Конституционният съд защити "вечните" началници в съдебната власт

Конституционният съд излезе с единодушно решение, в което обяви, че законът не въвежда ограничения за броя шефски мандати за магистратите. Делото пред Конституционния съд (КС) бе образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров.

Конституцията постановява, че шефовете в съдебната система имат петгодишен мандат с право на повторно назначаване. Така написан, текстът е доста неясен и до средата на миналата година ВСС го тълкуваше в полза на "вечните началници". Съдебният съвет приемаше, че те имат право на два мандата на една и съща позиция, а след това и на трети и четвърти ръководен мандат, ако бъдат сложени някъде другаде.

През октомври Съдийската колегия на ВСС блокира репродуцирането на номенклатурчиците, излизайки с решение, че магистрат има право на общо два ръководни мандата за цялата си кариера. Това провокира главния прокурор да иска тълкуване от Конституционния съд.

В своята позиция до съда Цацаров защити репродуцирането на номенклатурата. Пленумът на ВСС защити позицията на главния прокурор, а накрая Конституционният съд прие това тълкуване.

Съюзът на съдиите в България (ССБ) излезе с позицията, че конституцията ограничава магистратите до два ръководни мандата за цялата им кариера.

"Борбата със съдебната номенклатура не е работа на конституцията и на въвеждане на конституционни ограничения, а е работа на Висшия съдебен съвет", коментира пред Mediapool конституционният съдия Константин Пенчев.

Текстът от конституцията гласи, че административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на шефовете на върховните съдилища и главния прокурор, се назначават на "ръководнаТА длъжност" за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Граматическият анализ на израза "ръководнаТА длъжност" е довел КС до извода, че ограничението от два мандата се отнася само за конкретна шефска позиция.

Конституционният текст бе приет от парламента през 2003 година. Тогава Константин

Пенчев участваше в изработването на текстовете в качеството си на депутат от НДСВ. Той обясни, че Народното събрание не е имало за цел да ограничава до два ръководните мандати на магистратите, а да защити от узурпиране конкретна позиция в системата.

По-рано Конституционният съд бе излязъл с тълкувателно решение, че магистратите придобиват статут на несменяемост, който може да се разбира и като несменяемост от ръководна позиция. С конституционните промени от 2003-та парламентът имаше за цел да въведе възраст за пенсиониране, възможност за освобождаване на магистрати при дисциплинарни нарушения и ограничения при шефските мандати.

В момента най-емблематичният пример за съдебна номенклатура е съдия Цветанчо Трифонов, който буквално през цялата си кариера е бил само началник. Той започва ударно кариерата си и почти от стажант в съда в Кнежа е избран за негов шеф. На този пост се задържа цели 19 години. После става шеф на съда в Козлодуй, а предишният ВСС го избра за втори шефски мандат там. Така Трифонов ще навърти 29 години началнически стаж в система и ще се пенсионира, без да е бил редови магистрат.

Друг пример на много по-висока позиция е съдия Ванухи Аракелян, която стана председател на Окръжен съд – Варна през 2004 г. и от тогава досега е само шеф. Понастоящем е началник на апелативния съд в града.