ЕС притеснен от липсата на ясен мандат за силите на ООН в Ливан

В сряда министрите на ЕС се събират в Брюксел, за да обсъдят участието в международните сили в Ливан. На този етап страните членки са въздържани да потвърдят включване в мисията, докато не бъдат изяснени нейните правила и условия, съобщи EUobsever.

ООН настоява войски от ЕС да бъдат основната съставна част на мироопазващите сили. Отговорът на ЕС все още не е ясен, а различни страни посочват като проблем неясния мандат на войските.

Франция, която разгневи ЕС с решението си да изпрати само 200 войници в района, при положение, че общата численост на мисията трябва да наброява 3 500 военнослужещи, настоя в неделя за извънредна среща за Ливан.

Призоваваме европейската солидарност за Ливан да бъде изразена колкото е възможно по-скоро, заяви френският външен министър Филип Дуст Блази.

Очаква се на срещата в сряда бъде дискутиран подробно мандатът на силите и конкретната готовност на страните за изпращане на войски.

Миналата седмица френският министър на отбраната Мишел Алио-Мари намекна, че въздържанието на страните от ЕС се дължи на това, че са се “изгорили” от опита си с други предишни мисии на ООН.

“Вие не можете да изпратите там хора и да им кажете:”Вижте какво става, но няма да имате право да се отбранявате или да стреляте”, заяви тя.

”Искам да ви напомня болезнения ни опит с операции, когато силите на ООН нямаха достатъчно прецизирана мисия или средства за реакция”, допълни тя.

По време на войната в Босна през 1990-те войници от европейските страни не можаха да предотвратят клането на етнически албанци и просто наблюдаваха безучастно.

”Настояваме за максимална яснота. Искаме да избегнем минали грешки. Имаме лоши спомени от Босна. Този път искаме да сме подготвени предварително за проблемите, на които ще се натъкнем”, заяви говорителят на френското външно министерство пред в. “Ню Йорк таймс”.

След като първите 50 френски войници (инженерна част) пристигнаха в Ливан, Израел призова Италия да поеме ръководството на мироопазващите сили.

“Важно е Италия да ръководи многонационалните сили, както и да изпрати войски за наблюдение на ливанско-сирийската граница”, заяви израелският министър- председател Ехуд Олмерт.

Той е разговарял по телефона с италианския министър-председател Романо Проди.

Израел е поискал контингентът да наблюдава и границата между Ливан и Сирия, защото смята, че оттам преминават основните контрабандни оръжейни доставки за Хизбула.

Италианският кабинет се съгласи в петък да изпрати войски, но все още не е ясно каква ще е тяхната численост, макар да бе споменато за 3 000 души.

Очаква се  Испания ще изпрати между 700 и 800 войника.

ООН планира разполагането на 3 500 войници от началото на септември, като до този момент единствено Франция е дала точен разчет на участието си – 200 военнослужещи.

Френският генерал Ален Пелегрини, който оглавява първоначалния контингент от 2 000 сини каски в Южен Ливан, предупреди, че ситуацията е изключително несигурна. Според него не са изключени провокации или отделни индивидуални действия, които да взривят всичко.

Хизбула няма да наруши прекратяването на огъня 

Ливанският министър на отбраната Елиас Мур каза, че Хизбула няма да наруши примирието, предаде АП. Той обаче предупреди въоръжената групировката да вземе строги мерки срещу индивидуални акции на свои членове, които могат са разрушат примирието.

“Ние считаме, че след като съпротивата (б.р. Хизбула) е обявила, че няма да изстрелва ракети, то тогава всяка изстреляна ракета от територията на Ливан ще бъде считана за сътрудничество с Израел за намирането на претекст продължаване на офанзивата”, заяви Мур.

По думите му Ливан ще счете за държавен предател всеки заловен нарушител на примирието. 

След като резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня влезе в сила в понеделник, Ливан започна разполагането на над 15 000 военни в южната част на страната. Правителствени войски стъпват за първи път в този регион от четири десетилетия, отбелязва АП.

Отваря се въпроса за Голанските възвишения 

Израел трябва да поднови преговорите със Сирия за Голанските възвишения, които Сирия загуби през израелско-арабската война от 1967 година, заяви в понеделник израелският министър на вътрешната сигурност Ави Дихтер, съобщи АП, цитирана от БТА.   

Не е ясно дали Дихтер изразява личното си мнение или говори от името на премиера Ехуд Олмерт, отбелязва АП.   

На въпрос на военното радио дали Израел ще се откаже от Голанските възвишения в замяна на мирно споразумение, Дихтер се позова на договорите с Египет и Йордания, по силата на които Израел върна всички завладени във войни територии. 

"Каквото направихме с Египет и Йордания, е допустимо и в този случай", заяви още министърът.   

Израелският вицепремиер Шимон Перес обаче не смята, че израелско-сирийските преговори ще бъдат подновени скоро, съобщи АФП.   

"Не смятам, че е дошло време да подновим диалога. Ако сирийците желаят сериозно да подновим преговорите, трябва да ни съобщят за намерението си", каза Перес. 

По думите му Израел е направил пет опита да преговаря със Сирия по този въпрос, но напразно. 

"Така или иначе не можем да ударим с един куршум два заека и затова даваме приоритет на ливанския и палестинския въпрос", каза той.   

Министърът на външните работи Ципи Ливни създаде работна група, която трябва да подготви почвата за евентуален диалог между Сирия и Израел, съобщи вчера външното министерство. Според израелските медии тази група трябва да изготви доклад за шансовете на подновяване на преговорите, които бяха прекъснати през 2000 г.   

Преди седмица Амир Перец подчерта необходимостта от създаване на условия за диалог със Сирия. Сирийският президент Башар Асад тогава обяви, че не очаква скорошен мир с Израел.