаваха по-внимателните анализатори - и което бе изречено на глас като мрачно предупреждение единствено от българското правителство, вече започва да се сбъдва. Опитът за политически диалог между македонските и албанските партии - във формата и според темите, както беше предварително замислен, е провален. Концепцията на македонските власти да разговарят с албанците, като напълно изолират АНО и продължат военните операции срещу нея, вече е мъртва.

Вместо сплотяване на партиите в противовес на радикализма, както искаха в Скопие, се случва обратното - обединяване на албанския фактор заедно с АНО за отстояване на обща позиция в искането за промяна на македонската конституция и за пълно равноправие между македонците и албанците. Ако се вгледаме по-детайлно в смисъла на случилото се в Призрен ще открием, че сблъсъкът на интереси и възгледи е много по-дълбок, отколкото би изглеждала една обикновена провокация. Политическата декларация на албанските лидери и АНО - преди да бъде разглеждана като блокиране на новото правителство и на сегашната идея за диалог, е знак за сериозното разминаване между разбиранията на Скопие и международната общност, от една страна, и албанците, от друга, за произхода и характера на кризата в Македония. С документа от Призрен албанците съобщават няколко неща, от които - очевидно - те не възнамеряват да отстъпват.

Най - важното послание е в избора на мястото, където е подписана декларацията - Призрен. По аналогия с известната от албанската история "Призренска лига"декларацията подсказва, че кризата в Македония не е привнесен отвън проблем, а е дълбок и нерешен албански национален проблем вътре в Македония като част от наследения от бившата СФРЮ проблем на дискриминираните национални права. В този смисъл тук са налице още две съществени разминавания.

Ако за македонците АНО са терористи, с които изобщо не трябва да се преговаря, то за албанците те се оказаха не просто "един от албанските фактори в конфликта", но вече и официално разпознат от тях като част от идеята им за отстояване на обща албанска позиция. Ако за македонците привидността на "военна победа" срещу АНО стана аргумент за налагане на условия и за политически диалог, то за албанците единственото условие да разговарят е свързано с промяната на македонската конституция.

Признаци, че много скоро ще се стигне до днешната ситуация, имаше в изобилие. ПДП обвърза участието си в правителството на широка коалиционна основа с искането в диалога да бъдат включени "всички фактори, които имат отношение към кризата". И без особени усилия беше ясно, че става дума за АНО. Лидерът на ДПА Арбен Джафери също заяви наскоро, че "АНО е сериозен фактор". Анализатори отдавна предупреждаваха, че АНО вероятно ще се опита да извърви пътя на другите си албански предшественички - АОК и АОПБМ, които от паравоенни структури се трансформираха в политически субекти с ключова роля при воденето на преговори. Скопие не пожела да легитимира АНО.

От гледна точка на македонските власти подобно легитимиране би поставило под съмнение устойчивостта на македонската държавност във вида, в който тя е построена със сегашната конституция на страната. Признаването на АНО от Скопие като фактор би означавало да се признае, че кризата е вътрешен проблем, а причините за него са били достатъчно основателни, за да се появи фактор като АНО. Това, обаче, което не стори Скопие, в много по-опасен вид извършиха албанските партии. Те легитимираха АНО, но в рамките на своята национална общност. На практика с подписването на декларацията ДПА и ПДП за пръв път поемат категорична отговорност за отношението си към бунтовническата армия. С подписания текст в Призрен АНО официално става част от албанските аргументи.

Означава ли тази развръзка, че в Македония всичко започва да се разпада и страната навлиза в открита гражданска война? На пръв поглед - отговорът е "да". Всъщност - отговорът може да се окаже и "не".

Защо?

Едно от нещата, които четем в текста на декларацията, е признаването, че за кризата в Македония не е възможно военно решение. Възможно е единствено решение, постигнато по пътя на политическия диалог. Скопие възторжено прие създаването на новото правителство. Едновременно с това бяха подценени исканията на албанските партии за спиране на военните действия срещу АНО. Акцията на Скопие не само продължи, но тя намери израз и във военен ултиматум към АНО да се разоръжи. Ефектът бе нулев, но истинския резултат бе блокиране на възможността македонските и албанските партии да разговарят. А без диалог - или при неравноправен диалог - албанските партии биха загубили доверие в очите на албанското население и тогава екстремизмът би станал абсолютно безконтролен. Какво - може да се окаже - са сторили албанските партии?

Подписването на обща декларация с АНО има стойността на албански ултиматум - противовес на македонския. С тази разлика, че македонският ултиматум целеше унищожаване на АНО и обезсилване на албанските искания, а албанският ултиматум е за преговори по същинските проблеми - конституцията и равноправието. В крайна сметка - не е изключено АНО сама да оттегли претенциите си да участва в преговорите, ако бъдат дадени достатъчно гаранции, че общите албански искания ще бъдат взети насериозно. Това, обаче, би означавало цялостно преформулиране на разбирането за кризата в Македония, за нерешения албански проблем на Балканите - в това число и статута на Косово.

Ще се окаже ли световната дипломация по - умна от снайперистите и по - бърза от куршумите и снарядите? Кой ултиматум ще натежи повече - македонският, или албанският?

Ще надделее ли идеята за истински обединена Европа над интересите на европейската бюрокрация? Залогът е сериозен - теренът е на Балканите, а решението остава за света. В Призрен албанците просто дадоха повод за размисъл.