Константин Пенчев: Конституционният съд се съобразява и с атмосферата в обществото

Ако не бях от НДСВ, вероятно нямаше да стана шеф на върховен съд, казва конституционният съдия в интервю за Mediapool

Константин Пенчев, снимка БГНЕС

Гражданите трябва да получат пряк достъп до Конституционния съд, казва Константин Пенчев в интервю за Mediapool. В същото време той откровено признава, че много от неговите колеги са против това. Съдия Константин Пенчев е бивш депутат от НДСВ, бивш председател на Върховния административен съд, бивш национален омбудсман и настоящ конституционен съдия. И като такъв познава отвътре на съдебната власт и политиката през последните близо 20 година. В интервюто той казва, че ако не е бил депутат от НДСВ, вероятно е нямало да бъде избран за шеф на върховен съд, но защитава политическата квота в управлението на съдебната власт. Пенчев се опасява повече от това съдебната власт да стане напълно безотчетна, отколкото от политическото влияние в нея.

 

Съдия Пенчев, време ли е Конституционният съд да се отвори към гражданите?

 

Крайно време е. Ние сме една от малкото държави в ЕС, които нямат въведена конституционна жалба, а в основата на всяка конституция са правата и свободите на човека. Тя защитава малцинството от мнозинството, индивидът от цялото общество, когато става дума за защита на индивидуалните права. Няма логика Конституционният съд да не може да бъде сезиран от конкретния гражданин, когато правата му са нарушени от противоконституционен закон, противоконституционно решение на парламента или или противоконституционен президентски указ. Аз съм убеден, че рано или късно конституционната жалба ще бъде разрешена. Това трябва да стане със специален закон, който да уреди процедурите.

 

То вече е късно. Минаха десетилетия, откакто си говори за това.

 

По-добре късно, отколкото никога.

 

Няма ли Конституционният съд достатъчно силно лоби в парламента, за да настоява за въвеждане на конституционната жалба?

 

Това, че трябва да има конституционна жалба, е лично мое убеждение, което не се споделя от много от членовете на Конституционния съд. Това не е позиция на целия съд, за да се търси лоби. През 2015 г. беше променена Конституцията и бе дадено право на Висшия адвокатски съвет да сезира съда. Тогава можеше да се приеме решение и за индивидуалната конституционна жалба. Когато се даде право на омбудсмана да сезира съда, пак можеше да се даде това право на гражданите. Очевидно законодателят не е убеден, че това е нужно. Народното събрание винаги търси някакви посредници между съда и гражданите. Сега ги е намерил в лицето на адвокатурата и омбудсмана. Проблемът е, че дори и те нямат право се обръщат към съда по всички въпроси, както могат представителите на трите власти. В крайна сметка гражданите са способни най-добре да защитават собствените си права и не биха се влияели от конюнктурата (като институциите – б.р.). Това е много важно.

 

Част от решенията на КС създават противопоставяне в обществото. Има ли нужда съдът да си обяснява решенията си?

 

Крайно време е и това да се случи. Председателят (Борис Велчев) предложи промяна в правилника на КС, за да се назначи говорител на съда, но това не се прие от колегите. Добре ще е да има поне някакви служители, които да обясняват на човешки език какво е решил Конституционният съд. Ще ви дам един пример. Имаше едно решение за несъвместимостта на пенсионираните държавни служители, което засягаше много хора. КС реши много бързо този въпрос, а той имаше голямо социално значение. КС прие, че тези текстове са противоконституционни. Аз не чух някъде в медиите да се обясни защо това е така. Щеше да е добре с няколко изречения решенията да се обясняват, защото и повечето юристи не могат да разберат "на първо четене" за какво точно става дума в някои решения. На този фон много от съдилищата имат практика да обясняват. И това е правилно. Важните решения за обществото трябва да се обясняват. Трябва Конституционният съд да се обърне към хората. Както да се даде възможност на гражданите да го сезират, така и самият съд да обяснява добре своите решения.

 

Има ли политическа намеса в работата на Конституционния съд?

 

Вижте как е конструиран Конституционният съд. Има квота на парламента, на президента, на съдебната власт. Това предполага, че в него попадат хора, които са консенсусни за различни кръгове във властта. Без значение от кого е избран и защо, членът на Конституционния съд трябва да се подчинява само на конституцията и законите. Аз съм избран от квотата на Народното събрание, но е немислимо с моите решения да изпълнявам волята на мнозинството в парламента. Плюс това мнозинствата в парламента се менят, а мандатът в Конституционния съд е девет години. Един президент те е излъчил, но после президентът вероятно ще е друг. Така е направено, че изобщо не би трябвало да се поставя този въпрос. Аз лично не мисля, че някой от колегите ми би се повлиял политически при някоя от своите позиции. Конституционният съд обаче решава много важни за обществото въпроси и няма как да не се съобрази, ако искате с развитието на общество, с атмосферата (в него). Конституционният съд не е съд в истинския смисъл на думата. Той не е част от съдебната система, която се олицетворява от Темида с превръзката на очитеи везните. Ние не можем да не се съобразяваме с обществените нагласи, с обществената необходимост от дадени решения. Няма те да диктуват нашите решения, защото нашата рамка е конституцията. Конституцията обаче не е застинала схоластична рамка, която не може да бъде тълкувана.

 

Като стана въпрос за променливите нагласи в обществото, как КС би решил преди пет години делото за "Истанбулската конвенция"?

 

Аз бях на особено мнение по това решение и съм си казал мнението. Мнозинството от колегите казаха също своето мнение, с което не бях съгласен. Но не бих си позволил да кажа, че някой колега е бил под влияние на общественото мнение или на политиците. Надявам се и никой от колегите да не казва това за мен. Аз вярвам, че колегите ми са били убедени в това, което са приели.

 

Какво беше посланието на КС към обществото за "Истанбулската конвенция"? Това беше най-обсъжданото ви решение за миналата година?

 

Така е. Затруднявате ме да обяснявам какво са имали предвид колегите, защото аз бях на особено мнение. Най-общо казано, те приеха, че някои от понятията в конвенцията, които не са прокламирани в нашата конституция, биха довели до хаос в правния мир.

 

Скандалът между Лозан Панов и Сотир Цацаров върна ли ни към времената на Никола Филчев (бивш главен прокурор) и Иван Григоров (покойният бивш председател на Върховния касационен съд)?

 

Така се случи. Очевидно има конфликт и това е ясно за цялото общество. Спомням си, когато станах председател на Върховния административен съд и заварих едни много обтегнати отношения (между Никола Филчев и Иван Григоров – б.р.). Аз бях в добри отношения и с двамата, а и винаги съм бил убеден, че в съдебната система не бива да има война. Трябва да се работи за постигане на общи позиции. Немислимо е съдебната власт да бъде разделяна по този начин от противоречията по върховете. Аз лично мога да се похваля с едни прекрасни отношения с Борис Велчев (бивш главен прокурор, настоящ председател на КС) и Лазар Груев (бивш председател на ВКС, бивш конституционен съдия). Някак това е нормалното положение. Всеки трябва да си гледа собственото звено и чертае неговата политика. Не би трябвало да има противопоставяне. Разковничето е всеки да гледа дали в собствената му къща нещата вървят добре.

 

Възможен ли е избор на нов главен прокурор без политическа намеса?

 

Давам си сметка, че ако аз не бях от НДСВ, надали щях да бъде избран за председател на Върховния административен съд (през 2010 година – б.р.). Въпросът е сложен. Висшият съдебен съвет има 11 членове, излъчени от Народното събрание (половината от изборните членове – б.р.). Това показва, че конституционният законодател е имал идеята да се внесе баланс в управлението на съдебната власт, защото тя не може да бъде сама за себе си. Целта е съдебната власт да не се става безотчетна и самодостатъчна. Това е смисълът на тази парламентарна квота, която много хора критикуват, но аз винаги съм защитавал. Парламентарната квота е като представител на гражданското общество в управлението на съдебната власт. Изборите на главен прокурор и председателите на двете върховни съдилища безспорно са много важни за цялото общество. Няма как да кажем, че тези избори не интересуват никого друг, освен самата съдебна власт. Разбира се, че те интересуват и политиците, както интересуват и цялото общество. Ние не бива да толерираме партийния натиск и опит за влияние, но не можем да кажем, че този избор интересува само магистратите.

 

Явно сме преминали отвъд здравословния баланс между властите. Във ВСС има 11 членове излъчени от парламента, плюс политическите фигури на "тримата големи" в съдебната власт, при само 11 представители на гилдиите на съдии, прокурори и следователи.

 

Не е необходимо представителите на професионалните гилдии да имат мнозинство, защото би се получило нещо страшно. Аз съм много против практиката парламентът да номинира действащи магистрати за членове на ВСС. За мен идеята на конституционният законодател е била друга. Парламентът трябва да излъчва хора от юридическите среди, които са извън съдебната система. Хора, които имат поглед отвън и са извън зависимостите, които съществуват в съдебната система. Така че аз не смятам, че парламентарната квота трябва да се пипа. "Тримата големи" наистина са политически фигури, защото осъществяват и ръководят политиката в съответните звена на съдебната власт. Но това е политика, а не са партийни интереси.

 

Сигурен ли сте в това?

 

Така трябва да бъде. За мен е несериозно, когато ми кажат, че главният прокурор и председателите на върховните съдилища трябва да си гледат само законите. Някои казват, че най-добрият юрист трябва да бъде председател на върховния съд. Ами тогава да започнем да правим изпити и който изкара най-висока оценка, да изберем него... Това е несериозно. Функциите и смисълът на тримата големи са съвсем други. Те трябва да ръководят политиките в своите звена, да дават насоки за развитието на правосъдието, да участват дори в изготвянето на законите и в крайна сметка да решават проблемите на обществото.

 

Харесва ли ви какви ги ражда този баланс във Висшия съдебен съвет?

 

Всеки Висш съдебен съвет е бил малко или повече обект на критики. Знаете, че аз бях един от основните радетели на това съдебният съвет да бъде постоянно действащ (когато членовете на съвета да работят постоянно само във ВСС, както е сега. Преди те бяха едновременно членове на ВСС и действащи магистрати – б.р.). Помните времената, когато членове на ВСС ставаха само ръководителите в системата и тяхната мощ се удвояваше. Едновременно те бяха шефове и кадровици. Аз твърдя, че няма как човек да бъде едновременно ръководител на голям съд и пълноценен член на Висшия съдебен съвет. Сегашната формула с постоянно действащия ВСС е най-добрата. Освен това, последният съвет беше избран по един много демократичен начин. Магистратите гласуваха електронно, имаше пряк избор. Ако и сега не са доволни от избора, очевидно демокрацията има проблем.

 

Те вероятно не са доволни от факта, че демократичният им глас не води до самоуправление.

 

И слава Богу, че парламентът назначава членове във ВСС. Назначените от парламента имат мандат, чийто смисъл е да се скъса връзката с този, който те е назначил. Няма правни способи ти да бъдеш поставен в зависимост от тези, които са те издигнали и избрали. Дали си наистина независим, това е друг въпрос, но можеш да бъдеш.

 

Виждате ли развитие на борбата с корупцията?

 

Аз се интересувам като гражданин и от това, което чета в медиите, не виждам някакви значителни присъди на знакови личности. Гледам, че има доста голяма активност напоследък. Разкриха се разни къщи за гости, за разни мастити бизнесмени се твърди, че са нарушавали закона.... Най-важното е да видим как това ще свърши в съда. И навремето имаше много шумни акции, но накрая - нищо.

Още по темата
Още от Интервюта