Колекционерски лобита опитват да сезират КС през омбудсмана за неудобен закон

Омбудсманът може да сезира Конституционния съд (КС) заради текстове от Закона за културното наследство по настояване на колекционерските лобита, които до последно даваха отпор срещу закона. Това стана ясно във вторник, след като Консултативният съвет по конституционни въпроси при омбудсмана проведе първото си заседание по темата. Предложението да се сезира Конституционния съд е постъпило от неправителствените организации, които обявиха война на проекта.

Срещу закона бе създадена коалиция от неправителствени организации начело с асоциация "Археа" и кръг "Будител", обединени около колекционери и нумизмати. Сред противниците на закона бе и бившия началник на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигуност Димитър Иванов, който е известен и като едър колекционер. Зад организациите застанаха и представители на лявата мисъл и култура като акад. Светлин Русев, проф. Иван Маразов, бивш културен министър, проф. Валерия Фол, проф. Андрей Пантев и др.

На следващото заседание на Консултативния конституционен съвет към омбудсмана, което ще се проведе в близките дни, дискусията по закона ще продължи.

Оше при обсъждането на закона противниците му обявиха част от текстовете за противоконституционни.

Така например, според някои юристи противоконституционно археологическите обекти - движими и недвижими, са обявени в закона за публична държавна собственост. От сферата на културното наследство конституцията постановява единствено археологическите резервати, определени със закон, да бъдат изключителна държавна собственост. Останалите археологически обекти (движими и недвижими), които са извън територията на археологическите резервати, не са изключителна държавна собственост, смятат въпросните юристи.

Освен това член 18, ал.4 от конституцията постановява, че държавен монопол може да се установи само със закон в изрично изброените области - железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Без никакво съмнение, археологическите обекти остават извън приложното поле, коментират противниците на закона.

Основните притеснения бяха насочени обаче към задължението да се доказва произхода на колекциите, както и въвеждането на фигурата на "държателя" на ценности.

Законът бе приет окончателно от парламента в края на февруари, но влезе в сила от 10 април. Президентът не наложи вето на спорния документ, както настояваха отделни лобита на колекционери и др., но в мотивите си ги насърчи да сезират Конституционния съд.

Споделяне
Още по темата
Още от България