Колективното бездействие на Европа в Ливан

Вероятно изглеждаше така, сякаш Европа е готова да организира значително военно участие в международните мироопазващи сили в южен Ливан. Върховният външнополитически представител на Европейския съюз Хавиер Солана заяви на 13 август, че в “съвсем кратко време” 4 000 от планираните 15 000 международни военни ще бъдат в района. “Можете да сте сигурни, че ЕС е с вас,” каза той в Бейрут.

Миналата седмица обаче Европа – и в частност Франция – огледа по-внимателно ситуацията и се задави от ужас. Непокорната Хизбула заяви, че няма никакво намерение да предава оръжието си. Правилата на споразумението, по силата на което ще действат международните сили, си остават “мъгляви”, настоя френският министър на отбраната Мишел Алио-Мари, на фона на угрижени кимания в знак на съгласие от другите европейски столици.

Докато тези правила не се изяснят, европейските страни ще се разкъсват между убеждението, че трябва да участват в мироопазващия процес на ООН и сериозните притеснения, че изпращат войниците си в една, както се изрази един от парижките държавници, “опасна, трудна и вероятно дори безпомощна ситуация”.

За момента Европа изглежда заема по-задно място, в сравнение с Азия. Марк Малок Браун, помощник-генералният секретар на ООН заяви, че Обединените нации са поели ангажимента за допълнителни военни сили от 3 500 души, които да се разположат в района през следващите две седмици след твърдото обещание от Бангладеш, Индонезия, Малайзия и Непал. Но вероятно и Европа скоро ще се качи на борда.

В петък италианското правителство даде формално съгласие да участва, след като бъдат уточнени параметрите на споразумението. “Не бягаме от трудностите”, заяви италианският външен министър Масимо Д`Алема, “но нашата страна трябва да отговори на призива на ООН”. Турският премиер Реджеп Таип Ердоган възрази, че Турция не може да рискува да бъде изолирана в региона си, както е станало в Ирак и също трябва да изпрати войници в Ливан. Испания и Белгия също ще изчакат изясняване на мандата, докато Германия, която не би искала да бъде поставена в ситуация, в която нейни войници да трябва да стрелят срещу Израел, ще изпрати само небойни части.

Въпреки това Франция остава изненадващо изпълнена с нежелание, като се има предвид, че нейните дипломати имаха водеща роля при договарянето на примирието. Малок Браун заяви, че е “разочарован” от решението на Париж да изпрати само допълващи сили от 200 войници, което е много по-малко от 2 000 - 4 000 войници, на които се надяваха от ООН.

Опозиционната социалистическа партия е в неочаквано единомислие с американския президент Джордж Буш, че Франция трябва да изпрати повече войници. След като първата част от нейната скромна дан се разположи в Ливан през почивните дни, френските власти възнегодуваха срещу твърденията, че Париж не полага кой знае какви усилия. Френски генерал командва 2 000 военнослужещи на ЮНИФИЛ, която наблюдаваше конфликта край границата от 1978 г. и според френското правителство те са готови да продължат до края на февруари. Франция ще продължи и военноморското си присъствие, чрез което беше осъществена евакуацията през Кипър.

Това, което пречи, е обещанието за по-голям брой военнослужещи към разширените части на ООН. “Спомням си болезненото преживяване от други операции, когато силите на ООН нямаха достатъчно прецизирана мисия или цели”, заяви пред френското радио Алио-Мари, визирайки смъртта на 71 френски войници в зле формулираната мироопазваща мисия в Босна в началото на 1990-те години. През октомври 1983 г., 58 френски сини каски загинаха при самоубийствен бомбен атентат в Бейрут, приписван на предшественика на Хизбула.

“Усещането за déjà vu няма как да бъде пренебрегнато”, заяви Франсоа Исбур, експерт по сигурността, който по това време е бил съветник на министъра на отбраната. “Надявам се, че правителството няма да постави хората ни в опасност без ясен ангажимент, че Хизбула е разоръжена”.

Френската позиция подчертава една очевидна истина: както повечето дипломатически компромиси, резолюция 1701 на Съвета за сигурност е по необходимост твърде двусмислен документ. Той бе приет само след одобрението на правителствата на Израел и Ливан, а силите на ООН помагат по покана на ливанското правителство, част от което е Хизбула.

Международната мисия попада под глава 6 на хартата на ООН, което означава, че участниците в нея могат да използват оръжие само за собствена защита.

“Проблемът при тези сили е, че действията им трябва да бъдат съгласувани и с Хизбула”, заяви Тим Уилямс от бритаския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността в Лондон. Френското колебание може да принуди ООН да поеме по-твърд подход, но има твърде малки възможности за маневриране. В крайна сметка президентът Жак Ширак може да реши, че няма как да не подсили френския контингент към ООН в изпълнение на двата си трайни принципа – многостранни политически действия и независимост на Ливан.